Автор: Lalinda
Дата: 21-10-09 11:03
Снощи, почти случайно, се озовах на представянето на книгата "Баща на мъртвите" на Балаж Дьоре (в превод на М. Христов)...
Следният пасаж ми направи, предполагам и на останалата публика, голямо впечатление:
"Още през петдесетте години баща ми записал десет думи върху лист картон, номерирайки ги. Обозначил най-важните за него думи. Те приковаваха вниманието му през целия му живот. Никога не можа (и даже не искаше?) да се избави от тях. Десетте думи с правописа на баща ми са:
1 метафизика,
2 апокалипсис,
3 ерос,
4 демон,
5 магия,
6 мит,
7 гений,
8 орфей,
9 въображение,
10 алхимия.
Нямам много общо с тези думи. Те не са моите думи. Не присъстват в речника ми. Едва ги познавам. Не знам какво точно означават. Баща ми знаеше. Познаваше ги и ги изучаваше. Таеше опасения, дори се страхуваше от тях. Бяха го обсебили, вселили се бяха в него, веднъж го душаха, друг път го гонеха по петите, тласкаха го във въртопа, насърчаваха го, проклинаха го, умилкваха му се. Не го оставяха на мира. Лъжеха ли го? Или го мамеха? Или обичаха? Присмиваха ли му се? Или го влудяваха? Баща ми изпитваше влечение към тях. Желаеше ги. Десет думи властваха над него, но той не смогваше да ги овладее. Думите го мачкаха, побеждаваха, погребваха го под себе си, баща ми се даваше, не успяваше да ги държи изкъсо. Думите вилнееха, и с изтичането на живота му, вместо да се укротят, те още повече пощръкляваха. Аз всъщност нямам такива десет думи, които да ме дефинират, по-точно моите думи са различни. Нямам думи. Не правя списък, както баща ми, не ги подреждам по важност, не се перча с тях, но и не ме срамят."
|
|