Автор: slivenski
Дата: 09-03-10 10:50
"На 9 август сутринта започва сражението, за което всички специалисти са единодушни, че донася свободата на България. Срещу над 40-хилядната армия на Сюлейман паша застават 4000 опълченци и 1500 руси от 36-и пехотен Орловски полк. Независимо с кого е щяла да се съедини анадолската армия на Сюлейман паша - с Осман паша в Плевен или с Мехмед Али паша в Добруджа, това означавало крах на руската кампания на Балканите.
Описание на тези драматични мигове дава в спомените си майорът от туркестански произход Чиляев, един от командирите на Българското опълчение. Чули сигнала за отстъпление на руските полкове, опълченците решават, че той се отнася и за тях и се втурват назад. Чиляев, който е получил заповедта да остане с българите като прикритие, се опитва да спре безредно бягащите. Напразно. Нямало сила, която да ги върне назад. И тогава той се решава на отчаяна постъпка - не е забравил как при отбраната на Стара Загора под разкъсаното и окървавено Самарско знаме паднали петима знаменосци, но други ръце веднага го подемали и с „Шуми Марица" го понасяли напред. Изкачил се на една скала и запял българската народна песен „Шуми Марица". Неподчиняващите се на никаква бойна дисциплина българи изведнъж се спрели. Обърнали се срещу турците и забравяйки, че държат пушки с щикове, с голи ръце се нахвърлили върху навлизащия в окопите аскер.
Уплашени от лудостта, която се четяла в очите на пеещите и нанизващите се на щиковете им българи, турците побягнали, обзети от религиозен страх.
Споменаването на руския генерал Черняев не е случайно. Под неговото командване се създава българска доброволска бригада включваща и Никола Живков - учител и поборник в гр. Плоещ. Той съчинява песен - призив за борба срещу поробителите. В нея се рисува картината на кърваво потушеното Априлско въстание: "Шуми Марица окървавена, плаче вдовица, люто ранена...". Генералът, за който се пее в песента е именно руският генерал Михаил Черняев."
Уикипедия
|
|