Автор: Coincidentia
Дата: 07-11-09 19:03
Абе, поразтяга се темата... което не че не е до известна степен основателно, понеже факторите, които влияят, са си бая...
Но аз съвсем умишлено наблягам на момента с правене на разлика между това как е в действителност, как ни се струва, че е и особено как ни се иска да е.
Защото въпросната негативистична нагласа изглежда се формира от няколко основни фактора:
- Архетипното мислене, че нещата по принцип вървят към по-лошо – нещо, което се наблюдава навсякъде по света в най-различни култури откакто свят светува. По тази причина това е глобален феномен и си е в реда на нещата навсякъде да откриете мрънкащи хора. Както бил казал някой, “Човекът е животно ходещо на два крака и недоволно.” Което все пак до известна степен е полезно, доколкото недоволството е един от движещите прогреса фактори.
- Горното всъщност е свързано донякъде и с адски субективни работки.
Изисква се явно известно усилие човек да си даде сметка за някои неща. Да кажем по отношение на оплакването от престъпността. Да вземем примерно Ню Йорк и до голяма степен изобщо Западния свят. За някакви си 20 – 30 години престъпността там е намаляла не с проценти, а с пъти. Но пък как ли ще изглежда онова време в очите на някой чичко, който си спомня дните, в което ставите му са бачкали по-добре, девойките са му се връзвали по-лесно и изобщо животът е бил пред него...
“Accept certain inalienable truths: Prices will rise. Politicians will philander. You, too, will get old. And when you do, you'll FANTASIZE that when you were young, prices were reasonable, politicians were noble and children respected their elders.”
- Количествените натрупвания, които водят до качествени изменения.
В днешно време барабар с личните впечатления от неприятни случки, ежедневно сме заливани и от куп други такива, което създава грешно впечатление.
За да е по-реалистично би трябвало да се “прехвърлите” назад във времето и да си го представите какво би било тогава, ако имахте достъп до 50 ТВ канала, интернет и т.н. Какво щеше тогава да влиза в новините, как едва ли не всяка сбиване някъде щеше да стига до вас.
Замислете се примерно в началото на 80-те какво изобщо ви се казваше, че се случва – петилетката за 3 години, тъкачката Станка, дето бачка на 10 стана...
Или футболното хулиганство. Сега всяко строшено стъкло на рейс може да влезне в новините. А някой да е чувал как са се “наказвали” шалчета, колко палки са “изяждали” от ченгетата пред очите ми деца на по 12 - 15 годинки... или “чазапът” (“пазач” на обратно) от детския кът пред НДК, който гонеше децата и се опитваше да ги спъне с куката си само защото тъпчели тревата...
- Неудовлетворението от степента и скоростта, с която нещата се развиват (подобряват).
Базата за сравнение е разширена в пъти.
В този смисъл не че примерно българското общество е станало по-лошо, а по-скоро прекалено бавно (спрямо нашето желание) се променя в положителна посока, особено за някои неща.
Има го този момент, че донякъде благодарение и на разширяването на хоризонтите, летвата се вдига. Това, което едно време може би нямаше да мине за чак толкова страшно, днес изглежда много по-фрапантно... а като сравниш атмосферата в българския градски транспорт с тази в по-човешките общества... имам поне десетина “невероятни” от българска гледна точка случки с рейсовете и трамваите в Гент... но пък от друга страна ако се сравни българският градски транспорт от 2009 с този от 1985, не знам по какъв начин може да решите, че сега е по-зле. Всъщност знам де и го казах по-горе.
Пренасяйки се назад във времето тогава не е било по-малко лошо, но сега не е достатъчно ЗАДОВОЛИТЕЛНО по-добре.
Та така, както разправя бат’ Алберт, всичко е относително. Когато се отнесе и сравни по достатъчно адекватен начин, може да се получи и достатъчно адекватна картинка на нещата
|
|