Цитирай:

През последните няколко десетилетия се наблюдава процес на размиване на националния суверенитет. Тази тенденция е свързана със създаването на система от международни организации и договорености по време на блоковото разделение на света. Днес тя става по-отчетлива, в резултат на активизирането на ролята на междуправителствените и международните интеграционни организации (ООН, Световна търговска организация, НАТО, Европейски съюз, ОССЕ, и др.). Тези организации първоначално са своеобразни “проводници” на политиката на държавите участнички, но постепенно започват да играят самостоятелна роля и оказват значително влияние както на международните отношения като цяло, така и на своите създатели.

Във връзка с развитието на процеса на глобализация напоследък се налага и едно ново тълкование на категорията „суверенитет”. То се свързва с факта, че в новите условия, интересите на държавата, институциите и отделните личности могат да бъдат застрашени и извън формалните граници на страната, при което основен източник на опасност е световния тероризъм. Тъй като тероризмът, като явление, има трансграничен характер се налага държавата да предприема мерки за защита на своите интереси (т.е. да се стреми да запази своя суверенитет) и извън границите на страната . Тази тенденция се задълбочава и от процеса на размиване на границите в условията на изграждане на единното европейско пространство.