Автор: ejko
Дата: 07-04-10 11:01
Айде, Мите, поздрав:
СИН
В ранно утро двама тръгнем ли с баща ми
към гората стара с брадви във ръце
и зората бяла, бял яшмак развяла,
маха ни за поздрав от върха Острец.
Вглеждам се в баща ми - черен и небръснат, свил плещи корави от тегло и труд,
вглеждам се и мисля: "Ех, животе мръсен,
ех, животе тежък, като чворест бук!"
А той - с глас тъй весел, чудна песен пее: "Циганин в полето, яхнал буен кон,
бяга като вятър, бяга - накъде ли?
Иде нощ, а няма хлебец и подслон.
Удряй коня буен, момко млад и мургав,
удряй - нека бяга през простора син!
Нека те не стряскат студ и глад, и бури –
върнеш ли се, момък ще е твоят син!.."
Пее той - баща ми, циганин разрошен,
пее той и крачи, а след него аз,
чувствам как кръвта му в мойта кръв клокочи,
как пораствам бързо, всеки миг и час.
Зная, след години мъртъв ще е, бабо,
зная, след години друг ще съм и аз.
Но не ще забравя циганския табор
и ще пея песни с бащиния глас!
Усин Керим
|
|