Автор: Prakticar
Дата: 03-06-09 20:05
копирано от в-к Дневник
Бойко Пенчев
На кого е удобно всички да са маскари?
И за студент първокурсник по политология е ясно, че тезата "всички са маскари - няма за кого да се гласува - значи няма да гласувам" работи за партиите с твърд електорат, т.е. за БСП и ДПС. Да се опитаме обаче да отстраним една голяма несправедливост. Огромен брой хора смятат (и това проличава, ако направите справка с "Гугъл"), че "всички са маскари" са думи на Алеко Константинов, т.е. констатация, която той поддържа. Разбира се, думите са на Алековия Бай Ганьо във фейлетона "Бай Ганьо у Иречек", а точният цитат е "И едните, и другите са маскари!... (...) Маскари са до един!". И най-важното - те са израз на една аморална житейска философия, от която самият Алеко категорично се разграничава и с фейлетоните, и с гражданското си поведение.
Тъй като обаче манталитетът, който Алеко описва, цари и днес, си струва да се вгледаме малко по-внимателно във въпросната сцена.
Първо, с фразата "И едните, и другите са маскари!" Бай Ганьо се опитва да разсее евентуалната неловкост, произтичаща от това, че малко преди това той се е определил като "либерал", а Иречек, пак по думите на героя, "май-май е консерва". Бай Ганьо току-що добре е похапнал в дома на своя домакин и не иска да влиза в политически препирни, които биха развалили доброто му настроение. Точно по същия начин постъпват с политическото българските медии в безбройните реалити "формати" и комедийни "шоута". Политическото като поле на принципи и съответно конфликти внимателно се обезопасява, като бива разтворено в една трапезна разгулност и фамилиарност, където всички са приятели и симпатяги, макар и малко маскари от време на време. Например в последния "Вип брадър" социализмът и неговите продължения бяха реабилитирани в лицето на Тодор Славков като една, как да го кажем, общо-взето свинщина, но все пак доста симпатична и остроумна. Тази реабилитация е далеч по-коварна и ефективна от директното превъзнасяне на социалната сигурност и кебапчетата по 6 стотинки от Тошово време. Фамилиарността, която реалититата задават, прави поддържането на принципи и идеи да изглежда нелепо. Кво ляво, кво дясно, глей кви готини изроди сме всичките, дай да се напием... Това е посланието на най-гледаните тв продукти. Фамилиаризация и инфантилизация до дупка.
Разбира се, няма нищо лошо в това да се събереш и да се повеселиш с приятели, без да спорите на тема политика. Страшното е, когато цялото публично пространство бъде структурирано като разгулна аполитична и аморална трапеза.
В оригиналния си контекст фразата на Бай Ганьо има и друга, още по-важна функция. С това "И едните, и другите са маскари!" Бай Ганьо иска да оправдае факта, че е винаги с тези, които са на власт. Дори Бай Ганьо има смътното усещане, че това е нередно. И намира решението. Щом ценностите са "бошлаф", има смисъл да си верен единствено на "келепира".
Бай Ганьо поне е честен и си признава, че и на него му се иска да стане я депутат, я кмет. Мнозина българи обаче си мислят, че да поддържаш тезата "всички са маскари" и да отказваш да гласуваш е някаква форма на бунт, гражданско неподчинение едва ли не. Всъщност философията "всички са маскари" е гузно оправдание за нежеланието да се ангажираш с позиция. С което приемаш статуквото. Да не гласуваш, защото всички били маскари, или да гласуваш за БСП, защото така и така всички са маскари, но тези поне си ги знаем, или да гласуваш за някого, обявил се на 750 билборда като непринадлежащ към маскарите, макар да действа съгласувано с тях (Яне Янев), е всъщност едно и също. И трите варианта в крайна сметка обслужват сегашните управляващи - и аргументите за това може да ги види всеки здравомислещ човек. Само че да си здравомислещ в България изглежда някаква задача с повишена трудност. Далеч по-лесно е да оставиш всичко да си тече както си е текло досега. С извинителното оправдание "Няма за кого да се гласува, защото...". И т.н.
|
|