Автор: Lalinda
Дата: 16-02-10 11:38
Може да прочетете и книгата на Ипек Чалъшлар за Латифе ханъм, съпругата на Ататюрк.
Чудех се и дали у нас по онова време е имало такава жена?
Ето едно интервю с авторката, за тия, които питат докъде е достигнала Турция.
Ипек Чалъшлар: Съпругата на Ататюрк - жена на друго време
29.04.2009 10:46
Приживе Латифе се оприличава по съдба на възлюбената на Наполеон - Жозефина.
В навечерието на празниците в книжарница "Хеликон" към хотел "България" турската авторка Ипек Чалъшлар представи книгата си "Латифе ханъм" пред българската публика. Няма как да не споменем, че историята на съпругата на Ататюрк предизвика както положителни, така и отрицателни реакции в родината й. Днес обаче, загърбила недоволствата и консервативните разбирания, Чалъшлар ни разказва за историята на феминизма в Турция.
Книгата освен историческа възстановка, представлява и опит за разбулването на факта, че жената също играе важна роля в развитието на обществото и света като цяло. Често обаче тя остава в сянката на историографите поради залегналите традиционни схващания у хората.
"Латифе ханъм" ще ви пренесе в началото на 20 в., където ще се запознаете с напредничавия и надраснал времето си ум на една турска девойка. Именно тя, със своето образование (знае 8 езика) и възпитана в порядките на тогавашна Западна Европа, дава приноса си за реформирането на турската държава, за да я видим днес, както се изразява Чалъшлар - "на космически години напред".
Какво Ви накара да напишете книга за живота на Латифе ханъм?
Ипек Чалъшлар: Преди всичко това, че тя е жена. Това за мен беше главното. Досега не се знаеше, че тя е била толкова интересна личност и приемам с гордост, че е едно мое откритие.
Вълнувате се от феминизма. Защо?
Ипек Чалъшлар: Феминизмът е великолепно нещо. Аз смятам, че всички жени трябва да бъдат феминистки. По този начин искам да привлечем и мъжете към феминизма. Изследвам историята на жените вече 10 години. Така всъщност се срещнах и с личността на Латифе. Пишех за едно списание в рамките на 2-3 страници кратка история на ролята и живота на някоя жена.
Следващата Ви книга е за Халиде Едип. Кога и какво Ви насочи към нейния живот?
Ипек Чалъшлар: Докато работех върху "Латифе ханъм" се появи образът на Едип. За нея можете да научи повече и в самата книга. Смятам, че тя, както и Латифе, е жена, която заслужава много, но е останала в сянка. Имала е много качества и достойнства.
Не представлява ли Латифе ханъм източник на идеи за Ататюрк?
Ипек Чалъшлар: Смятам, че това е причината за привързаността на Ататюрк към Латифе. Той е бил запленен от идеите на младото момиче, които то е носело у себе си. Умните жени не се ценят толкова много от мъжете, колкото тези, които имат хубави бедра. Всички жени са умни, но мъжете не ги оценяват по това. Аз смятам, че една умна жена е много важна личност.
Съгласни ли сте, че Ататюрк се оказва неподготвен за самата Латифе?
Ипек Чалъшлар: Определено. Латифе е била по-готова да го приеме. Защото Ататюрк не е имал никакво намерение да се жени. Той е имал други планове - да отиде в Анкара, където ще сформира парламента, ще подпише мирния договор и т.н. Така че в плановете му въобще не съществувала думата "женитба". Като вижда Латифе обаче Мустафа Кемал променя плановете си.
Как стоят нещата със статуса на жената в днешна Турция? Постигнато ли е равноправие между половете?
Ипек Чалъшлар: Нещата са много напред. Например, за да влязат туркините в държавната администрация, докато извоюват това право, имаше много големи борби. През 1914 г., например, е имало жени, които са били назначени на служба в едно министерство. Ако е трябвало някакъв мъж да им даде документи, той дава на слугата, а слугата през вратата ги подава. Т.е. нямало е равноправие. И те, например, си тръгват от работа след като първо мъжете излязат.
Днес сме с космически години напред. Радикалната промяна започва по време на Първата световна война и след това с Националнореволюционната борба също се засили този процес. След това с установяването на Републиката се промениха и много закони. Най-важният сред тях е Гражданският кодекс.
Има закони, но все още по прилагането на законите няма такова равноправие, каквото ние бихме искали да има. Когато трябва да се съкрати персонал, първо се съкращават жените. По-малко девойки ходят на училище. Много малко жени са представени в Парламента.
През 1934 г. туркините получават избирателни права, но в наши дни има много малко жени депутатки. Има само един министър жена.
Как си обяснявате факта, че след развода им Ататюрк не допуска Латифе до политическа кариера?
Ипек Чалъшлар: Той даже нищо не й разрешава. Не само в политиката, а изобщо. Тя е в пълна изолация. Защото Ататюрк не може да прецени предварително какво би направила Латифе. Докато са женени, тя е на предни позиции, развеждат се и оттук нататък той няма ясна представа какво би направила тя. Имайки предвид други примери от историята, Мустафа Кемал просто решава да не позволи на тази жена да бъде пред очите на обществеността. Според мен той всъщност е пазел интересите на държавата. Може би, даже заради това Латифе се оприличава с Жозефина, възлюбената на Наполеон.
В книгата се прокрадва идеята, че между Ататюрк и Латифе има любов, а не просто идеология.
Ипек Чалъшлар: Не трябва да омаловажаваме това, че двамата са били обвързани силно идеологически. Според мен те не са се влюбили заради очите си - т.е. единият за сините, а другият за черните.
Тогава как бихте коментирали думите на Латифе години след развода й с Ататюрк: "По-добре е мъжът да те обича повече, отколкото ти него"?
Ипек Чалъшлар: Не мога да предполагам какво е имала предвид това. Важното е, че Латифе е била щастлива от любовта си с Ататюрк. Защото въпреки всичката болка, която е преживяла, въпреки перипетиите, тя е казала "Ако трябваше пак да избирам, отново бих сключила брак с Мустафа Кемал".
Защо избрахте биографичния жанр?
Ипек Чалъшлар: Това е много важно, защото мисля, че ако я бях написала като роман, нямаше да има истинност. Аз исках да покажа, че имам достоверни източници и по този начин да се застраховам. Смятам, че по този начин трябва да се пише за личния живот на Ататюрк. Това е свързано, разбира се, и с условията в Турция. Защото, за да убедиш хората, много важни са източниците. Турското общество е много чувствително по отношение на Ататюрк.
Дойде ли времето, в което турчинът ще поиска жена като Латифе?
Ипек Чалъшлар: Не. Даже баща й, когато веднъж говори с Латифе, й казва - "Аз така те възпитах в дух на равноправие, ама кой ли ще се ожени за теб?"
Въпрос на смелост е да вземеш жена като Латифе. Вярно е, че тя се омъжва за военачалник. В Турция обаче сякаш жените по-динамично се променят, а мъжете по-бавно.
http://interview.actualno.com/news_236798.html
|
|