Автор: Prakticar
Дата: 30-06-09 19:16
Питаха ме преди време нямал ли съм лично мнение. Имам, естествено, нерядко съм го казвал, на който му е било интересно е разговарял с мен.
Тези неща по-долу не са нови, самият аз от години ги казвам и със съжаление трябва да отбележа, че болшинството българи макар и да могат, но просто не желаят да видят някои неща. Просто така е по-удобно.
Та за мнението: следва един текст, който аз бих написал, ако бях по-сладкодумен, но това не е важно – намерил се е кой да го напише. Пък дано някой попрогледне.
===================
Безпублика България
От Веселин Стойнев
(http://dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/06/29/746090_bezpublika_bulgariia/)
Демокрацията и правовата държава много често са паралелни вселени. И колкото по-хилава е едната, толкова по уродлива става другата. Демокрацията може да докара Хитлер на власт, а след това той да установи здрав квазиправов ред без грам демокрация.
Духът и буквата на закона много често напълно се разминават и водят до безправие. Съвсем по процедура на власт може да дойде някой, който после, пак по процедура, да замени естествените права на човека със свръхестествените права на расата. Насилието и подчинението много често нямат нищо общо с властта. На власт се идва и се остава най-често с масовото - по-въодушевено или по-смирено, съгласие на управляваните. Силата на Хитлер не е била в насилието над германците, а в тяхното съгласие.
Здравосмисленият расов българин ще каже - немощната българска демокрация все пак не е Ваймарската република (нашата е вече 20-годишна и е под опеката на ЕС). Световната икономическа криза все пак не е Голямата депресия (дефлация досега не сме виждали, само инфлацията ни плаши). Българското правораздаване никога не е можело да се сравнява с германското (съдиите у нас по правило са повече съобразителни, отколкото безпристрастни).
Родните фашизоидчета и мутрички трудно наподобяват хитлерчета (белокоси или дебеловрати, те пак са далеч от волевата истерия на иначе нерасовия ариец Адолф). А българското съгласие винаги е залагало на равнодушието да оцелееш (независимо дали у нас ще влиза германската, съветската армия или Европейският съюз).
Най-сетне - и най-големите проблеми на малката демокрация са твърде незначителни за големи исторически аналогии.
На всичко това, пак от здрав разум, изглежда няма какво друго да се отговори, освен че малката демокрация с малките си проблеми може да изчезне също така незабележимо, както и се е появила. Без дори на нейните малки граждани, от които никой не може да изисква да спасяват този несправедлив свят, ако и това да е светът само на една земя като човешка длан, да им остане време да разберат. Защото всичко се случва
тайно и полека само в рамките на няколко вота
Първа е феодализацията на регионите - нали икономическата база определя политическата надстройка. На все повече места в страната едни и същи хора държат и хляба, и урната. От Дупнишкия вилает на братя Галеви, през работническите колонии на Ковачки от Бобовдол до Девня, та до безбройните обръчи от фирми и проекти в Кърджалийско и Делиормана, които Доган върти от яхтата си или от Бояна.
После идва развитият консолидиран феодализъм. Всички партии в Бобов дол са много доволни от ЛИДЕР и дори местните им лидери - от СДС, през ГЕРБ до БСП само дето и формално не са в партията на Ковачки. Същото е и с неоспорваното лидерство на Галеви в Дупница. А общонационалният феодал Доган поднася депесарския корпоративен вот в Плевен на Румен Петков. Следва подкрепата за още много други мажоритарни червени кандидатури.
Накрая е пълзящият към центъра феодализъм. Братя Галеви и още близо половин дузина арестанти се кандидатират за депутати. Не само че получават глътка свобода заради гарантирания от закона съдебен имунитет, но някои от тях сигурно ще влязат и в парламента и вече ще се грижат за съдбините на цялата нация. Консолидацията на развития феодализъм ще протече също така бързо и на национално ниво като един висш и последен стадий на корпоративизма на тройната коалиция.
Ако нещо не достига, изобщо не е необходимо да се търси някой Ван дер Любе да подпали Райхстага - не че е трудно да се намери такъв, нито пък Европейският ваймарски съюз ще е особена пречка. Далеч по-удачно е да има един неформален сенат на корпоративния криминалитет.
Полудемокрацията няма с какво да отговори
на всичко това. Институциите категорично отказват да вземат каквито и да било мерки, дори наблюдатели на изборите се канят едва след натиск отвън и в последния момент. Като ? от тях са от "старата демокрация" Ирак. Клиповете срещу купуването на гласове не дават особен резултат. Според НЦИОМ броят на предлагащите на тази "стока" е достатъчен за собствено парламентарно представителство - 4% от гражданите на страната са напълно готови да се продадат. А колко още ще го направят и без пари под страх да не си загубят работата? На евровота според граждански организации делът на контролирания вот - платен и под натиск, е бил 16%.
Полуправовата държава е безсилна както към духа, така и към буквата на закона. От средство за демократична гаранция срещу използването на съдебното преследване за възпрепятстване на свободното право на избор имунитетът се превръща в начин за
публична легитимация на криминалитета
Галевизацията и баретизацията на вота са вече фактическо състояние на демокрацията, с което просто трябва да се свиква - така както се е свикнало с доганизацията. Магистратите са загрижени главно за това у кого ще е контрата "прекратяване на делото и пускане на свобода". След като пропътува от Софийския градски, през Върховния касационен до Кюстендилския окръжен и отново се върна в Софийския градски съд, делото на имунизираните вече братя Галеви бе временно прекратено.
Златко Баретата пък продължил развойната имунитетна дейност като застъпник на друг подсъдим кандидат-депутат - Ивайло Дражев, отново е хем с имунинитет, хем арестант, откривайки нови предизвикателства пред "единната съдебна практика" у нас - дали имунитетът не важи само когато човекът е вече осъден за тежко престъпление, или и когато е хванат на местопрестъплението. Освен това няма кой да оттегли застъпничеството му, както и кандидат-депутата на ЛИДЕР Иван Иванов, заради когото бе спряно дело за източване на пари по САПАРД.
Полудемократичната, полуправова и полуевропейска Република България е на път да се превърне след 5 юли в Безпублика България - с подменено политическо представителство, с фасадни институции и без всякаква политическа публичност. Последната надежда да не се стигне до финалната точка на кипене е в огромната тиха армия негласуващи, които отдавна са убедени, че всички са маскари.
Никой не може в оставащите няколко дни до изборите фундаментално да промени светогледа им, но те поне могат да бъдат убедени, че трябва да гласуват срещу най-големите маскари. Германците вече 3 поколения не могат да изживеят вината на мълчаливото си съгласие.
|
|