Автор: kali222
Дата: 21-12-09 00:13
На този въпрос не може да се даде еднозначен отговор.
Различните епохи и култури възприемат по различен начин занаятите и изкуствата, както и границата между тях.
Така например, в древността Аристотел разграничава занаятите от изкуството и науката както робството от свободата, нуждата и удоволствието. Със занаяти се занимават робите и занаятчиите, а науката и изкуството са занимание на свободните хора.
По късно, през средновековието изкуството се отъждествява с идеалите в противовес на реалността, която е несъвършена. Изкуството е идеята в съзнанието, въплъщение на самия Бог. Занаятите, според средновековната естетика, са лишени от висша идея, не са вдъхновени от божественото.
Възраждането обръща изкуството към природата и човека, към плътта и сетивата, поради което живописта става водеща в изкуството.
Абсолютизма от своя страна регламентира строги правила, които дефинират висши (трагедия и епопея) и нисши (басня, комедия, пейзаж, портрет и натюрморт) изкуства.
И т.н. - всяка епоха има различни естетически възгледи за изкуството и съответно поставя на различно място границата му със занаятите.
Много големи разлики в тази насока има и според различните култури. В древен Китай, например, за изкуство са се смятали само калиграфията и живописта, които са били тясно свързани. Всичко останало не е било изкуство, а по-скоро занаят.
|
|