Автор: Lalinda
Дата: 03-10-09 20:30
Е, когато ме обраха в Испания, единственото нещо, което ми остана, бе телефонът, понеже бе в раницата ми, а не във фоточантата (в нея ми бяха и резервните очила, току-що изработени - нечупливи фотосолари с корда и т. н., че и резервните очила на спътника ми, и те фотосолари, че и прогресивни и т. н.).
Та, връщам се в България с него и отиваме да си поръчваме нови очила в едно ателие на Графа и... хоп, докато поръчваме и плащаме, ми открадват и телефона... забелязах аз, че някаква жена се бута, с вестник в ръка, в гърба ми, ама чак пък и в оптика да те оберат, докато превеждаш от френски...
Прочее, открадналият го продължава да си служи с него и до днес...
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Като ми се случиха тия неща, понеже в Испания ми задигнаха и хард копи тефтера с телефоните от десетина години назад, се сетих за едно интервю на Умберто Еко, който казваше, че като му откраднали телефона, се ужасил... Но после си казал: На кого толкова има да се обаждам, че и какво толкова има да му кажа? и махнал с ръка.
И аз направих така. Тия, на които им трябвах, за да им върша някаква работа, така и така ме намериха... Аз моята си я върша сама, тъй че... дори не поднових контактите си. А и от някои навлеци се отървах!
Гледай положително на нещата!
Дори фотоапарата го прежалих!
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Колегите ми не се вълнуват търсил ли го е някой... Търсят ли те за работа, винаги те намират... няма какво ти да търсиш някого!
|
|