Автор: IDA
Дата: 26-11-09 16:39
И така, драги приятели,
Това е четвъртата тема за БАН през изминалата седмица. В останалите три, с малки изключения, се формира мнението, че БАН не трябва да се закрива, а да се РЕФОРМИРА. Още тук, в началото, искам най-дебело да подчертая, че АЗ СЪЩО СЪМ ЗА РЕФОРМИ В БАН !!!
След като обаче в обществото твърдо се е оформило мнението, че "феодалните старци" не желаят да се реформират и следователно трябва да бъдат реформирани,
1) Очаквам от мислещите хора в този форум да чуя, как би трябвало според тях да изглеждат тези реформи.
2) Очаквам и от мениджърите в бизнеса да чуя, как те биха реформирали БАН, ако самите те ръководеха тази институция. Кои точно иститути бихте закрили - физическите, биологическите, химическите, математическите или хуманитарните, кои бихте оставили и защо точно тях?
3) Ако решите да съкратите "феодалните старци" и застаряващите учени, откъде бихте намерили достатъчно образовани и квалифицирани млади хора, които да назначите вместо тях и най-вече средствата, с които да им плащате 3-5-10-20 или колко??? пъти по-високи заплати от сегашните, за да ги мотивирате да останат и да изпълняват достатъчно ефективно здачите, които ще им поставяте, като техни ръководители?
4) Очаквам преди всичко обаче да чуя вашата визия относно развитието на науката в България - какво точно очаквате от РЕФОРМИРАНАТА институция БАН, какво очаквате от отделните нейни научни звена и институти, какви според вас би трябвало да бъдат научните приоритети на страната, какъв би трябвало да бъде численият и състав, откъде следва да се финансира науката - от бизнеса или Държавата или от двете и в какво съотношение на средствата и в крайна сметка,
5) КАКВО ТОЧНО ОЧАКВАТЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ?
==========================================
Ето ви и малко аспекти от световната научна практика, над които можете да помислите, преди да отговорите на горните въпроси:
А. ЛИСАБОНСКАТА СТРАТЕГИЯ, подписана и от България, според която всяка страна членка на ЕС ще трябва да отделя 3 до 4% от брутния си вътрешен продукт (БВП), независимо дали инвестира тези средства в собствена наука или ги предоставя на другите страни от ЕС, за финансиране на тяхната наука.
Б. ГЛОБАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА към човечеството, свързани с глобалното затопляне и промените в климата, глобалната енергийна криза, предполагаща отказ от въглеродните горива и замяната им с екологично чисти енергийни източници, глада, епидемиите, опазването на околната среда и пр., за които се очаква в близките 1-2-3 десетилетия държавите по света да започнат да отделят до 25% от своя БВП, за да спасят човечеството от гибел. За главен фактор в разрешаването на тези глобални проблеми се счита именно НАУКАТА. Мислите ли, че България ще бъде оставена да си живурка с нейните мизерни 0,3% от БВП за наука?
В. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНОСТ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. През последните години в международен план се финансират все повече интердисциплинарни изследвания, в които участват учени от най-различни области, тъй като по този начин се постига по-висока ефективност на научния продукт и се съкращава времето за прилагане на резултатите от научното изследване в практиката. В този смисъл, вече все по-рядко се финансират чисто физични проекти или чисто биологични или чисто химични. Ако например се разработва ваксина срещу някакъв вирус, да речем спин, в изследванията не участват само вирусолози и микробиолози, а също химици, които разработват необходимите за имунореакциите химически активни вещества, физици, които разработват методи за дозиране на ваксината в организма, (пример от нашия институт: микроскопични мехурчета от полупропусклива мембрана, които са пълни с лекарството, движат се в кръвоносните съдове с кръвта и го отдават за постепенно за период от 2 седмици в организма, след което остатъците от тях се разтварят напълно в кръвта), лекари, които да разработят метода за лечение, математици, които да моделират и оптимизират процеса и пр.
=========================================
Ето ви и малко фактология, относно предишни реформи, провеждани в БАН, през времето, откакто аз постъпих на работа в Академията (1982 г.) Смея да твърдя, че от тогава реформите въобще не са спирали.
1) В началото, преди 1989 г. приоритетът на реформата гласеше НАУКАТА ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА. От учените се очакваше да влязат в производствените предприятия и да разработват и внедряват иновации. Това нанесе тежък удар върху учените, които се занимаваха с фундаментална наука, защото те буквално изпаднаха в немилост, а средствата за тяхната наука бяха почти изцяло спрени. Тогава БАН загуби едни от най-добрите си теоретици и експериментатори в областта на фундаменталната наука.
2) След 1989 г. листът се обърна обратно и главен приоритет стана призивът "НАУКАТА ФУНДАМЕНТАЛНА СИЛА". Предприятията рухнаха, на бизнеса хич не му беше до иновации и се реши, че България е икономически слаба страна в преход и тук следва да се правят изцяло фундаментални научни изследвания, за които не са нужни големи инвестиции, т. е. тези, които могат да доведат до някакво приложение след много години или въобще да не доведат до никакво приложение. Тогава беше нанесен тежък удар на учените, занимаващи се с приложни изследвания - най-ценните кадри за всяка една научна институция. Те моментално се изнесоха на запад и Академията ги загуби безвъзвратно.
3) След 1995 г. усилено се заговори за присъединяване на България към ЕС и за преминаване на българската наука изцяло на европейски принципи на финансиране, т. е. 100% проектно финансиране по европейските фондове, ИЗЦЯЛО на конкурентна основа. Тогава беше издигнат призивът "НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКА ПРОЕКТНА СИЛА". По мое лично мение, тогава беше нанесен най-тежкият удар по Академията, свързан с това, че Държавата плесна с ръце, реши, че учените трябва сами да се борят за външно финансиране по европейските програми и тотално абдикира от науката, свеждайки нейното финансиране само до мизерните заплати на персонала и покриването на разходи за ток, вода и парно. Парите, за тези разходи по правило винаги свършваха 1-2 месеца преди края на отоплителния сезон и се е случвало да мръзнем и да работим при температура от 4-5 градуса в помещенията. По това време, Академията загуби преобладаващата част от младите си учени, които с основание решиха, че след като ще работят по европейски проекти, то по-добре да го правят в европейските научни институции, където получават достойно заплащане, а не да мръзнат като кучета за 300 лв. заплата.
Резултатът от всичките тези т. нар. реформи е, че БАН съкрати състава си близо 3 пъти и загуби 47% от своите учени и то най-елитните и най-добрите. Загуби и младите си учени. Бяха закрити десетки институти, както и самостоятелни научни звена и лаборатории. И вместо заплатите на останалите да бъдат увеличени от средствата на напусналите и съкратените или поне освободените суми да бяха трансформирани в средства за научни изследвания, финансовото министерство просто съкрати щата и толкоз. А на тези, които останахме, ни се наложи да вършим и работата на напусналите, да движим и техните проекти и да се товарим с куп несвойствени задължения и всичко това за същите пари.
4) Сега БАН отново е пред реформи, но този път призивът гласи: НАУКАТА НЕНУЖНА СИЛА!!! Всичко това се случва в ситуация, когато съставът на Академията е достигнал санитарния си минимум, за да може тя да изпълнява своите функции и задачи, когато средната възраст на учените е 53 г., а постъпление на младо попълнение практически отсъства.
Хайде, кажете сега, как да се реформираме така, че да отговорим на предизвикателствата описани от мен по горе.
ВИЕ СТЕ!
============================================
Написах всичко това с ясното съзнание, че реформите в БАН са НУЖНИ И НЕОТЛОЖНИ в момент на криза, когато липсва каквато и да е държавна визия както за бъдещето на науката в България и нейните приоритети, така и за очакванията на обществото и бизнеса от научната институция БАН и от българските учени. Затова възбуждам този дебат, като се надявам в него да се включат само хора, които имат някаква обоснована визия по този толкова важен за обществото и страната ни въпрос.
Нека този път направим една конструктивна и полезна дискусия, един цивилизован обмен на идеи между културни, възпитани и интелигентни хора, нека загърбим обидите, униженията и личните нападки и нека заедно стигнем до определени заключения, от които не само БАН и българският данъкоплатец, но и цялото ни общество ще има полза.
Благодаря ви.
|
|