Автор: Amigo
Дата: 11-07-09 11:58
Ето „Стратегията за оказване на помощ”, специално създадена за всяка държава след внимателни изследвания вътре в нея и анализиране на икономиката й, след което СБ връчва на всеки министър абсолютно една и съща програма с четири стъпки.
Стъпка 1 е приватизацията, наричана от проф. Джоузеф Стиглиц „подкупизация”. Срещу тлъста комисионна лидерите на страната, използвайки изискванията на Световната банка, за да запушат устата на местните критици, продават на безценица своите електрически и водни компании, а и не само тях. Икономистът дава като драстичен пример за „подкупизация” руската разпродажба от 1995 г. чрез рушвети за кампанията на Елцин. Подкрепената от САЩ корупция на олигарсите в Русия намали почти наполовина националния продукт, като предизвика икономическа депресия и глад.
Стъпка 2 от плана за „спасяване на икономиката” на съответната страна е либерализацията на капиталовите пазари, което означава отменянето на законите на страната, които забавят или облагат с данъци прескачащите границите парични потоци. Според Стиглиц това се нарича кръг на „горещите пари”. Вливат се пари в брой за спекулации в недвижима собственост и валута, след това при първия намек за неприятности се изтеглят навън, като резервите на страната могат да се изчерпат за дни. След което, за да накара спекулантите отново да върнат собствения капитал на страната, МВФ изисква от съответните държави да повишават лихвения процент до 30, 50 и дори до 80%.
Стъпка 3 представлява пазарно определяни цени – модерен термин за повишаване на цените на хранителните стоки, водата и газта за битови нужди. Това води до предвидими последствия – онова, което Стиглиц нарича „бунта на МВФ”. МВФ изстисква и последната капка кръв от съответната страна, докато най-накрая тя не се взриви от недоволството на масите. Такива са случаите в Индонезия през 1998 г., когато цялата страна пламва в бунтове, в Боливия заради скока в цената на водата, наложен от Световната банка през април 2000 г., в Еквадор през 2001 г. Според Паласт в „Междинна стратегия за оказване на помощ на страната” за Еквадор СБ заявява със студена пресметливост, че „очаква плановете им да подпалят ‘социален смут’ – техния бюрократичен термин за страна в пламъци”. Тайният план да се направи американският долар валута на Еквадор е докарал 51% от населението под границата на бедността – тази схема, която Стиглиц дефинира като „изстисквай, докато те не експлодират”. „И когато страната експлодира, пише Паласт, планът на Световната банка за ‘Оказване на помощ’ е готов и нарежда на властите да се подготвят за граждански борби и страдания с ‘политическа решимост’. В тези банкрутирали страни ‘решимостта’ означава танкове по улиците. Всеки нов бунт (а под ‘бунт’ имам предвид ‘мирна демонстрация, разпръсната с полицейски палки или куршуми’) причинява паническо бягство на капитал и банкрут на правителството. Такъв икономически палеж има и своята светла страна – чуждите корпорации след това могат да вземат останалите активи на страната, например някаква странна минна концесия или пристанище, на цени от пожарна разпродажба...”
Стъпка 4 е свободната търговия – това, което МВФ и СБ наричат „стратегия за намаляване на бедността”. Т. е. – търговия по правилата на СТО и СБ. С други думи, СБ може да нареди финансова блокада на някоя държава, ако тя не се съобразява с наложените от транснационалните акули условия за търговия. Според Стиглиц Договорът за правата на интелектуална собственост на Световната търговска организация (ТRIPS) е „обрекъл хората на смърт” чрез налагане на невъзможни тарифи и налози за изплащане на фармацевтичните компании за лекарствата с търговски марки. „На тях не им пука дали хората живеят или умират”, казва Стиглиц за корпорациите и банковите идеолози, с които е работил.
|
|