Автор: abyser
Дата: 08-10-09 22:26
Аре нещо позитивно
Седях си под
Седях си под дървото, самотувах,
тъй дребен, тлъст и примирен.
Не виждах нищичко, обаче чувах
как дама пееше за мен.
Поглеждам към небето да открия
отде е тоя дивен глас.
Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам,
да чувам мога само аз.
-Поговори, яви се ти, магия!-
отекна тръпният ми вик. -
Край туй дърво си, не на мене тия! -
Но тя не ще да се яви.
Тъй сладко пееше, че чак приспа ме
за час или за два, ала
събуден гледам -още няма дама,
като че ли не е била.
Загледан в клонките, се сецнах -
помислих си, че виждам -ей! -
едно мънинквичко прасенце
със сичка сила там да пей.
Изсмях се: - Мислех те за дама!
Дочувам: -Може и да съм! -
и виждам в миг как тази дама
въздига се и литва към.
© John Lennon
|
|