Автор: юнга
Дата: 29-09-09 17:16
Внимание - талант!
(задочен диалог с намръщения скепсис)
Вълчан Вълчанов,
Кинорежисьор, действителен член на Евро-азиатската академия за телевизия и радио (ЕАТР), Член на Международната асоциация на писателите и публицистите (МАПП)
Неотдавна медиите ни информираха с кратка бележка: "В галерия "Кавалет" - изложба на младия Валерий Пощаров."
"Къде? На кого?" - зашепна Н.В. Балканският, Българският, Варненският Скепсис. "А, ясно: Във фамилната галерия, мама - поетеса, татко - галерист - дават премиерна възможност на момчето си да се изяви..." - засъска обединеният завистлив Сссскепсис.
Оказа се, обаче, първо - тази "възможност" далече не е премиерна, а след цели 9 самостоятелни изложби на черно-бяла артфотография в Париж, Франкфурт, Дъблин, София, Пловдив и др.; и цели 25 участия в живописни изложби в България и чужбина! И с награди от международни биеналета и конкурси.
И второ - колко български художници могат да се похвалят, че имат свои творби в президентството на Френската република или в посолството на същата тази Френска република в Ирландия? Творби на току-що завършилия Сорбоната млад варненец...
Прочее - единственият шанс на Н.В. Скепсиса да се самоизпари и разсее е да побърза да влезе в галерия "Кавалет"!
Там - още от вратата, ще бъде грабнат от едно ярко колористично пиршество! При това - паралелно в 2 техники: в масло, но и в керамика - една рядко срещана симбиоза в изложбените зали не само у нас. Поразява и зрялото композиционно майсторство, с което Валерий Пощаров-младши решава своите творчески задачи. Както в пространството на класическия правоъгълник на маслото, така и в класическия кръг на керамиката.
И най-важното - за всички теми и сюжети, към които насочва своето творческо внимание, младият автор търси и намира свой ъгъл, свой ракурс, свое решение.
Акумулираните от контактите със съвременното изобразително изкуство познания и опит Валерий Пощаров претопява в свой, неповторим образен свят.
Та нали тъкмо по неповторимия отпечатък, който оставя върху всичко, до което се докосва и сътворява, познаваме истинския творец!
Симпатична и характерна черта, белязала отчетливо поетиката на Валерий Пощаров,
е особената свобода, която неговите творби предоставят на зрителя. Заставайки пред поредното платно, или керамична творба, ние повеждаме специфичен, наш си диалог с всяко отделно произведение. И в този диалог с творбите на Валерий Пощаров я няма агресията на дидактиката, няма го натрапчивото поднасяне на конкретна авторова идея.
Тактично и внимателно, с много мярка и вкус авторът ни предоставя най-важния феномен при общуването с изкуствата въобще: зрителската Еврика! Феноменът, носещ ни с нищо несравнимата естетическа радост на нашия си прочит, нашето откритие на авторовите послания.
Това е твърде фин, интимен процес, в който - когато е постигнат! - се оглежда една от най-плодоносните методики на истински зрелия творец: "Намери, и го скрий!" За да бъде провокирана зрителската активност и Евриката, откритието да си остане негова, на зрителя привилегия.
И още нещо изключително важно: толкова многобройни са прецедентите и примерите за търсенето на лесния и бърз успех (не само при начинаещите!) в съвременното изкуство, че отказът от трафарета, от блиц-успеха, от лесните пари не може да не прави силно впечатление. Темите, свързани със секса и насилието - тази панацея, едва ли не автоматично привличаща съвременната ширпотреба сред публиката, са теми, които напразно ще търсите в творчеството на Валерий Пощаров.
Единствената творба - керамика, в която откриваме Еротиката с главна буква - тази отколешна, вечна спътница на Високото Изкуство, бе незабавно откупена, буквално половин час преди откриването на изложбата, не от друг, а от художника академик Никола Манев, който след това даде начало на вернисажа с окуражителните думи и благопожелания. Ако и той не разбира от истинското и не може да го отличи от ерзаца, от безкрилото подражателство - то Н.В. Скепсисът може да вика "Ура!" (Ако това въобще може да запали "червената лампичка" за Дежурния Скепсис, който си е генетично и концептуално невежествен. Защото обратното би му пречело на също така генетичната му и концептуална злонамереност.)
И ето, че дойде редът и на последното мощно "кроше" за намръщения Скепсис: на откриването на изложбата бе прочетено стихотворно "На добър час!" от Евгений Евтушенко! Да, да - на самия Евтушенко!
В този момент стоящото до мене физическо въплъщение на гореописвания Скепсис просто изохка, наду обилно, многопластово начервените устни и изсъска: "Ами да! Нали майката представяше творчеството на този Евтушенко(в!?) преди месец тука!"
О! Sancta simplicitas! Как да обясниш на това (и подобните му!) "ходещо недоразумение", че тъкмо Евтушенко (а не Евтушенков!) с цялото си творчество, с цялото си гражданко поведение се бе превърнал в символ на неподчинение на "изкуството на обществената поръчка" - тази чудовищна догма, с тежък ботуш "стъпила на гърлото на всяка песен" (Висоцки) на всичко, което е извън прокрустовото ложе на соцреализма!
Та тъкмо този мощен талант, преборил се с "обществената поръчка" ще тръгне да удовлетворява чиято и да е лична молба, или "поръчка", ако лично не е убеден в стойностите на онова, което поздравява, и то в мерена реч!? Ако това би било просто дружески акт, ей, така - "за дружбу" - той би написал обикновено благопожелание с няколко топли думи и толкова!
Но той топи перото си в своята си Муза, и със средствата на своето Изкуство изразява чувството си от досега с изкуството на младия българин.
В своя кратък и развълнуван отговор на приветствията младият Валерий Пощаров блесна и с още една страна на таланта си: той намери най-топлите и точни думи, за да благодари на своя пръв учител в керамиката г-н Йордан Вашев! С което ни припомни, че неслучайно древните гърци са определяли умението да бъдеш благодарен - като талант! Като дарбата да ваеш, да танцуваш, да правиш музика, или да рисуваш.
И пак те - древните, са ни завещали и прозрението: "Най-трудно е да познаеш сам себе си!" Съвсем неслучайно, а простичко, без декларации и поза, той сам себе си нарича номад. Тъкмо в дългия и трънлив път на себепознанието е залогът и шансът на В.П. Младши да ни радва за в бъдеще с нови пластични инвенции, с нови тематични открития. Защото заявката за това е вече дадена: отговорността и честността, с които младият художник се отнася към своето призвание!
А Н.В. Скепсисът? Е, ще поскърца със зъби, ще посъска напосоки, но когато поне две личности със световна слава и авторитет: Евтушенко и Манев спонтанно застават зад младия талант с доверието си, Скепсисът просто няма друг шанс, освен да подвие опашка. Защото когато фактите (особено художествените!) говорят, и псевдо Величествата замълчават.
На добър час, талантливо, младо момче! И нека белозъбата ти обезоръжаваща усмивка все така леко и като на шега - елегантно, "да строшава на клеветата зъбът" и да ти печели все нови и нови искрени приятели и почитатели!
Тези дни новият министър на културата Вежди Рашидов възкликна: "Какво? През последните 20 години у нас не се е родил нито един талант? Нито едно име, което да остави следа? Разбира се, че не е възможно! Нямали сме очи да го видим!"
А аз бих добавил - и да го опазим "от зли бури и студени ветри"!
|
|
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram