Автор: ivodam
Дата: 22-05-09 16:57
Lalinda: Даа, планирал съм да ходя непременно, особено до Neuschwanstein, който доколкото знам е изграден на принципа на посвещаване на отделни зали на съответни Вагнерови опери. Особено интересна ми е залата, посветена на "Парсифал", за която се твърди, че е изпълнена във византийски стил, което ме потресе като го прочетох първия път, защото в "Пасифал" определено има източно-православни, съборни внушения, които недоумявам откъде са го полазили Дъртия на стари години. .
В историята иначе на двамата нема нищо мистериозно, Лудвиг първо е бил кралят - мечта по отношение на това, че е бил предан на изкуството докрай, второ, бил си е малко нещо педераст човекът и Вагнер, който пък е бил свръхсексуален и не пропускал да ебне квото му падне, изглежда не е имал против да му пуска и на Лудвигчо. Това нещо недвусмислено е загатнато и в прекрасния филм на Тони Палмър за Вагнер (Ричард Бъртън). Всъщност, такъв реверанс към ориентацията на Лудвиг не е трудно да се проследи и на моменти в Парсифал.
По-добре би било обаче все пак Вагнер да очарова с музиката си, не с дворците на Лудвиг, които по идея е трябвало да бъдат изгорени след смъртта му. Музиката на Вагнер - това е по думите на Лорънс Оливие от едно предаване на ББС - Шекспир плюс Бетховен - съвършената гръцка драма, с изразните средства на романтизма. Може би най-голямата революция в музиката след Бах - разбиването на тоналния строй и полагане началото на атонализма, в същото време абсолютен връх и изящество в полифонията... Многоетажната музика, в пластовете на която можеш да се удавиш в буквален смисъл...
Ами това:
"Ти виждаш, сине мой,
в пространство времето тук се превръща..."
- реплика на герой от "Парсифал", около 50 години преди теорията на Айнщайн...
|
|