Автор: exo99
Дата: 25-09-09 22:42
Луната:Факти,наблюдения и догатки
Напълно отделна и много красноречива тема представляват наблюденията, направени от американските космонавти по време на полетите им до Луната и евентуално по време на експерименти.
Всичко говори, че на общественото мнение са били предоставени непълни, частични доклади, които добре са скривали картината на едно такова голямо приключение, като полетите до Луната. От наблюденията, направени от космонавтите, и от впечатленията им е известно само това, което ръководството на НАСА е сметнало за необходимо да съобщи на света. Пълните доклади почиват на дъното на добре охранявани бронирани сейфове. От друга страна, фактът, че информациите, предоставени на общественото мнение, са били частично фалшифицирани, е публична тайна в САЩ. Само че какво е скрито или запазено в тайна? Това е въпрос, на който не е лесно да се отговори.
За щастие не всичко е останало извън обсега на любопитните очи и уши. Някои факти, някои подробности станаха достояние на общественото мнение. По какви пътища?
По време на своите космически пътешествия американските космонавти непрекъснато са поддържали връзка с контролната база в Хюстън. Връзката се е осъществявала посредством радиовълни. Една част - по време на предаванията за широк кръг от слушатели, друга част - на вълни, известни само на заинтересованите лица (микровълни с честота между 2106 и 2287 MHz). Това обаче не означава, че специалните, или "засекретени" информации не са били уловени от странични лица - възможност, известна на всеки радиолюбител. И така е станало. Но част от разговорите Хюстън - Луна - Хюстън са били зашифрирани и това се е подразбрало, защото внезапните прекъсвания на предаването и преминаването на "секретни" вълни е събудило подозрения.
И така, тези косвени радиопредавания са първият източник на информация за това, което се е случило (което действително се е случило) по време на полетите до Луната.
Друг източник е така нареченото изтичане на информация. Става дума за недискретност, проявявана от служители на НАСА - хора, добре информирани, или пък бивши служители на това учреждение, които след излизане в пенсия са били освободени (но не изцяло) от задължението да пазят тайна.
Интерес представлява третият източник за научаване на истината или поне една част от нея. Това са властите на НАСА, които по неизвестни причини от време на време ни доверяват някоя тайна. Така беше например със серията снимки, поместени през 1975 г. от списанието "Модърн пийпъл".
Нищо чудно, че са се намерили хора, които добросъвестно и с къртовски труд са събирали зрънце по зрънце информация, за да възстановят изцяло истинската картина. В тази картина официалните данни са били допълнени с неофициални, които, подчертавам НИКОГА НЕ СА БИЛИ ОПРОВЕРГАНИ ОТ НАСА.
ДАЛИ ДЯДО КОЛЕДА НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВА ?
Морис Шатлен е автор на книгата "Нашите праотци са дошли от космоса" (Лафон, Париж, 1975), книга, която, както твърди авторът, нямаше да бъде написана, ако не беше "огромното количество ценна информация за космическите цивилизации, която ми дадоха руснаците".
След като припомня трудностите на всички американски пробни полети и полетите от програмата "Аполо", Морис Шатлен пише:
"По време на тези полети, както можеше да се очаква, се случиха необикновени събития; за някои нямам право да пиша в тази книга, за някои ще говоря, без да мога да съобщя източника на информация,или с известна резервираност, тъй като не съм бил свидетел на събитията. Не е изключено, че както съветската, така и американската програма за изследването на космическото пространство ще доведат и в други области до открития, които дори не можем да си представим....
По време на полетите (става дума за полетите "Аполо" и "Джемини") затрудненията на космонавтите не са били само материални. Те са видели неща, за които не са имали право да споменават на когото и да е. Трудно е да се получи информация по тези въпроси, тъй като НАСА строго охранява тайната, но се знае, че ВСИЧКИ полети на корабите "Аполо" и "Джемини" са били следени както отдалеч, така и отблизо от летящи обекти с извънземен произход или, ако искате, от летящи чинии. Космонавтите са информирали за тях контролните станции и те веднага са заповядали спазването на абсолютна тайна...."
По-нататък авторът пише, че именно Уолтър Шира е първият космонавт, който по време на орбиталния полет на кораба "Меркурий" около Земята е използвал шифър, като е употребил името "Дядо Коледа" в информация до базата за появяването на летящи чинии около космическите кораби. Тогава това не привлякло вниманието на общественото мнение. Но когато Джеймс Лавъл, командир на кораба "Аполо 8", в орбита около Луната също използвал този термин, много слушатели разбрали, че думите имат скрит смисъл.
"Току-що се убедихме, че Дядо Коледа наистина съществува" - съобщил Лавъл на служителите от контролната станция по време на прелитането над невидимата страна на Луната. По стечение на обстоятелствата това се случило точно на 25 декември....
....Първият, фотографирал летяща чиния, е бил Джемс Макдивит, когато с кораба "Джемини 4" на 4 юни 1965 г. прелетял над Хаваите. Следващите са Френк Бормън и Джеймс Лавъл, които на 4 декември 1965 г. забелязали от борда на "Джемини 8" две летящи чинии и от разстояния 800 м направили отлична снимка на обектите, приличащи на гъби с разположената си отдолу двигателна система. На следващата година (1966) Джеймс Лавъл и Едуин Олдрин на борда на "Джемини 12" също наблюдавали две чинии, при това на не повече от километър. И те фотографирали двата обекта. Пак Джеймс Лавъл и Френк Бормън от борда на "Аполо 8" (24 декември 1968 г.), а също Томас Стафорд и Джон Йънг от борда на "Аполо 10" (22 март 1969 г.), фото графирали НЛО, който ги съпровождал по време на орбиталния им полет около Луната при завръщането им. И накрая от борда на "Аполо 11" Едуин Олдрин в навечерието на историческото кацане на Луната фотографирал две чинии, които "случайно" прелитали покрай тях. Всички тези снимки бяха публикувани през 1975 г. в списанието "Модърн пийпъл". Списанието е запазило пълна дискретност за начина, по който те са стигнали до него....
"....Беше изказано предположение - пише Морис Шатлен, - че "Аполо 13", който, както е известно, не успя да кацне на нашия спътник, е носел на борда си атомен заряд. Атомната бомба трябвало да бъде взривена на Луната, което щяло да позволи да се разчете лунната инфраструктура с помощта на сеизмографи, разположени на Земята на разстояние един от друг. Казват, че тайнствената експлозия, унищожила един от кислородните резервоари на кабината, била предизвикана от прелитаща чиния, която следяла космическия кораб. Взривът трябвало да попречи на изпълнението на задачата на "Аполо", която можела да доведе до унищожаването на лунните бази на някаква извънземна цивилизация.... Но толкова истории се разказват....
....Струва си накрая да се спомене също и необикновения случай с космонавта Гордън Купър. Въпреки че пилотирал корабите "Меркурий 8" през 1963 г. и "Джемини 5" през 1965 г. и бил един от най-изтъкнатите космонавти, той не взел участие в нито един от полетите "Аполо" и напуснал НАСА.... Ясно е, че не е споменавал за това, което е видял във въздуха, на никой друг, освен на НАСА и въпреки това тя го е отстранила от по-нататъшни полети затова, че прекалено много е видял. Още по-голямо удивление буди фактът, че този космонавт (между другото изтъкнат учен) е станал заклет привърженик на хипотезата за възможността за контакти на представители на извънземна цивилизация със Земята. Както в миналото, така и днес. Той участвал в археоложка експедиция на територията на Южна Америка, която открила останките на древна и високоразвита цивилизация отпреди 5 000 години. Намерените съдове, скулптури и йероглифи силно напомняли тези на египетската цивилизация. Находките потвърждават тезата, че египетската и южноамериканската цивилизация със сигурност имат общ източник...."
Толкова за Морис Шатлен.
Да преминем към други информации.
В книгата на Жак Бержие (професор по химия в Париж, член на Нюйоркската академия на науките) и Жорж Х. Гале ("книга на тайните", Париж, 1975) цяла глава е посветена на наблюденията, които космонавтите са направили от борда на корабите "Джемини" и "Аполо".
Да започнем с фрагментите от разговора (Бержие и Гале го предават изцяло) между Армстронг и Олдрин в кабината ЛЕМ, която, след като напуска космическия кораб ( в него е останал Колинз), каца на Луната.
- Това е Морето на спокойствието - казва Армстронг - ЛЕМ се намира в областта на Морето на спокойствието.
- Хюстън до Морето на спокойствието - е отговорът от Земята, - според нашите контролни информации всички ваши прибори действат правилно.
....Видимостта е все по-добра. Диалогът става все по-интересен. Армстронг описва това, което вижда, без още да е напуснал кабината:
- Наоколо виждам голямо количество малки кратери....
Изведнъж прекъсва, като че ли под влиянието на някакво внезапно вълнение. Нещо е привлякло вниманието му. Инстинктивно понижава глас. Продължава:
- С големина са от шест до петнадесет метра....
Колебае се, обаче добавя със самоуверен глас:
- И.... на разстояние около половин миля от нас се виждат следи, които изглеждат така, сякаш са оставени от ВЕРИГАТА НА ТАНК....
"Армстронг - пишат Бержие и Гале - е твърде опитен наблюдател, за да може да допусне грешки в оценката на това, което му се е набило в очите. От друга страна, става ясно, че космонавтите са получили много точни инструкции за онова, което им е разрешено да говорят. Може да се предположи, че за да предаде наблюденията си, Армстронг е минал на друга вълна, която не се знае нито от обществеността, нито от пресата и която след това се използва многократно - случаи, които НАСА винаги е обяснявала като "прекъсване на предаването". Но това би означавало загуба на време и сигурно привличане вниманието на тези, които са слушали предаването".
Но ето, че разговорът започва да се води от втория космонавт - Олдрин, който вече използва шифър:
-Има малко "цвят" (?), но някои каменни блокове могат да го "съдържат" (?). Ще видим.
Ясно е, че в Хюстън разбират какво значи това. След известно време отново говори Армстронг:
- Нека космическата база (това е корабът "Аполо" с Колинз) бъде готова за всеки случай....
Всичко това става още преди излизането на Армстронг на лунната повърхност. Още не е започнало изследването на Луната, а Колинз вече трябва да бъде готов да приеме обратно двамата космонавти....
Бержие и Гале пишат, че Армстронг и Олдрин са имали заповед да се върнат моментално, ако онова, което Олдрин определил като "цвят", започне да се вижда. Онези следи от танкова верига са обезпокоили както екипажа на ЛЕМ, така и базата в Хюстън.
Армстронг и Олдрин получили разрешение да излязат навън едва след 10 часа (5+5) - контролно време, през което космонавтите трябвало от кабината да наблюдават Луната и да проверят дали не ги заплашва някаква опасност.
Авторите на книгата припомнят, че първите космонавти, кацнали на Луната, са оставили там за ознаменуване на събитието плочка, на която между другото са били издълбани техните имена и името на президента Никсън. Това е общоизвестно. Но може би не всички знаят, че Армстронг и Олдрин са оставили на Луната силиконов контейнер с големината на хронометър, който бил поръчан в последния момент. В него имало посребрена лената с електролитен запис, съдържащ:
- поздравление от главите на 74 държави, съставено на 74 езика;
- извадка от кодекса на САЩ, отнасяща се до въздушната и космическата навигация, подписан през 1958 г. от Айзенхауер;
- списък на всички чиновници на НАСА и всички членове на американския парламент;
- фрагменти от речи на Кенеди, Джонсън и Никсън.
Фирмата, изработила контейнера, изпратила на пресата неговата снимка, за което получила от НАСА строго мъмрене. От този момент никой не е промълвил и дума за тази необикновена инициатива. Изниква въпросът: За какъв дявол е бил оставен той на Луната? За бъдещите космонавти от Земята? Интересно как биха могли да намерят такава дреболия в лунните пясъци. Освен ако е била оставена там за онези, чиито следи са привлекли вниманието на Армстронг....
След малко пак ще се върнем към "Аполо 11", но ще бъде добре да припомним, че необикновени събития са съпътствали всички американски космически полети и опити.
"Аполо 12" (Конрад, Гордън, Бийн) е извършил полет до Луната от 14 до 24 ноември 1969 г. Пресата информира за някои подробности от този полет. По-късно станало ясно, че корабът през цялото време е бил съпровождан от летяща чиния. Някои вестници писаха предпазливо за "някакъв светещ обект".
"На борда на кораба цари атмосфера на известна нервност - писаха вестниците - Тримата космонавти говорят за някакъв "космически враг" и за "тайнствени летящи обекти".
НАСА се опитала отначало да разтълкува информацията, но след сполучливия полет не се върнала към нея. А какво се е случило в действителност?
И така, на космическия кораб отначало сметнали, че съпровождащият ги обект с гигантски размери е долната част на ракетата "Сатурн". Но в един момент американският кораб променил посоката на полета вече към Луната, за да застане в извънредно сложна орбита, многобройните вектори на която били изчислени от компютър в Хюстън. В този момент съпътстващият кораба НЛО също сменил своята посока, като едновременно с това доказал, че е способен да извършва самостоятелно такива сложни маневри. А от борда на "Аполо 12" Конрад възкликнал:
- Имаме късмет! Изглежда, че те имат приятелски намерения спрямо нас!
Освен космонавтите на борда си, "Аполо 14" занесъл на Луната и.... библия във вид на микрофилм на английски език. А един фрагмент от "Генезис" бил записан на няколко езика. За кого ли е оставил тази библия Митчел?
А с кораба "Аполо 14" се случило нещо съвсем необикновено. Космонавтът Йънг след изпълнението на мисията си трябвало да премине от кабината "Орион" на космическия кораб. От него се искало в последния момент да дръпне някаква ръчка, за да падне "Орион" и се разбие на Луната. Но Йънг, както се оказало, "забравил" да направи това и "Орион" станал спътник на Луната. Възможно ли е космонавтът да "забрави" да направи движение, повтаряно многократно? По-вероятно е, че за някого е било важно "Орион" да не бъде унищожен и да могат да го разгледат и други.
"Това, че американските космонавти - пишат Бержие и Гале - многократно са имали възможност да наблюдават тайнствени обекти по трасето на полетите си или да регистрират тайнствени факти, никога не е било официално потвърдено или опровергано от НАСА".
Първите по-точни описания на събитията се появиха в печата през 1971 г.
Венецуелският вестник "Елита" писа на 19 януари 1971 г.:
"Предположението, че по време на най-малко три от последните полети на "Аполо" е наблюдавано присъствието на извънземни същества, представлява объркваща новост, която американските научни центрове ще трябва да имат предвид. Донесенията на космонавтите, старателно цензурирани по времето на космическите полети, започват да изтичат навън. А някои трудности на американските кораби дори се приписват на тези същества".
И едва през 1971 г. излиза наяве онова, за което вече споменавах. Действително всички полети на корабите "Джемини", които представляват встъпителен етап към полетите до Луната, са били съпровождани от НЛО.
Полетът на "Джемини 9", заплануван за 1 юни 1965 г., трябвало да се задържи, тъй като по някакъв тайнствен начин на радиовълните, използвани от кораба, се наложили радиовълни с неизвестен произход, което станало причина да не може да се използва радиото на кораба. Източникът на тази интерференция не бил установен. Тук НАСА за първи път признала официално (чрез някои вестници), че космонавтите по време на предишните си полети са наблюдавали някакви необикновени обекти.
Още по време на полета на "Меркурий" (15 май 1963 г.) космонавтът Гордън Купър, когато за първи път прелитал над Хаваите, чул по своя радиоприемник странни гласове. Тези гласове били чути и регистрирани и на Земята. Екипът на НАСА не успял да ги дешифрира. При това били отбелязани две интересни подробности:
1. Анализът на регистрираните гласове, извършен от лингвистите на НАСА, позволил да се установи, че те на са използвали никакъв известен на нашата планета език.
2. Гласовете били чути на канал VHF (с твърде висока честота), определен само за космонавтите.
Информацията за това, че екипажът на "Аполо 7", намирайки се на окололунна орбита, е срещнал НЛО, е изтекла извън НАСА благодарение на недискретност. Космонавтите (Лавъл, Бормън) в своето съобщение посочили, че когато неидентифицираният летящ обект бил близо до кораба, в каските им се чул звук с честота, трудна за издържане, и ги ослепила ярка светлина. Корабът започнал да се тресе и кабината била залята от топлинна вълна. По време на този полет всички разговори, водени между космонавтите и базата на НАСА, били изключени от непосредственото предаване. Затова пък те били следени старателно от радиолюбители, притежаващи необикновено чувствителни апарати.
Извадки от "Предречено от Библията"
Тодор Мачканов
Членовете на екипажа на "Аполо - 15" твърдят, че по време на полета си до Луната са видели НЛО. Те успяват да и да го фотографират.
Изобщо, на Луната стават интересни неща. В английското кралско астрономическо дружество се пазят над 1600 наблюдения от миналия век на явления ставали на Луната: "светлинни" сигнали, геометрични фигури и движещи се тела. А през 1963 година д-р Гринакър заедно с още четирима асрономи от Флегставската обсерватория (Аризона САЩ), наблюдава на Луната 31 подвижни светещи обекта с гигантски размери, между които "сновели" по-малки. В каталога за лунните аномалии, публикуван от НАСА през 1968 год. Са отбелязани 579 най-загадъчни наблюдения, направени през последните 4 века и неполучили до днес приемливо обяснение. На 26 ноември 1956 год. са наблюдавани: голям светещ "малтийски кръст", различни светещи точки, триъгълници, квадрати, както и загадъчното изчезване на кратери, поява на "стени" движещи се светещи обекти, лъчи, пресичащи кратери и планини, геометрични фигури, ярки проблясквания, оцветени "траншеи", издължаващи се със скорост 6 км/ч. и др.
А сега за астронавтите на Луната.
Екипажът на "Аполо - 7" докладва за среща на окололунна орбита с НЛО. Когато НЛО е близо до кораба в каските на астронавтитесе чува звук с трудно поносима честота и ги ослепява ярка светлина. Корабът започва да се тресе и кабината е залята с топлинна вълна.
Екипажите на "Аполо - 8" и "Аполо - 10"фотографират НЛО, което ги съпровожда по време на орбиталните им полети около Луната. А на борда на "Аполо - 11" са фотографирани две НЛО, прелитащи покрай тях. "Аполо - 12" също е съпровождан от НЛО.
Екипажът на "Аполо - 13" трябва да взриви атомен заряд на Луната,което ще позволи да се узнаят подробности за лунната инфраструктура с помощта на сеизмографи. Но става тайнствена експлозия на борда, унищожаваща един от резервоарите за кислорад. Предизвикана е по всяка вероятност от придружаващия ги НЛО. Така е провален не само запланувания опит, но и провала на цялата мисия.
А екипажът на "Аполо - 14" остави на Луната и.... Библията във вид на микрофилм на английски език. За кого?
"Аполо - 17". Ето част от "подслушан" разговор между двама от членовете на екипажа - Сернън и Смит:
"Странно! Тук има някакъв блок.... някаква пирамида... стоя в следата, оставена в чакъла от някакъв блок... Какви са тези предмети, които прелитат над нас? Какво е това, Джек? Чуй, нещо ми е повредено".
Смит с развълнуван глас:
"Антената ти! Какво чука така тук ... Нещо лети над нас! Още!... Имам чувството, че сме улучени от нещо... Виж тези предмети... Непрекъснато летят над главите ни..."
Всички разговори между членовете на екипажа и наземната станция в Хюстън, са водени с кодирани термини. Те проличават и тук. Сернън, командирът на "Аполо - 17" докладва, че като изследва някакво скално възвишение, попада на следи, които изглежда свидетелстват, че на това място е пребивавал и работил някой преди тях. След което над тях, започват да прелитат някакви "предмети"...
"Аполо - 11". Армстронг и Олдрин с лунния модул "Орел" се отделят от кораба майка. В "Аполо" остава Крлинз, който продължава да кръжи в лунна орбита. "Орел" каца в Морето на спокойствието. До слушателите от Земята стигат звуци, подобни на локомотивна свирка, а след това - на електрически трион. Това обезпокоява говорителят от НАСА:
"Уверени ли сте, че не сте "комуникирали с Тях"?
Астронавтите проверяват радиоапаратурата и установяват, че тя работи изправно. Звукът не идва от кораба, а от вън.
Видимостта е все по-добра. Армстронг описва това, което вижда, без още да напуска кабината:
"Наоколо виждам голямо количесво малки кратери..."
Изведнъж прекъсва, като че ли под влияние на някакво внезапно вълнение, нещо привлича вниманието му. Инстинктивно понижава гласа си и продължава:
"С големина са от шест до петнадесет метра..."
Колебае се, но добавя със самоуверен глас:
"И... на разстояние от около половин миля от нас се виждат следи, които изглеждат така, сякаш са оставени от веригата на танк..."
Армстронг продължава да говори, но на друга честота, предварително определена за предаване на информация, която не трябва да стигне до обществеността. За да не се създаде явно впечатление, че "нещо става", по официалния канал започва да говори Олдрин, който вече използва шифър:
"Има малко "цвят"(?), но някои каменни блокове могат да го "съдържат"(?). Ще видим."
Ясно е че в Хюстън го разбират чудесно.
Но астронавтите и служителите от НАСА не успяват да скрият истината. Хиляди радиолюбители "прослушват" различни дължини на радиовълните в ефира и разговорите са засечени.
Армстронг - "Какво е това? Какво по дяволите, става тук? Бих желал наистина да зная какво е това"
Следва някакво объркване, а след миг се чува гласът на диспечера от НАСА: - "Какво става? Нещо не е наред? - (следват няколко думи, които не се разбират) Контрол на полета вика "Аполо - 11"!"
Армстронг отговаря - "Тук има огромни обекти, сър! ОГРОМНИ! О, боже! Разположени са от другата страна на кратера! Има ги и на Луната и ни наблюдават!
(От доклада, изнесен пред работниците от АПН на 24 ноември 1977 год. от к.т.н. Виктор Ажажа, ръководител на секция при Академията на науките на СССР, става ясно, че на няколко стотин метра от лунния модул "Орел" е бил кацнал НЛО с цилиондрична форма и дължина от около 1,5 км (!).)
След известно време Армстронг отново говори по официалната честота: "Нека космическата база бъде готова за всеки случай..." Космическата база е корабът "Аполо" с Колинз нз борда. Какво от това? Още преди излизането на екипажа на лунната повърхност, мисията като че ли трябва да приключи.
Едва десет часа след като кацат на Луната, астронавтите напускат лунния модул. Времето въобще не е малко, при положение че имат кислород за 48 часа. След такова явно закъснение мисията продължава, след като разбират, че не ги грози опасност от страна на "извънземните".
Отделните експедиции на "Аполо" доставят доказателства, че активността на НЛО не се ограничава само в областите, разположени близо до Земята, но те се срещат между Земята и Луната, по-близо и върху Луната. Астронавтите доставят информация за това, че на Луната съществуват геометрични фигури, които не могат да имат естествен произход.
Морис Шатлен, един от създателите на системата "Аполо", в книгата си "Нашите предци, пристигнали от Космоса", споменава за наблюдения, извъшвани от НЛО при всички(!) полети от американската програма за кацане на Луната "Аполо".
Нещо повече. И всички полети на "Джемини", които представляват встъпителен етап към полетите до Луната, са съпровождани от НЛО.
Години по-късно Роналд Евънс, пилот на "Аполо- 17" изтъкв, че НАСА разполага с много снимки, направени от астронавтите на Луната. Тези снимки и до ден днешен не са известни на обществеността. А неговият колега Сърнан, командир на "Аполо - 17" заявява: "По врема на кацането на Луната били събрани данни, които и до ден днешен не са станали достояние на общественото мнение... Може би Луната би могла да ни разкаже за съществуването на някаква по-стара цивилизация, която въобще не се намира на Земята. Навярно не се намира и на Луната, но със сигурност е в нашата галактика."
Като говорим за космическите кораби с екипаж, не можем да отминем "аномалиите" с някои изкуствени спътници и космически станции.
Космическите станции "Ана", "Телсар 2", "Трансмит 4-В", изстреляни през 1962/63 г., престават да работят, като че ли завинаги, но отново се обаждат сякаш нищо не се е случило. А космическата станция "Еол" дълго време не "иска" да работи, когато е неделя. Разбира се създателите й не са имали такива намерения. През 1964 г. Подобни явления се повтарят 4 пъти. По тези случаи експерт от НАСА казва : "Всичко изглежда така, сякаш апаратурата на тези станции е била демонтирана , а след това отново монтирана."
А една от американските космически станции от типа "Лунър орбитър"след като работи известно време преустановява дейността си. Всякякви опити от космическия център на Земятя да я приведат отново в действие са неуспешни. И най-неочаквано за тях, след няколко седмично мълчание тя се обажда отново. Станцията работи след зареждане на слънчевите батерии, които, като се изчерпят, за да се заредят отново , ще трябва да изчакат следващият лунен ден. Загадъчното е , че станцията започва да работи и през лунната нощ... А енергия от къде ?
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
А иначе отражателя може спокойно да се достави и с безпилотен апарат. Те и руснаците разходиха лунохода.
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram