Автор: J0R0
Дата: 13-07-09 18:50
Не бях ходил в Македония от година и половина.
Няколкото дни прекарани там ме убедиха, че процесите в тая страна продължават да си набират инерция.
Наследниците на Великата Македонска империя усилено стоят паметници и пишат книги с които да въздигат своите предци.
В Центъра на Скопие имаше разлепени плакати "Бъди горд, че си македонец, защото македонци са Филип Македонски, Александър Македонски, Кирил и Методий, Климент Охридски, братя Миладинови, Даме Груев" и т.н. не запомних целият списък, но нямаше име което да ми е непознато от учебниците по история.
В Битола - нови колони, дорийски, Йонийски стил, шлемове - изобщо елинистична естетика. Напира.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/jaqs6585.JPG
http://joro.photo-forum.net/images/al-m.jpg
На тази снимка (в град Прилеп) отдолу на паметника има карта на най-великата империя на всички времена.
За краткия си престой там научих, че първият университет в Европа и в света също е бил македонски - на Климент Охридски...
...и се сетих за божидардимитровщините...
Замислих се, какво всъщност е историята?
Дали е нещо повече от сборник митове, които да напомпват определена група хора?
Доколкото съм запознат с историята на различните народи, ако сведем всичките "истории" до някаква обща формула ще се получат три основни точки:
1. Ние сме наследниците на най-великия народ в миналото.
2. Много и несправедливо сме тъпкани.
3. Другите държави са ни длъжници, дойде време да си върнем дължимото.
Не си спомням кой беше казал, че ако трябва да се удовлетворят териториалните претенции на всички, ще са ни необходими още 3-4 планети.
В Крушево се запознахме с един Таки (Димитракис) - 100%-ов македонец. Та той ни рече, учил съм и гръцка история, учил съм и бугарска история, учил съм и српска история, ама сега си имаме НАШИ учени, дето ни пишат ИСТИНСКАТА, наша история. Човекът беше на 70.
Еми... то кат се замисли човек и "История славяноболгарская" не е някакво по-различно четиво. Ама ние си го уважаваме. Малко ли са и у нас хората дето вярват в какви ли не измишльотини, че и учебниците пълнят с тях и промиват мозъците на хиляди други...
Сигурно трябва да си много смачкан от живота, че да си помпаш самочувствието с "героичното минало".
А комичното в това пътуване беше, че на няколко места, като разбраха че сме българи, искрено се учудиха как толкова добре го говорим македонскиот език и дали някъде сме го учили.
|
|