Автор: stoyan_5
Дата: 14-01-10 21:26
Почти през целия мозък се простира невронна мрежа, наречена ретикуларна формация. Тя е за него това, което е за компютъра генераторът на тактова честота. Синхронизира активността на отделните мозъчни дялове, и се грижи се за баланса им. (Те също могат да й влияят - така повлияват активностите си един на друг чрез нея, за да могат да работят като едно цяло.) Прави го чрез поддържане на честота от импулси, които преминават през нея и се предават на другите дялове. По-висока честота - по-голяма активност.
Честотите, на които ретикуларната формация работи най-често, са алфа-ритъм (16 до 20 херца, свързан обикновено със съня), и бета-ритъм (30 до 40 херца, обикновено в будно състояние). Имитирането на тези честоти може да доведе до унасяне или възбуждане на човек, но по-често просто разстройва работата на мозъка. Честоти, близки до тези, също могат да разстроят работата на мозъка; по-далечни честоти обикновено нямат силен ефект, защото мозъкът не може естествено да навлезе в тях. По колкото по-”мек” физиологично начин се подава честотата, толкова по-вероятно е да постигне унасяне или възбуждане вместо разстройване (или изобщо да има какъвто и да е ефект).
Много по-ниски или по-високи честоти на практика нямат ефект. Например стоте херца честота на мигане на най-проста луминесцентна тръба (за разлика от тези с нажежаема жичка, те успяват почти да угаснат при всяка осцилация на фазата) вече са твърде високи. Въпреки това, ако работите на светлината на само една тръба дълго време, могат да доведат до лесна умора или дори главоболие. Затова ръководствата по хигиена на труда препоръчват поставяне вместо на една на три тръби, свързани на трите фази. Така вариациите в силата на осветлението стават много по-малки, а честотата им се качва на далеч по-безопасните 300 херца. (Има луминесцентни лампи, при които промените в силата на светене се компенсират по други начини, дори при една тръба.)
Честоти от един до няколко херца, особено когато са съчетани с други елементи на промяна, могат да доведат до цялостно синхронизиране на мозъка в бавни, широки вълни, които се наслагват върху стандартните алфа или бета честоти (за илюстрация, представете си амплитудна модулация при радиопредаване). Такива вълни имат тенденция да изместват активността на мозъка към алфа-цикъл (човекът се унася), и често могат да придърпат и фиксират вниманието към себе си (с което ефектът им се засилва). Отлична база са за наслагване на други атаки, най-често към съзнанието или мисълта - например хипнотерапевтите често използват махала, въртящи се спирали (които изглеждат при въртене сякаш се събират непрекъснато към центъра) и други подобни средства за улесняване на въвеждането под хипноза. Бавните честоти са много по-лесно забележими от тези в алфа или бета диапазоните, но често могат да се вместват естествено в ситуацията, и така да не им се обърне внимание.
Веднъж обхванат от такива нискочестотни вълни, мозъкът става доста лесно управляем от промените им. Постепенното им ускоряване може да доведе до значителна възбуда, постепенното забавяне (особено ако е съчетано с постепенно намаляване на силата на дразнителя) - до привидно унасяне, и дори липса на реакции на други околни дразнители. Това състояние е вид транс, сродно е с хипнозата, и е опасно - в него дразнителите често имат “парадоксален” ефект, в смисъл, че силата на ефекта им няма връзка със силата на дразнителя. Едва чут шепот може да бъде възприет по-ясно от трясъка на дискотечна уредба; голям надпис или силно извикано предупреждение, дори важно, могат да останат незабелязани. Случайни (или неслучайни) думи, примерно едва-едва дочута реклама, могат да имат ефект на заповед, или дори по-силен.
Различните хора са много различно податливи на този ефект. Случвало ми се е да го наблюдавам в естествени условия, с компютърен скрийнсейвър. За него, дори повече отколкото за високочестотната десинхронизация, важи правилото: НЕ СИ ПРАВЕТЕ ГЛУПАВИ ЕКСПЕРИМЕНТИ - МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНО!
|
|