Автор: ejko
Дата: 28-05-09 12:19
Фотографията, музиката, литературата, изкуството като цяло е нещо което присъства в живота ни и често обичаме да мислим как имаме нужда от него. Как му се наслаждаваме, как ни радва...
Напоследък все по често се замислям, че повечето от нас въобще не усещаме изкуството. То е нещо което ние не изживяваме, а по скоро консумираме. Ядем го като семки и изплюваме каквото остане от него. Не позволяваме красивите неща в живота ни да ни променят към по добро.
Иначе няма как да си обясня грубостта, самомнението и пълната незаинтересованост на хората от това, че нещата които казваме не са просто някакви думи подредени по определен начин, а са усещания и мисли облечени във форма.
От тази гледна точка, като ми казваш "мрънкач", "дребнав" и т.н. абсолютно непредизвикани неща, ти не просто използваш някаква дума, а някак ми предаваш негативното си отношение към света. Насочваш към мен невъзможността си в този момент да намериш достатъчно позитивизъм, за да не ме обидиш.
Това е нещо от което аз въобще нямам никаква нужда..., наистина. Достатъчно сме груби и закърнели емоционално, за да имаме нужда допълнително да се натоварваме с негативизма на другите...
Дори не мога да си представям как стоиш в някакъв форум за фотография, разглеждаш снимки, може би си снимал преди малко. Пуснал си си музика (Депеш примерно), наслаждаваш се и внезапно решаваш
"Аааа гледай какво тъпо копеленце, я дай да го обидя с нещо..., да го жегна..., един вид!"
Странни хора сме..., консуматори. Смучем позитивизма на изкуството около нас и всичко, което успяваме да сътворим е лошо настроение и няколко шлюпки обидни думи...
|
|