Автор: ejko
Дата: 08-04-10 01:48
От икебана дървесата ги боли, от икебана дървесата
От икебана дървесата, дървесата ги боли...
Дърветата са сякаш икебана,
оазисник във ниското на шепите...
Сега при тях не мога да остана,
защото пиха, красотата им ще сгрее слепите.
Дърветата приличат на сираци,
не ги вини че по небето пишат.
Със есен вятърътт постла си.
Ще зазими, а после римите ще станат киша.
От икебана дървесата ги боли, от икебана дървесата
От икебана дървесата, дървесата ги боли...
Цветята все сънуват глухонеми,
приятел скрит от фалша на лъжите ни.
В градините танцуват хризантеми.
Какво откри, че тичинките им предричат годините?
Цветята ни приличат на сакати,
отрежеш ли ги и от сърцето дишат.
Със болка тялото окайва.
Ще ми прости, но мога ли аз песен да напиша?
От икебана дървесата ги боли, от икебана дървесата
От икебана дървесата, дървесата ги боли...
Цветята ни са влажните клепачи,
не мигат почне ли небето да сълзи.
Земята идва й да се разплаче,
пустиня от икебана, дървесата ги боли.
От икебана дървесата ги боли, от икебана дървесата
От икебана дървесата, дървесата ги боли...
Боли, боли, боли...
|
|