PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 всички

напред

последна

Фигаро обяснява защо не ни бръснат за слива

Автор: ffwd
Дата: 03-01-10 14:17

Намирам темата за важна, приятно четене!

------

Фигаро обяснява защо не ни бръснат за слива

от Иво Инджев ⋅ януари 3, 2010

ПОНЕЖЕ В ТЕКСТА, КОЙТО ПРЕПЕЧАТВАМ ОТ САЙТА Е-ВЕСТНИК, АВТОРЪТ ДОПУСКА ЕДНА ФАКТОЛОГИЧЕСКА ГРЕШКА, БЪРЗАМ ДА Я ПОСОЧА ПРЕДИ ДА МУ СЕ НАХВЪРЛЯТ ПО ОБИЧАЙНИЯ НАЧИН ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ОТРЕКАТ ИСТИННОСТТА НА НЕГОВИТЕ СЪЖДЕНИЯ. ТОВА СЕ ОПИТАХА ДА НАПРАВЯТ НАПРИМЕР С КНИГАТА НА ЮРГЕН РОТ ЗА ПРЕСТЪПНОСТТА В БЪЛГАРИЯ,ТЪРСЕЙКИ ПОД МИКРОСКОП РАЗМИНАВАНИЯ С ОТДЕЛНИ ФАКТИ, ЗА ДА ОБЯВЯТ ЗА НЕДОСТОВЕРНА ЦЯЛАТА КНИГА.
ТУК ФРАНСОА ОТЕ Е СБЪРКАЛ С ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е ВОЮВАЛА СРЕЩУ СССР- ЯВНО НЕ МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ , ЧЕ НЕ Е, НО ВЪПРЕКИ ТОВА Е ПРЕГАЗЕНА, ОКУПИРАНА И ЗОМБИРАНА СЪС СЪВЕТСКО ВЛИЯНИЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКА ВОЮВАЛА СЪС СССР ДЪРЖАВА. ТАКА ГРЕШКАТА МУ НЕ САМО НЕ ЛИШАВА ОТ ЛЕГИТИМНОСТ СЪЖДЕНИЯТА МУ, НО ПО ПАРАДОКСАЛЕН НАЧИН ГИ ПРАВИ ОЩЕ ПО-КОНТРАСТНИ.
ИВО ИНДЖЕВ

Новогодишно от „Фигаро“: Европейска София остава под руско влияние
3 Януари 2010
в. Фигаро
Франсоа Оте

Навръх 31 декември м .г. авторитетният консервативен френски вестник “Фигаро”, близък до президента Саркози и управляващата партия, публикува репортаж от поредицата “Пътуване през нова Европа” от специалния си пратеник Франсоа Оте, посветен на България.
България се присъедини към ЕС през 2007 г., но не може да се отърве от влиянието на бившия комунистически Голям брат. Нейният начин на живот, на съществуване, на търговия напомнят Русия. И това изнервя дипломатите от стара Европа там.
О, нашите европейски дипломати в София се гневят! От едно посолство до друго се носи хор от ридания, досада, дори раздразнение. И съвсем еднакви приказки: “Мафии, няма правосъдие! Не искаме руски модел в Европейския съюз!” Впрочем, ако това не се промени бързо, нашите дипломати ще си останат здраво седнали върху десетте милиарда евро, отпуснати от Европейската комисия на България. Сякаш тук е като Конго! Но София все пак не е Поант-Ноар. Столицата на тази България с малко под осем милиона души население е далеч по-развита от Букурещ например. Жителите й, въпреки данните, обявени от икономистите, демонстрират стил на живот, който не се отличава много от нашите големи провинциални градове. Популярните сгради не са неподдържани като в Будапеща. България, обаче, минава за “далечен изток”, който дори не бива да се осмеляваме да сравним с Румъния или Унгария. Всичко, за което западноевропейците вече не си позволяват да критикуват последните две страни, те си запазват за българите.
Разбира се, революцията от 1989 г. в София беше просто дворцова революция, след която бившите комунистически управници, социалисти днес, си поделиха активите в страната. Но съвсем същото се случи в Букурещ и в по-малка степен в Будапеща. Що се отнася до етническия национализъм, който всички бивши комунисти използваха, за да прикрият своето “преобличане”, тук той беше антитурски. Днес той е само спомен. От 1989 г. насам на мюсюлманите и турците са дадени същите права, както на другите българи. Тогава откъде произлиза остракизмът на европейците по отношение на българите?
Разбрах го, докато присъствах на откриването на изложба на италиански бижута в моден магазин в София. Френско шампанско и ирански хайвер. Стройни манекенки, облечени от Ван Нотен и Диор, посрещат гостенките, докарвани от техните шофьори. Бодигардовете им чакат отвън на студа. Гледат през витрината как техните “шефки” се целуват с “най-добрите си приятелки” сред светкавиците на фотографите. Абсолютно същата атмосфера като при наследниците на апаратчиците из модните места в Москва. В страна, където половината от населението живее под прага на бедността, това също дразни нашите посланици. България е част от Европейския съюз, но живее по руски. Това не минава.
Кортежи от бронирани лимузини
Онези, които могат да си го позволят, излагат на показ богатството си. Придвижват се като кръстници на мафията с кортежи от бронирани лимузини. Притежават имения, градове дори цели региони. Поделят си обществените пазари, източват парите към своите кланове. Толкова по-зле за другите. България малко като Сицилия в Европа през миналия век. Само че нашата периферия днес вече не е Палермо, Ирландия, Шотландия или Пелопонес. Това е Русия. Откривам в София линия на разлом, културна особеност, каквато никога не съм почувствал така силно в Централна Европа. Литва, Естония, Латвия, Полша, Унгария, Чешката република, Словения и Румъния твърдо обръщат гръб на Русия. Те я мразят открито, макар че са принудени да общуват с нея заради своите енергийни доставки. Те развиват своята неприязън дотам, че да обичат Германия въпреки ужасяващите спомени, оставени от нацистите.
В София привличането и отблъскването се преплитат. Но в управляващите кръгове преобладава симпатията. През февруари тази година в Москва българският президент Георги Първанов откри Година на България в Русия. Той припомни, че “времето не може да заличи добрите спомени за руските войници, които са се борили за свободата на България”. Изявление, невъобразимо в останалата част на Централна Европа. В Талин естонците дори стигнаха дотам, че преместиха един паметник в чест на руските воини. България, смятат много дипломати, е все още сателит на Русия. Отпечатъкът, оставен от руснаците, е потискащ. В София те са имали решаваща дума след 1947 г., тъй като страната воюва срещу СССР и местните комунисти са били в слаба позиция. Това насилие е белязало духовете. “Несъгласните в България загинаха в концентрационни лагери в самата България, казва Георги Жечев, преподавател в Софийския университет. Нашата история е поредица от катастрофи, които постоянно се повтарят. Ние винаги сме били под робство.”
Александър и Мария Вазови, на 81 и 75 години, ме интересуват, защото са част от едно поколение, което е понесло основната тежест на комунизма. Поради това те по-добре могат да преценят какво е по-добре или по-лошо в живота им от двадесет години. Той, с красива усмивка, е малко глух: бомба е паднала близо до убежището, където семейството му се криело през войната. Той е бивш преподавател по руски, но бил разобличен “за организиране на посещения на църкви за учениците си” и напуснал поста си преди пенсионирането. Малкият им уютен апартамент е пълен с книги и картини от български художници. Мария поднася кафе и бисквити. Александър събира трохите в една кутия. “Старите навици”, извинява се с усмивка. Слушам един час, два часа. Чувствам се като в Хавана, или сякаш препрочитам “Кучешко сърце” на Булгаков. Това е потискащо. Той ми разказва за своите учебни програми, които трябвало да бъдат одобрени от Москва, за съседите на етажа, които пишели доноси за най-малките подробности от ежедневието; за посещенията в комитета на партията в София, за мъката на хората, които не се осмелявали да споделят нещо различно от прочетеното в партийния вестник или чутото по радиото. Той замълчава, отпива от кафето, поглежда ме и казва: “След 1989 г. отидох да видя досието си от тайните служби. Беше от 78 страници. Бяха доносничили отвсякъде. Имал съм живот без приятели.” След дълга пауза, той добавя:” Днес можем да говорим по-свободно, но в политиката са все същите лица. Без радикални мерки нищо няма да се промени. България сега е троянски кон на Русия в Европейския съюз.”
“Ние сме народ, който лесно се подчинява”
Фатализмът е вкоренен дълбоко в България. Рефренът “нищо не върви, не можем да направим нищо!” е заседнал в умовете. В Софийския университет, студентите не казват нищо различно. “Ние, българите, сме народ, който лесно се подчинява”, казва Слав Петков, на 24, който се надява един ден да види да се прилагат в неговата страна “правила, които всички спазват”. Диян Карагеоргиев, на 25, настоява: “Проблемът е в симбиозата между държавата, тайните служби и руснаците. Техният интерес е на първо място!” Не мога да си представя, че българските управници, дори ако остават под руско влияние, подложени на икономически натиск и личен шантаж, нямат и най-малкото желание да се освободят или поне да балансират своите отношения с Изтока и Запада.
Защо ЕС се колебае и не подкрепя твърдо реформаторите на системата. Като постави публично строги условия за отпускането на неговите помощи? Той, който дава парите, трябва да показва посоката. А не Москва, която иска да пласира стоките си, да активира своите мрежи. Защо всъщност ЕС прие в редиците си България и Румъния без да постави условия преди присъединяването? Този сляп процес ще се повтори ли с балканските страни, които се редят на опашка пред вратата на Европа? Твърде дипломатичните протакания на представителите на ЕС ще струват скъпо. Тези пропуски наказват най-напред българите, които са нетърпеливи да видят страната им да се модернизира. Те също така наказват всички други европейци, които губят доверие в процеса на разширяване на ЕС. Напредваме рачешката, сякаш се срамуваме да налагаме нашите демократични принципи и ценности на почтеност в обществения и икономическия живот.