Автор: amelid
Дата: 22-01-10 04:16
Простете, ако....
днес правя 32, и реших, че на нигоко няма да спестя каквото мисля :)
Та просто ще споделя
така се случи, че прекарах началото на рождения си ден с майка си - както по естествно от това?!?!
Обикновената история е следната - майка ми се прибира от работа, но брат ми бил заключил и оставил ключа в ключалката, заспал като заклан, защото рисува като побъркан... и слава богу майка ми решва да ми се обади, за да й помогна, вместо да се върне в работа и да спи на някой диван... а брат ми продъжава да спи юнашки, нечуваки стотиците позвънявания на домашен и стационарен...
Е, майка ми се появи вкъщи към десет и нещо - посрещнах я долу по хавлия и ботуши - тамън се бях боядисала. Седнахме да хапнем и почнахме от една водка (тя) и едно вино (аз)... но сега вече е 04.12, а аз едвам гледам.. но съм щастлива!!!
Какво значи да виждаш майка си веднъж на 1-2 седмици, или да се чувате перд 45 ди, или да ходиш у тях... Днес си бях аз, и тя беше с мен. Противно на очакванят прикзките продължиха дъъъълго,, докато тя спореше с Владо за разни общи познти, културни дейци и социолози, аз слушах Любе и се кефех много! Успях да обърна внимание на няколко текста - точно навреме ми дойдоха.
Нямах намрение да разнувам рождения си ден - не обичам зимата,преди две години си го преместих на 22 юни. Но е важно да го усетиш, да го отчетеш (колкото и прозаично да звучи). :)
Усмих! :)
|
|