Автор: тьма
Дата: 06-11-09 21:14
"......"Чашата е потребна само тогава, когато е празна" - спомням си колко объркан се почувствах първия път, когато прочетох тази мисъл, как не успявах да разбера смисъла й.
И така, разрешението - отново - бе да се почувствам чаша. Да си представя, че съм чаша. Чаша, която е пълна... Пълна с мляко, помислих си аз... Млякото е полезно, хранително, важно, насъщно. Какво друго можех да си представя, че ме изпълва - мен, който бях толкова всемогъщ?
Предствях си как дарявам съдържанието си там, където е най-потребно. И тук се натъкнах на изненада - нямаше как да даря съдържанието си, без да се изпразня от него. Но нали, ако го направех, вече нямаше да бъда пълна чаша... Още по-зле се почувствах от факта, че можех да бъда използван само за онова мляко - топло или студено, прясно издоено или вкиснало... За нищо друго.
Не! Не това исках за себе си.
Не това искам сега за себе си.
Искам да се изпразня...
За да мога да се напълня...
За да не съм никога пълен...
За да бъда себе си..."
|
|