Автор: BirdOfPray
Дата: 13-06-09 17:00
Седя си преди малко на задната тераса на апартамента на нашите и си зяпам. Отидох да видя розовия цвят на един кактус, дето баща ми каза вчера вечерта, че е цъфнал и днес ще увехне... та се зазяпах и в поляната, която сега повече прилича на паркинг, 'щото е пълна с коли, но преди 25 години като малки играехме на нея с дървени мечове направени от коледни дръвчета (тогава им казвахме новогодишни елхи де) изхвърлени след нова година или се пускахме по голямата пътека минаваща диагонално през поляната с шейни (ако веднъж на 3-4 години се задържеше достатъчно сняг примерно) или лятото играехме по хълмчетата в южната и част на дупка (игра със стъклени топчета на които ние тук им викаме лимки). Откъснах си една все още зелена и възкисела джанка от дървото дето расте точно под терасата и отрупаните му клони му стигат точно пред мен, погледнах надолу по клоните и погледа ми се спря на терасата под нас та сетих за момчето дето едно време живееше там. Радо се казваше и като малки играехме пред блока... странен беше тоя Радо - все се биеше с другите деца и имаше разправии с родителите си, тогава не обръщахме внимание на това, само че той на 18 години прекъсна живота си - хвърли от висок етаж... А после се сетих и за Иво - първия ми приятел още от първи клас беше и постоянно си ходехме на гости - аз съм прекарал много, много дни у тях - играехме си с неговите играчки, защото майка му беше полякиня и имаше по различни моторчета и колички от другите деца... Иво в 3ти или 4ти клас влезе в болница и след няколко месеца се появи в училище с една голяма "дупка" на тила, където не растеше коса - от химиотерапията явно е била, някакъв тумор му бяха махнали с операция - не разбрах точно, защото бяхме малки... но беше ясно, че се е измъкнал на косъм от смъртта... след седми клас отидох в гимназия и после го виждах все по-рядко. По едно време като бяхме студенти в началото на деветдесетте се виждахме с него няколко пъти - учеше за икономист във ВИНСА обаче така и успя да завърши, защото и той нямаше късмет - спаси се от болестта като дете, но друго го застигна после и на 20 или 21 години майка му и баща му го погребаха... После се сетих за едно момче дето живееше на петия етаж в нашия вход над нас и беше по-големия брат на една моя съученичка, което не се върна от казармата и а също и за едно друго момче на име Юлиян дето живееше в съседния вход (и което някой хора тук познават като Mimic), който от 3 години също не е вече сред нас...
Изобщо не знам защо се сетих за тези момчета точно днес... и дали да ви пиша какви други мисли ми се навървиха още... или просто да ви пусна тези песни, които вървят по радиото сега докато ви пиша това:
Kiss - Forever / Queen - It's a kind of Magic / Uriah Heep - The Wizard
https://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gifhttps://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gifhttps://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gif
|
|
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram