Автор: sunnyshot
Дата: 26-10-09 19:14
Случката е истинска, от преди 5 години:
Събота, рано след обед в Лонгвю, Тексас. Един от тези наистина горещи тексаски дни. След като бяхме прекарали близо час на патиото на местния Старбъкс в съзерцание на колите на паркинга под носа ни, и в опити да получим частица вселенска мъдрост, Джи и аз влизаме в бакалския магазин. Всъщност “бакалията Албертсън” е най- престижният магазин за хранителни стоки в малкия град, на околовръстното срещу мола.
Не че аз обичам да пазарувам.
“Какво искаш да готвим утре?” пита Джи.
Аз се опитвам да отговоря. Затварям очите си, концентрирам се на моя вътрешен глас, напрягам шестото си чувство. И когато след няколко секунди отварям очи.... хоп! Ето го отговорът! Точно срещу мен се мъдрят зелени чушки на разпродажба. Надписът казва: намаление “2 за $1”!
Джи се съгласява с облекчение.
И ето, аз съм пред купчината със генетично модифицирани зелени чушки на разпродажба и старателно избирам най-големите. Тавата ми събира осем....6... 7... 8.
Изведнъж усещам, че някой ме наблюдава в гръб. Обръщам се! Докато аз съм прехвърляла чушки, зад мен се събрала група от 4 непознати жени, около петдесетака, с големи колички за пазаруване. Наблюдават ме с огромно любопитство и ме обсъждат. Заставам пред тях с пласмасовата торба в ръце, пълна с 8 зелени чушки на разпродажба и гледам озадачено.
“Ти си от Ню Орлийнз!” ми казва настоятелно една от жените с провлачен източно- тексаски акцент.
“Ъъ?” отговарям аз почти в паника. Напоследък развивам тенденция да се паникьосвам лесно.
“Какво ще правиш с тези чушки?” пита жената
“Ще ги пълня!” отговарям.
“ Виждаш ли, значи си от Ню Орлийнз! Така готвят там. Обаче ние тук така не правим! –клатят глави другите.
“ Как ги пълниш?” пита първата
“Със смляно месо и ориз и домати и настърган лук и магданоз. Италиански сорт магданоз” пояснявам аз.
“ Да, познах, това е което правите в Ню Орлийнз! Ние не готвим такива неща!” жената е доволна; досетила се е, разкрила ме е.
“Ама аз не съм от Ню Орлийнз; от Европа съм, България ….” отговарям аз почти оправдателно и дори прескачам канадската си принадлежност.
“Браво!” възкликва една от жените ” Аз съм ходила в Бангладеш! Мъжът ми и аз прекарахме 2 години там. Аз много, много обичам интернационални манджи!”
Жените ме гледат приятелски. Щастливи са и се забавляват. Получавам едно такова топло чувство. Джи пристига с два пакета смляно месо, по един паунд всеки. Хващам го за ръка и храбро излизаме навън в жегата.
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Публикацията е редактирана (27-10-09 03:26)
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram