Автор: promis
Дата: 14-08-10 00:20
"- Ако се качиш на небето и погледнеш отвисоко родопските била, какво ще видиш? Ще ги видиш малки и ще помислиш, че в шепа можеш да ги побереш...
Така се заприказвахме с един старец при един автобусен заслон по златоградското шосе, докато гледахме далечните крила на самолета над нас.
- Не е верно - отсече той, - по не знаеш от мене!
...И старецът ми разказа как космонавтите забелязали, че колкото повече се отдалечавали от Земята, толкова по-прозрачна ставала тя. И всичко се виждало през пръстта й, всичко и на дълбоко. Ставала земята бистра като вода, та чак се виждали костите на умрелите. Можело дори да ги преброиш и направиш сметка колко народ е живял по тия баири. Даже ако си по-окат, ще различиш духовете на всички измрели. Те се връщали от небето нощем, събирали се по родните си места и така можело да различиш някогашните села и махали, отдавна изчезналите и забравени хора, животни и къщи. Всичко, живяло по тия баири, се пазело от небето. Мъртвите са си мъртви, но духовете им не са се загубили и стига да можеш да си спомниш за тях, те ще дойдат. Денем слънцето, цветята, тревите, дърветата и светлината ти пречат да ги виждаш. На младите им пречи и младостта. Но нека попитаме старите, тоя край е пълен със старци. Всичко из тая планина, додето ти стигат очите, е пълно със сенки, с разпръснати по букаците и баирите гласове и очи. Те слизат отгоре, когато се затъжат за земята. А горе е само небе. И тази земя е свързана с това небе посредством човешките души. Така че небето, както се вижда оттука синьо, светло и безкрайно, принадлежи и на хората, не само на боговете."
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram