Автор: тьма
Дата: 14-04-10 21:41
(деца)
отмъкнато от някакъв сайт, който ми попадна случайно
По-рано днес имах интересен разговор на тема раждането и отглеждането на деца. Прехвърлям разговорът и тук, защото ми е интересно да чуя какви са вашите мисли по тази тема. Обобщавам моите позиции в три основни групи, със сто милиона уговорки, че темата е ОГРОМНА и драскам отгоре по повърхността с доста едри (хетеросексистки) щрихи. Надявам се в коментарите да можем да задълбаем малко по-дълбоко.
1) Подкрепям жените, които избират да нямат деца, защото:
Това, че имам матка не означава, че непременно трябва да я употребявам. Много жени споделят, че не изпитват майчински инстинкт. За много от нас, желанието ни да имаме деца не е биологично обосновано, а е по-скоро резултат от социален натиск и традиции.
(За съжаление) Бременността и родителството създават много повече ограничения за жените, отколкото за мъжете: а) защото жените не само раждат, но и все още са основните отговорници по възпитанието и отглеждането на децата И б) на работното място, отношението към жените-майки е по-различно от отношението към мъжете-бащи (т.е. шансовете родителството да се отрази отрицателното на кариерата на една жена са много по-високи от тези при мъжете)
Бременността и последвалото майчинство (особено в общия случай, когато жената е основния отговорник за отглеждането на детето) поставя жената в позиция на (финансова) зависимост от партньора й.
2) Разбирам защо много жени имат деца, въпреки че не ИСКАТ деца:
Много от нас никога не осъзнават, че е възможно и да нямат деца: традицията е такава, повечето хора правят така; това, разбира се, не означава, че това е най-подходящият избор за мен.
Много жени раждат деца, защото в нашето общество се смята, че ИСТИНСКАТА жена ражда „поне едно дете“ или, поне…
… така прави ПОЧТЕНАТА жена. Ако една жена може да забременее, но избере да не ражда деца, то със сигурност тя не е точно наред. Тя е: фанатична кариеристка, кучка, егоистка…
Майчинството е легитимен избор за една жена, защото все пак това е една от малкото социални сфери от живота, в които жените се ползват с доверие и респект. Знам, че някои от вас ще изразят несъгласие, но фактите говорят сами: жените все още работят в по-слабо престижни професии; получават по-ниско заплащане за една и съща свършена работа; много често продуктът на тяхната работа не се забелязва или отчита като постижение; постигнатото от тях се умаловажава: „спала е с шефа“, „може да има успешна кариера, но виж, че един мъж не може да задържи до себе си“, „тя е шефка, но всички я мразят, защото е кучка“ и т.н и т.н. В този смисъл, е съвсем разбираемо, че някои жени с голяма радост напускат работното си място, за да се занимават изцяло с отглеждането на децата си.
3. Изборът да станем майки, би бил много по-привлекателен и спокоен за много повече жени, ако:
Повече мъже споделяха отговорностите (и позитивите) от отглеждането и възпитанието на децата. Ако „товарът“ по отглеждането на децата е разпределен равномерно, то тогава родителствуването не би било чак такава жертва или бреме
Ако на работното място жените-майки биват приемани по същия начин както мъжете-бащи: проучвания сред CEO-та на Fortune 500 компании показват, че болшинството от мъжете в най-високите позиции в корпоративната йерархия имат деца; процентът на жените-CEO-та С ДЕЦА е нищожно нисък; т.е, очевидно родителството не пречи на кариерата; родителството пречи на женската кариера. Не е честно едно и също поведение да се награждава при мъжете и да се санкционира жестоко при жените.
Мисля, че е ясно, но за всеки случай ще кажа директно, че не съм ПРОТИВ децата, майките и пр. Кой би могъл да бъде?! Също така съм наясно, че родителството не е ТОВАР и БРЕМЕ за всички майки. Много жени, всъщност споделят, че майчинството е изключително еманципиращо преживяване. И всичко това по никакъв начин не противоречи на изложените от мен тревоги и надежди.
Кажете сега, какви са вашите позиции? Говорете конкретно, дайте ми примери от личния ви живот: ваши истории или истории на приятели! Всички сме много добри на теория, но като стане дума за НАС става по-сложно. Хайде смело!
|
|