Автор: ejko
Дата: 15-06-09 20:01
За момчето не ми е жал, защото ако вярва в собствените си думи, то жал не му трябва. Виж за нас ми е жал...! Жал ми е за това общество, което има нуждата да гледа нещастието на другите, за да може да го съизмери със себе си и това да го накара да се почувства по добре.
Всички сме такива..., гледаме филмчета, чужди мисли, чужди примери и се опитваме да приложим наученото върху собствения си живот..., но истината е че няма как да стане така!
Това момче се бори със живота всеки ден и повечето от нас никога няма да разберем колко му е трудно. Но трябва да помислим и малко по философски, ако искаме да разберем защото подяволите тези кадри няма да променят живота ни.
Истината е че това момче има недъг и той се справя с него, не само защото има силна воля и желание за живот, но и защото знае срещу какво се бори. То се бори с недъга си и го побеждава- браво! Но аз като нямам недъг и като няма какво да преборя, то как да реша проблемите си.
Мисълта ми е, че е много лесно да кажеш "Пребори себе си, пребори страховете си и всичко ще бъде наред", но това, макар че е вярно не отговаря на въпроса "Кой съм Аз и какви са страховете ми".
Животът за някой хора е черно/бял- бориш се и побеждаваш..., нещо като на война- просто и ясно! Но за повечето хора животът е по скоро като картина на Моне, гледана от много, много близо.
Така че нямам нужда да ме учат как да се боря със живота, а ми кажете как да го живея без да се губя..., това е по полезно. Ама това май не става с филмчета, май!
|
|