Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
Как да рекламирам?
        
Нова тема
Всички теми
Към тема
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Молитва/та на Вийон
Автор: arakinixon-cie   
Дата:   20-03-10 01:10

http://www.youtube.com/watch?v=xoRjh-pf5C0&feature=related

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва по Вийон
Автор: arakinixon-cie   
Дата:   20-03-10 01:13


МОЛИТВА

Пока Земля еще вертится,
пока еще ярок свет,
Господи, дай же ты каждому,
чего у него нет:
мудрому дай голову,
трусливому дай коня,
дай счастливому денег...
И не забудь про меня.

Пока Земля еще вертится Ч
Господи, твоя власть!Ч
дай рвущемуся к власти
навластвоваться всласть,
дай передышку щедрому,
хоть до исхода дня.
Каину дай раскаяние...
И не забудь про меня.

Я знаю: ты все умеешь,
я верую в мудрость твою,
как верит солдат убитый,
что он проживает в раю,
как верит каждое ухо
тихим речам твоим,
как веруем и мы сами,
не ведая, что творим!

Господи мой Боже,
зеленоглазый мой!
Пока Земля еще вертится,
и это ей странно самой,
пока ей еще хватает
времени и огня,
дай же ты всем понемногу...
И не забудь про меня.

Булат Окуджава.

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: MShte   
Дата:   20-03-10 02:22

- Сущность человека, - неторопливо жуя, говорил Будах, - в
удивительной способности привыкать ко всему. Нет в природе ничего такого,
к чему бы человек не притерпелся. Ни лошадь, ни собака, ни мышь не
обладают таким свойством. Вероятно, бог, создавая человека, догадывался,
на какие муки его обрекает, и дал ему огромный запас сил и терпения.
Затруднительно сказать, хорошо это или плохо. Не будь у человека такого
терпения и выносливости, все добрые люди давно бы уже погибли, и на свете
остались бы злые и бездушные. С другой стороны привычка терпеть и
приспосабливаться превращает людей в бессловесных скотов, кои ничем, кроме
анатомии, от животных не отличаются и даже превосходят их в беззащитности.
И каждый новый день порождает новый ужас зла и насилия...
Румата поглядел на Киру. Она сидела напротив Будаха и слушала, не
отрываясь, подперев щеку кулачком. Глаза у нее были грустные: видно, ей
было очень жалко людей.
- Вероятно, вы правы, почтенный Будах, - сказал Румата. - Но возьмите
меня. Вот я - простой благородный дон (у Будаха высокий лоб пошел
морщинами, глаза удивленно и весело округлились), я безмерно люблю ученых
людей, это дворянство духа. И мне невдомек, почему вы, хранители и
единственные обладатели высокого знания, так безнадежно пассивны? Почему
вы безропотно даете себя презирать, бросать в тюрьмы, сжигать на кострах?
Почему вы отрываете смысл своей жизни - добывание знаний - от практических
потребностей жизни борьбы против зла?
Будах отодвинул от себя опустевшее блюдо из-под пирожков.
- Вы задаете странные вопросы, дон Румата, - сказал он. - Забавно,
что те же вопросы задавал мне благородный дон Гуг, постельничий нашего
герцога. Вы знакомы с ним? Я так и подумал... Борьба со злом! Но что есть
зло? Всякому вольно понимать это по-своему. Для нас, ученых, зло в
невежестве, но церковь учит, что невежество - благо, а все зло от знания.
Для землепашца зло - налоги и засухи, а для хлеботорговца засухи - добро.
Для рабов зло - это пьяный и жестокий хозяин, для ремесленника - алчный
ростовщик. Так что же есть зло, против которого надо бороться, дон Румата?
- Он грустно оглядел слушателей. - Зло неистребимо. Никакой человек не
способен уменьшить его количество в мире. Он может несколько улучшить свою
собственную судьбу, но всегда за счет ухудшения судьбы других. И всегда
будут короли, более или менее жестокие, бароны, более или менее дикие, и
всегда будет невежественный народ, питающий восхищение к своим угнетателям
и ненависть к своему освободителю. И все потому, что раб гораздо лучше
понимает своего господина, пусть даже самого жестокого, чем своего
освободителя, ибо каждый раб отлично представляет себя на месте господина,
но мало кто представляет себя на месте бескорыстного освободителя. Таковы
люди, дон Румата, и таков наш мир.
- Мир все время меняется, доктор Будах, - сказал Румата. - Мы знаем
время, когда королей не было...
- Мир не может меняться вечно, - возразил Будах, - ибо ничто не
вечно, даже перемены... Мы не знаем законов совершенства, но совершенство
рано или поздно достигается. Взгляните, например, как устроено наше
общество. Как радует глаз эта четкая, геометрически правильная система!
Внизу крестьяне и ремесленники, над ними дворянство, затем духовенство и,
наконец, король. Как все продумано, какая устойчивость, какой
гармонический порядок! Чему еще меняться в этом отточенном кристалле,
вышедшем из рук небесного ювелира? Нет зданий прочнее пирамидальных, это
вам скажет любой знающий архитектор. - Он поучающе поднял палец. - Зерно,
высыпаемое из мешка, не ложится ровным слоем, но образует так называемую
коническую пирамиду. Каждое зернышко цепляется за другое, стараясь не
скатиться вниз. Так же и человечество. Если оно хочет быть неким целым,
люди должны цепляться друг за друга, неизбежно образуя пирамиду.
- Неужели вы серьезно считаете этот мир совершенным? - удивился
Румата. - После встречи с доном Рэбой, после тюрьмы...
- Мой молодой друг, ну конечно же! Мне многое не нравится в мире,
многое я хотел бы видеть другим... Но что делать? В глазах высших сил
совершенство выглядит иначе, чем в моих. Какой смысл дереву сетовать, что
оно не может двигаться, хотя оно и радо было бы, наверное, бежать со всех
ног от топора дровосека.
- А что, если бы можно было изменить высшие предначертания?
- На это способны только высшие силы...
- Но все-таки, представьте себе, что вы бог...
Будах засмеялся.
- Если бы я мог представить себя богом, я бы стал им!
- Ну, а если бы вы имели возможность посоветовать богу?
- У вас богатое воображение, - с удовольствием сказал Будах. - Это
хорошо. Вы грамотны? Прекрасно! Я бы с удовольствием позанимался с вами...
- Вы мне льстите... Но что же вы все-таки посоветовали бы
всемогущему? Что, по-вашему, следовало бы сделать всемогущему, чтобы вы
сказали: вот теперь мир добр и хорош?..
Будах, одобрительно улыбаясь, откинулся на спинку кресла и сложил
руки на животе. Кира жадно смотрела на него.
- Что ж, - сказал он, - извольте. Я сказал бы всемогущему:
"Создатель, я не знаю твоих планов, может быть, ты и не собираешься делать
людей добрыми и счастливыми. Захоти этого! Так просто этого достигнуть!
Дай людям вволю хлеба, мяса и вина, дай им кров и одежду. Пусть исчезнут
голод и нужда, а вместе с тем и все, что разделяет людей".
- И это все? - спросил Румата.
- Вам кажется, что этого мало?
Румата покачал головой.
- Бог ответил бы вам: "Не пойдет это на пользу людям. Ибо сильные
вашего мира отберут у слабых то, что я дал им, и слабые по-прежнему
останутся нищими".
- Я бы попросил бога оградить слабых, "Вразуми жестоких правителей",
сказал бы я.
- Жестокость есть сила. Утратив жестокость, правители потеряют силу,
и другие жестокие заменят их.
Будах перестал улыбаться.
- Накажи жестоких, - твердо сказал он, - чтобы неповадно было сильным
проявлять жестокость к слабым.
- Человек рождается слабым. Сильным он становится, когда нет вокруг
никого сильнее его. Когда будут наказаны жестокие из сильных, их место
займут сильные из слабых. Тоже жестокие. Так придется карать всех, а я не
хочу этого.
- Тебе виднее, всемогущий. Сделай тогда просто так, чтобы люди
получили все и не отбирали друг у друга то, что ты дал им.
- И это не пойдет людям на пользу, - вздохнул Румата, - ибо когда
получат они все даром, без трудов, из рук моих, то забудут труд, потеряют
вкус к жизни и обратятся в моих домашних животных, которых я вынужден буду
впредь кормить и одевать вечно.
Не давай им всего сразу! - горячо сказал Будах. - Давай понемногу,
постепенно!
- Постепенно люди и сами возьмут все, что им понадобится.
Будах неловко засмеялся.
- Да, я вижу, это не так просто, - сказал он. - Я как-то не думал
раньше о таких вещах... Кажется, мы с вами перебрали все. Впрочем, - он
подался вперед, - есть еще одна возможность. Сделай так, чтобы больше
всего люди любили труд и знание, чтобы труд и знание стали единственным
смыслом их жизни!
Да, это мы тоже намеревались попробовать, подумал Румата. Массовая
гипноиндукция, позитивная реморализация. Гипноизлучатели на трех
экваториальных спутниках...
- Я мог бы сделать и это, - сказал он. - Но стоит ли лишать
человечество его истории? Стоит ли подменять одно человечество другим? Не
будет ли это то же самое, что стереть это человечество с лица земли и
создать на его месте новое?
Будах, сморщив лоб, молчал обдумывая. Румата ждал. За окном снова
тоскливо заскрипели подводы. Будах тихо проговорил:
- Тогда, господи, сотри нас с лица земли и создай заново более
совершенными... или еще лучше, оставь нас и дай нам идти своей дорогой.
- Сердце мое полно жалости, - медленно сказал Румата. - Я не могу
этого сделать.
И тут он увидел глаза Киры. Кира глядела на него с ужасом и надеждой.


Из "Трудно быть богом" Аркадий и Борис Стругацкие

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: lipostok   
Дата:   20-03-10 05:05

Да пържим завистливите езици!


В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад на скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв кипяла барабар,
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб със белнали зеници!
(затуй лови наум маймуни с трици!)
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът – кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици
(кръвчица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!)
връз пъп на непрощавани змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!

Сложи ни ваша милост на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: caro-anton   
Дата:   20-03-10 07:29

Любо,
това е от любимите ми песни на Булат Окуджава. Ако някой ден се видим, мога да ти я изпея [smilie8]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: тьма   
Дата:   20-03-10 10:57

страхотна е песента, любима още от време оно[smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: mayflowerbg   
Дата:   20-03-10 11:40

[smilie24] [smilie24] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: PolarBear   
Дата:   20-03-10 12:14

NSte [smilie24]

За тези, на които оригиналът им идва малко нанагорно:

— Същността на човека — дъвчейки бавно, говореше Будах — е в удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създавал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие…
Румата погледна Кира. Тя седеше срещу Будах, не сваляше поглед от него и го слушаше, подпряла буза на юмручето си. Очите й бяха тъжни: изглежда беше й много жал за хората.
— Вероятно сте прав, уважаеми Будах — каза Румата. — Но вземете мен. Аз съм обикновен благороден дон (по високото чело на Будах се появиха бръчки, очите му учудено и весело се ококориха), безкрайно много обичам учените хора, тези аристократи на духа. Но не мога да разбера защо вие, пазителите и единствените притежатели на висши знания, сте така безнадеждно пасивни? Защо безропотно позволявате да ви презират, да ви хвърлят в тъмница, да ви изгарят на клада? Защо откъсвате смисъла на своя живот — натрупването на знания — от практическите нужди на живота — борбата против злото?
Будах отстрани от себе си празната чиния от палачинки.
— Задавате ми странни въпроси, дон Румата — каза той. — Забавно е, че същите въпроси си задаваше благородният дон Гуг, камердинер на нашия херцог? Познавате ли се с него? Така си и помислих… Борба със злото! Но какво е зло? Всеки е свободен да разбира това по свой начин. За нас, учените, злото се крие в невежеството, но църквата учи, че невежеството е благо, а цялото зло идва от знанието. За земеделеца зло са данъците исушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията — алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? — Той тъжно огледа слушателите. — Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света. Той може донякъде да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.
— Светът непрекъснато се променя, доктор Будах — каза Румата. — Ние знаем, че е имало време, когато не е имало крале…
— Светът не може да се променя вечно — възрази Будах, — защото нищо не е вечно, дори промените… Ние не познаваме законите на съвършенството, но рано или късно съвършенството се постига. Погледнете например как е уредено нашето общество. Как радва окото тази ясна, геометрически правилна система! Долу са селяните и занаятчиите, над тях дворянството, после духовенството и най-после кралят. Как всичко е премислено, каква трайност, какъв хармоничен ред! Какво трябва да се променя в този идеален кристал, създаден от ръцете на небесния златар? Няма по-солидни сгради от пирамидалните, ще ви го каже всеки образован архитект. — Той поучително вдигна пръст. — Зърното, което се изсипва от чувала, не се нарежда в равен слой, но образува така наречената конусовидна пирамида. Всяко зрънце се държи за другото, стреми се да не се търкулне надолу. Така е и с човечеството. Ако то иска да представлява нещо цялостно, хората трябва да се държат един за друг и неизбежно да образуват пирамида.
— Нима вие сериозно смятате този свят за съвършен — учуди се Румата. — След срещата с дон Реба, след затвора…
— Млади ми приятелю, ами разбира се! На мен много неща в този свят не ми харесват, много неща бих искал да видя други… Но какво да се прави? В очите на висшите сили съвършенството изглежда другояче, не както в моите. Какъв смисъл има дървото да се сърди, че не може да се движи, макар че то сигурно би се радвало, ако можеше да бяга с всички сили от брадвата на дърваря?
— Ами какво ще кажете, ако могат да се изменят висшите предначертания?
— На това са способни само висшите сили…
— Но все пак представете си, че сте бог…
Будах се засмя.
— Ако можех да си представя, че съм бог, щях да стана бог!
— Добре, ами ако имате възможност да посъветвате бога?
— Вие имате богато въображение — с удоволствие каза Будах. — Това е хубаво. Грамотен ли сте? Прекрасно. Аз с удоволствие бих се позанимавал с вас.
— Вие ме ласкаете… Но все пак какво бихте посъветвали всемогъщия? Какво, според вас, би трябвало да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…
Усмихвайки се одобрително, Будах се облегна на стола и сложи ръце на коленете си. Кира любопитно го гледаше.
— Добре тогава — каза той, — ето. Бих казал на всемогъщия: «Създателю, не зная твоите планове, може би ти дори не смяташ да правиш хората добри и щастливи. Пожелай го! Толкова лесно е да се направи то! Дай на хората достатъчно хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и нуждата, а заедно с тях и всичко, което разделя хората.»
— И това ли е всичко — попита Румата.
— Смятате, че е малко?
Румата поклати глава.
— Бог би ви отвърнал: «Хората няма да имат полза от това. Защото силните във вашия свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите, както преди, ще си останат бедни.»
— Ще помоля бога да защити слабите. «Вразуми жестоките управници» — ще му кажа аз.
— Жестокостта е сила. Ако изгубят своята жестокост, управниците ще изгубят силата си и други жестоки ще ги заменят.
Будах престана да се усмихва.
— Накажи жестоките — твърдо каза той, — та силните ла изгубят желание да проявяват жестокост към слабите.
— Човекът се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо му няма друг по-силен от него. Когато бъдат наказани жестоките сред силните, тяхното място ще бъде заето от силните сред слабите. Също жестоки. Тогава ще трябва да се наказват всички, а аз не искам това.
— Ти по-добре виждаш, всемогъщи. Направи тогава просто така, че хората да получават всичко и да не си отнемат онова, което ти си им дал.
— И от това хората няма да имат полза — въздъхна Румата, — защото когато получат всичко даром, без мъка, от моите ръце, те ще забравят труда, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които ще бъда принуден занапред вечно да храня и обличам.
— Не им давай всичко наведнъж! — разпалено каза Будах. — Давай им по-малко и постепенно!
— Постепенно хората сами ще си вземат всичко, което им потрябва.
Будах неловко се засмя.
— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!
Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…
— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?
Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:
— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.
— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това.
И тогава той видя очите на Кира. Кира го гледаше с ужас и надежда.

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: мара   
Дата:   20-03-10 12:24

когато с малката празна глава на човек се завърти този пълен кръг, значи е разбрал, че няма за какво повече да се терзае.

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: arakiss   
Дата:   20-03-10 12:27

стояха зверчета
около плета
в тях стреляха
и те умираха

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: steeens   
Дата:   20-03-10 19:06

http://www.youtube.com/watch?v=AsLnGRO8pkM&feature=related[smilie24]

Даже и Зоната се споменава.[smile]


* * *

Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.

Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.

Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.

Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.

Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.

Арсений Тарковски



Публикацията е редактирана (20-03-10 19:19)

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: arakinixon-cie   
Дата:   20-03-10 22:21

[...]

Нас повело неведомо куда.
Пред нами расступались, как миражи,
Построенные чудом города,
Сама ложилась мята нам под ноги,
И птицам с нами было по дороге,
И рыбы поднимались по реке,
И небо развернулось пред глазами...
Когда судьба по следу шла за нами,
Как сумасшедший с бритвою в руке.
1962

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: Nikon_F2   
Дата:   20-03-10 22:27

[smile] Къдя я намери!
Скоро я търсих!
Благодаря!
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: lipostok   
Дата:   20-03-10 22:27

Янка - "Столетний дождь"


Янка Дягилева - Стихи


* * *
На дворе трава, на траве дрова
Два пустых ведра да в стене дыра
Дверная петля да мокрая земля.
На земле изба, на избе труба
Из трубы дымок, на дверях замок
У дверей песок, да прогнил порог
И травой зарос. У порога пёс,
Да облезлый кот у косых ворот
У ворот вода, что течёт туда,
где ни дворов, ни дров
ни котов, ни псов,
ни стихов, ни слов...



Публикацията е редактирана (20-03-10 23:55)

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: ivodam   
Дата:   20-03-10 22:38

Тази песен е свята, за мен наистина си е молитва. С Франсоа Вийон, както казва самият Окуджава на един негов запис на живо от концерт в Ню Йорк, всъщност няма нищо общо...

Неговата ми най-любима песен, заедно с тази:

Поднявший меч на наш союз
достоин будет худшей кары.
И я за жизнь его тогда
не дам и самой ломаной гитары.
Как вожделенно жаждет век
нащупать брешь у нас в цепочке.
Возьмемся за руки, друзья,
возьмемся за руки, друзья,
чтоб не пропасть поодиночке.

Среди совсем чужих пиров
и слишком ненадежных истин,
не дожидаясь похвалы,
мы перья белые свои почистим.
Пока безумный наш султан
сулит дорогу нам к острогу,
возьмемся за руки, друзья,
возьмемся за руки, друзья,
возьмемся за руки, ей-Богу.

Когда ж придет дележки час,
не нас калач ржаной поманит,
и рай настанет не для нас,
зато Офелия всех нас помянет.
Пока ж не грянула пора
нам отправляться понемногу,
возьмемся за руки, друзья,
возьмемся за руки, друзья, |
возьмемся за руки, ей-Богу.

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: MShte   
Дата:   21-03-10 01:22

И тази много любима също [smilie24]

http://www.youtube.com/watch?v=kDdtq8jZqG8

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: Luxor   
Дата:   21-03-10 01:24


хубава песен на Окуджава [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: Nikon_F2   
Дата:   21-03-10 01:46

[smile] И поздрав[beer]
http://www.youtube.com/watch?v=l_xKMto1Zdc&feature=related

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: ivodam   
Дата:   21-03-10 07:52

Добро утро с тази

http://www.youtube.com/watch?v=Y8NkWYWrk8Q

[cool]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: ivodam   
Дата:   21-03-10 08:39

В Замундата има хубава подборка на Окуджава, дърпайте и сийдвайте да я поддържаме!


http://zamunda.net/details.php?id=30168&hit=1

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: arakiss   
Дата:   21-03-10 09:09

http://video.mail.ru/bk/vlit/573/575.html

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: geg   
Дата:   21-03-10 12:01

Даа, трудно е да имаш "любима" песен на Окуджава. [thankyou]

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: alex1954   
Дата:   21-03-10 16:14

Франсоа Вийон ли беше споменат?

Харесвам го. Например:


Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;

Съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен;
в зори усещам нощната прохлада;

лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.



Публикацията е редактирана (21-03-10 16:21)

Отговори на това съобщение
 Re: Молитва/та на Вийон
Автор: тьма   
Дата:   21-03-10 23:26

http://www.youtube.com/watch?v=vatNSLwux74&feature=related


има и превод за който не разбира руски[smilie3]

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна
Нова тема
Всички теми
Дървовиден изглед
Нагоре

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.