Автор: mun4o
Дата: 19-11-09 15:47
Минаха почти три години, откакто започнах един занимателен проект по опознаване на сойките от моя червенски двор. Тия дни сглобих бележките си по проекта и се получи нещо като разказ, нещо като научно-популярна студия, гарнирани с малко фотографски материали. Идеята е този материал да се превърне в част от бъдеща книга за природата на русенското Поломие. Другата идея е всичко това да го представя чрез звук и картина във вид на кратък десетина-минутен документален филм.Ще ми е драго да получа мнения и препоръки. Приятно четене, а защо не и гледане![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
Станаха ми интересни в един майски ден преди години, когато в Червен видях сойка, носеща в човката си убито от нея малко врабче. До тогава просто ги приемах за дежурните горски стражи и в представите си ги свързвах я с жълъд, я с орех в човката, обикновено откъснат незаконно от собственото ми орехово дърво. След време станах свидетел и на изключителната им дързост, която обаче ги улеснява в борбата им за насъщния. Имах неблагоразумието нетактично да спра и позяпам близо до гнездо на белоопашати мишелови, разположено високо в скална ниша. Моето присъствие разтревожи птиците, макар гнездото според сбърканите ми критерии да бе разположено достатъчно високо на 26-30 м височина. Те кръжаха тревожно наоколо и в един момент една хитра сойка се възползва от ситуацията и се вмъкна в гнездото. Бе края на април и в него най-вероятно имаше яйца. Виках силно, плясках с ръце без резултат и белята щеше да стане, ако случайно нямах в джоба си найлонова кесийка, надух я с въздух и я спуках с удар. Едва след “изстрела” сойката изчезна уплашена. Малко по-късно на същото място две сойки се бяха установили до почиващ наблизо мъжки мишелов. Кацнали на 3-4 метра от него, но зад гърба му, двете сойки се редуваха да се бъзикат с хищната птица: първата налети и го клъвне по гърба, след което отскача на безопасно разстояние. Той докато се концентрира в посока на нападението, другата сойка от противоположната страна прави същото. Накрая мишеловът загуби търпение и се махна от мястото на гаврата.
В началото на връзката ни безусловно избягваха с мен всякаква близост. След време взеха да проявяват някакво любопитство към особата ми, може би дори само за това, че обитавахме една обща територия, каквато е дворът. И трябваше да минат няколко години, преди да разбера истинската причина, но за нея по-късно. Един ден бях седнал под ореха да се мъча със студена бисерна ракия и шопска. Близо до мен кацнаха две и ме подложиха на странен тест. Едната литна, претърколи се акробатично във въздуха пред очите ми и кацна пак наблизо, но от другата ми страна, следейки реакциите ми.. След това направи същото салтомортале, и се върна в изходно положение. Другата повтори упражнението. И така последваха още няколко изпълнения, след което птиците отлетяха по тяхната си работа, а аз разбрах, че вероятно съм издържал първия си по изпит по добронамереност пред тях. Подобно нещо бях наблюдавал в дивата природа пак в Червен: една чавка разиграваше същите номера пред кацнал наблизо мишелов и тъй като той не реагира по никакъв начин, след няколко провокативни превъртания пред очите на хищника отиде да си гледа живота. Веднъж пък от едно близко селско училище се сдобих с бракуван препарат на бухал. Закрепих го привечер с тел между клоните на дърво в двора и сутринта рано преди изгрев се кефих от монтираното наблизо укритие, как синигерите от околността полудяха да правят в непосредствена близост салта пред чучелото на бухала, докато накрая се успокоиха от липсата на всякаква живинка у него и се пръснаха наоколо. След сърцатите синигери довтасаха 6-7 сойки, заобиколиха го от вси страни, но предпазливо от няколко метра и се почна екшъна. Крясъците бяха влудяващо силни, не можах да издържа повече от минута-две, излязох от укритието и махнах препарирания бухал, с риск да оглушея безвъзвратно.
Любопитството на сойките постепенно ги доведе до там, че почнаха да кацат на 1-2 метра от мен. Умните птици винаги избираха времето по обед и когато бях седнал да се храня, така може би си гарантираха по-голяма безопасност. Клюкарски надничаха към масата от близките клони, сякаш им доставяше удоволствие да наблюдават лъскави неща като чаши, бутилки, вилици и лъжици. Птиците бяха абсолютно спокойни, аз се стараех да не правя резки движения и захласнато гледах красивите им синеещи очи, зад които усещаш висок интелект и мъдрост. Така се роди меракът ми да ги снимам. Разбира се, в такива случаи храната е един чудесен стимул за укрепване на двустранните отношения, а най-доброто време за снимане през годината е есенно зимния сезон след началото на септември.
Дълго време ги снимах от укритие, преди да разбера, че нямам никаква нужда от него. Птиците не само ме допускаха без притеснения на такова разстояние, каквото бе необходимо за да направя хубави кадри. Спокойно си служех с фотографската техника и те не изпитваха притеснение от движенията на ръцете ми. Разбира се, винаги се стараех да бъда седнал на стол, за да не изпитват съмнения за намеренията ми. Бях решил още, че за да бъда ясно разпознаваем от птиците, трябва да бъда облечен с едни и същи дрехи. Така и постъпих, използвайки при снимането една и съща връхна дреха и шапка. Един ден ми хрумна и аз на свой ред да ги тествам. Помолих един съсед – осемнайсетгодишен младеж – да облече дрехите ми за сойки и да се разположи на мястото, от което обикновено ги снимах без проблеми, докато аз самият се скрих в къщи и наблюдавах случката. Всъщност, нищо не се случи – сойките обикаляха разузнавателно отдалече, но нито веднъж не дойдоха на обичайното място. И така разбрах, че улисани в наблюдение и изучаване на птиците, ние хората, дори не подозираме, че те ни познават по-добре, отколкото ние – тях.. Момчето си отиде, аз заех неговото място, а след няколко минути интелигентните птици си заеха обичайното място на няколко крачки от мен.
В много орнитологически справочници може да се прочете, че сойките са блестящи имитатори на звуци, издавани от други животни, и най-вече птици. След тригодишни наблюдения мога да изразя мнението си, че май не е точно така и вероятно става дума за изключително разнообразни звукови начини на комуникация. Една ранна пролет бях луднал да търся водна жаба на ореха си, толкова майсторска беше имитацията на сойката. Чувал съм още и лай на куче, докато мяукането като мишелов е признато от орнитолозите за “официален” звук, освен грубите неприятни предупредителни крясъци, които всички ние сме чували.. В последно време станах свидетел на учудващо мелодични и дълги фрази, изпълнени тихо и нежно, които не бих могъл да опиша с думи и може би си струва да бъдат записани с качествена техника. А и още нещо си иска хубава видеотехника – това е невероятната им на пръв поглед способност да се предвижват с огромна скорост странично. Птицата прави къси, но насочени встрани подскоци, чрез които се движи по клоните като електрическо детско влакче. При това, тя преминава без каквито и да са затруднения от хоризонтални към вертикални клони, достигайки до всяка точка на дървото именно по този начин, а не чрез използване на крилата си за летеж.
След кратко маркетингово проучване стигнах до извода, че освен жълъди, орехи и лешници, много им харесва зрялата царевица.. Благодарение на царевицата установих и истинската причина за нашето предопределено запознанство – правенето на зимни запаси. Възрастните птици събират в началото на хранопровода си 12-13 царевични зърна, така, че той видимо става издут като балон. Забелязах, че след като излетят с пълна гуша сравнително скоро се появяват за поредната порция. Така постепенно установих, че мястото на складиране на запасите не е далече от мястото на хранене. Всъщност, дворът ми не е малък – почти 2500 кв.м, разположен на три вертикални нива и видимостта от наблюдателната точка е силно ограничена. Така съвсем случайно, обработвайки земята една пролет намерих един малък неизползван запас, съдържащ трийсетина царевични зърна. Птицата бе избрала сравнително почистено и рохко място в пръста, каквато е обикновено около овощните ми дръвчета. След това намерих още няколко запаса, разположени в други части на двора. Тази есен за пръв път имах късмета да наблюдавам от укритието заравянето на жълъдов запас. Птицата отново бе избрала обработено място край овощно дърво. Преди време установих, че много харесват да крият запасите от орехи под неголеми купчинки суха трева, тъй като имам навика окосената трева или изскубаните бурени да ги оставям на малки купчини за изсъхване и едва след това да ги нося на отреденото за това място. Тази есен дори се изкуших и нарочно им направих в близост до ореха няколко постоянни купчинки, от които винаги се сдобивах с пресни и добре почистени орехи за хапване.
Естествените врагове на сойките в Поломието са големият ястреб и бухалът. За тяхно нещастие и двата вида ги има в изобилие. Бил съм свидетел на атаката на ястреба върху тях – нещо съвсем естествено поради голямата концентрация на сойки - почти винаги в двора и около него се размотават 3-4 птици. За 9 години само веднъж намерих остатъци от сойка, убита вероятно от ястреб. Самата атака не ги впечатлява много, предпочитат да се скрият в най-гъстите части на гората, вместо да бягат от хищника с полет. Десетина минути след атаката, след като са се убедят, че опасността е отминали, те отново са по върховете на дърветата и правят обичайните си неща. Бухалът е много опасен и го виждам да ловува и през деня, а през нощта често каца в двора и ми буха, дето се вика - на ухо. Не мога да не спомена, че бухането му от няколко метра е великолепен звуков спектакъл, който се усеща с фибрите на цялото тяло. Малкият ястреб, макар и рядко, също посяга на сойките, включително и на възрастните. Миналата година един налетя на сойка. В началото тя просто му бягаше, но същевременно крещеше тревожно за помощ. Скоро отнякъде се яви още една сойка и тогава палачинката се обърна. Двете птици много ожесточено и упорито преследваха ястреба, а на него душа не му остана да се спасява от обединената атака на разбеснелите се сойки. През есента обаче и малкият ястреб, подобно и на други хищници ловува по двойки, а ловуващата двойка малки ястреби е голяма сила и щом се вдигне във въздуха всичко летящо под размерите на гарван гробар се изпокрива и не смее да си покаже носа по половин-един час след това. Много се надявам да намеря време и търпение, за да продължа през следващата година проекта си за изучаване на тези умни Божи създания - сойките от моя див червенски двор.
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/kdgd3753.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/n_1233823758_IMG_1705.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/fmmm8102.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_8898.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/cqzr5198.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_8917.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/ygpi9918.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/Raw00076.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/prqn1093.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_9019.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/xnld3875.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_9020.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/uquk0851.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_9025.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/lfrh1004.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_8888.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/qive0856.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_9030.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/eiqq9709.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_9240.jpg
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/pwqs5949.JPG
http://fc.rousse.bg/~Ilian_Valchanov/IMG_9242.jpg
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
.. за разказа и кадрите - чудесни! ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram