Автор: slivenski
Дата: 09-03-10 21:19
Патриах Максим най-вероятно не е бил агент на ДС. Това твърди в книгата си "Между вярата и компромиса" историкът Момчил Методиев. Това не може да се каже обаче за висшите духовници Калиник, Пимен и Панкратий - родоначалници на разкола в БПЦ в началото на 90-те години. Книгата, представена тази вечер, разкрива сложните взаимоотношения между Българската православна църква и комунистическата държава. Материалите Методиев е събирал цели пет години от фонда на Комитета по църковни въпроси и от архивите на Първо главно управление на Държавна сигурност.
Изводите, че българският патриарх не е бил агент, авторът прави косвено,тъй като след общо пътуване с Калиник и Панкратий двамата донасят на ДС, че патриарх Максим не казал това, което е съгласувано с руската църква и скъсал снимката си със съветския посланик в Канада. Според Методиев патриархът не бил открит бунтар, но по своему проявявал характер. Оказва се, че свързани с ДС са други - водачите на разкола в началото на 90-те години.
http://bnt.bg/bg/news/view/24332/mejdu_vjarata_i_kompromisa_kniga_na_pisatelja_momchil_metodiev
-----------------------------
Много по-лесен и категоричен е отговорът на въпроса за разкола в БПЦ от началото на 90-те години. Участието в т.нар. Алтернативен синод на най-приближените до властта митрополити (включително и като сътрудници на Държавна сигурност) напълно лишава разкола от автентичен антикомунистически заряд.
В своя първоначален вид в началото на 90-те години разколът формализира съществуващото дълбоко разделение сред висшето духовенство, което е факт поне от средата на 70-те години. От тази гледна точка изненада е не толкова самият разкол от 90-те години, колкото нехомогеннният характер на групите, които взеха участие в него, което може да бъде обяснено с натрупаните през годините лични противоречия.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162790
---------------------------------------
Положението става още по-мрачно, ако към формалните критерии се добавят и фактическите. Най-вероятно мотивите на Паисий Врачански и на Йосиф Варненски да подпишат това особено мнение са били принципни, тъй като и двамата взимат активно участие в изработването на Устава на БПЦ двадесет години по-рано. И двамата митрополити виждат в предстоящите патриаршески избори възможност да бъде възстановен нормалният църковен живот, напълно задушен от началото на 50-те години. В техните действия трудно могат да бъдат подозирани лични мотиви (т.е. надежда, че техните кандидатури за патриарх ще бъдат сериозно разглеждани от държавата). В най-лошия случай те могат да бъдат обвинени, че искат временно връщане към синодалната форма на управление, но дори и зад това искане прозира надеждата за постигане на по-голяма автономност на Синода от държавата.
Не така обаче стоят нещата за митрополит Пимен – макар и формално той да е избран съгласно Устава на БПЦ, неговата кандидатура за митрополит е поддържана и фактически наложена от комунистическата държава, като именно неговият избор създава прецедента за държавна намеса в изборите за висшия клир. Още повече, че в следващите години той се превръща и във фаворит на различни държавни институции, включително и на Държавна сигурност, при изпълнение на деликатни мисии, свързани с църковната политика. Историческа ирония е, че именно митрополитите Паисий и Йосиф, които най-активно се противопоставят на утвърждаването на избора на Пимен за Неврокопски митрополит (косвено и на Кирил за патриарх), през 1971 г. са подкрепени именно от него. От тази гледна точка може основателно да се подозира, че мотивите на митрополит Пимен да постави под съмнение свикването на Патриаршеския избирателен събор са много повече лични, отколкото принципни – при отпадането на кандидатурата на патриарх Максим практически единствената друга кандидатура, която може да бъде подкрепена от държавата, е неговата. Макар в началото на 90-те години формално Пимен Неврокопски действително да има право да постави под съмнение легитимността на патриарх Максим, действията му трудно могат да бъдат защитени от морална гледна точка.
http://www.dveri.bg/content/view/10982/392/
---------------------------
|
|