Автор: abyser
Дата: 02-12-09 22:20
Бях в казармата на дърти години, 26-27 г. Единствената стационарна фотослужба в Б-я. Имахме и 5 мобилни лаборатории. Една мобилна = 3 камиона Урал 75Е (харчеха по 75 литра бензин /100км по документи, от там е абревиатурата), демек общо 15 камиона. За съжаление нищо фотографско не научих там. Единствената "далавера" беше един миришещ на ново повреден Зенит ТТЛ (от колега-войник), който успях да трампя за self-made зарядно за автомобилен акумулатор 12 В. Само лоши спомени, при все че бях смятан за връзкар. След като разглобих, разлепих и т.н. всичко по зенита, установих, че проблемите са от едно саморазвило се болтче. Скъса ми се сърцето от мъка, опитната установка нямаше връщане назад, уви.
От тези години насам никога не мога да изпитам съжаление към военни. От най-ниско ниво(старшини) до полковници. Имах ги на главата си - 10 към 5. Ядене, пиене до припадък и търсене от жените им по телефона. Крадене, скатаване, простотии от всякакво ниво. Някои си бяха фотографи де, разбираха си и удряха по нещо частно.
Не знам дали в казармата се става мъж, бях такъв и преди да отида там. Гледаха ме странно.
Май от това поделение сега няма и помен. Беше голямо военно летище, щатни/войници = 1500/300.
Амин.
|
|