Автор: dtv
Дата: 02-06-09 15:39
съвсем честно, точно в този ред:
-за моите дядовци и прадядовци, възстанията, войните, съпротивата им, за непримиримостта, отношението, ангажираността, отдадеността им, за предателствата, заточенията, емиграциите, раните, болестите им...за това, как на мен, днес, ми се иска да ги предам и да си плюя на петите...
-докато стоях права на балкона, за движещите се отдолу коли, за жалките и "свръхважни" ежедневности на хората, които им пречат да се спират във всички важни моменти
-за нелепостта и неадекватността на звука...
ей такива неща, май малко хора сме си ги помислили..................................
|
|