Автор: Prakticar
Дата: 16-05-09 22:10
Йосиф Перец,
из сборника "Защо не сме социалисти", изд. "Абагар", април 2009
============
На Запад все още се среща застрашеният вид на така наречените леви интелектуалци, които бленуват да построят социализъм в своите страни. И тъй като аз съм живял почти половин век в мечтания от тях рай, мога съвсем безплатно да им дам някои практически съвети какво да правят, ако - не че им го пожелавам - мечтата им се сбъдне.
Как да работим при социализма
При социализма всички са трудещи се. Само в началната фаза има някои,у които не искат да са такива. Тях ги изпращат в трудови лагери и там ги превръщат в трудещи се. Които оживеят.
Главната цел на трудещите се е да работят колкото е възможно по-малко. Разбира се, срещат се отделни трудолюбиви екземпляри. Тях ги превъзпитават. Колкото повече работят, толкова по-малко им плащат. Това действа почти безотказно. Само най-закоравелите трудолюбци не се поддават на превъзпитание. Те бягат на Запад. Наричат ги невъзвращенци.
Неработенето е задължително условие, за да просперираш. Само че не е достатъчно. Има една тънкост, която трябва непременно да се спазва. Колкото по-малко работиш, толкова по-старателно трябва да се преструваш, че си затънал до гуша в работа. Някои успяват изобщо да не работят, но по двайсет и четири часа в денонощието да се правят на страшно претрупани. Това е изтощителен труд, който се плаща добре. На тях им дават автомобил с персонален шофьор и им построяват безплатна триетажна вила върху земя, отчуждена от собственик, който я е обработвал с пот на челото. Преди да го превърнат в трудещ се.
Безработни при социализма няма. Ако за някого няма работа, дава му се щат. Златното правило е: колкото повече хора са на щат, толкова по-малка е заплатата им. Намират се някои, които са недоволни от малките заплати. Но не смеят да се оплачат, защото ще ги понижат и заплатата ив ще стане още по-малка. Така че е все едно дали са недоволни или не. На други обаче парите им стигат. Защото крадат. Те са най-верните привърженици на социализма. Наричат се комунисти.
Възниква въпросът - откъде се намира нещо за крадене, като никой не работи. Отговорът е прост - вземат се заеми. От Европа и Америка. Може и от Япония. Там няма трудещи се, всички бачкат, включително и нашите невъзвращенци. Хак им е!
Как да говорим при социализма
При социализма е разрешено да се говори. Даже против строя. Капиталистическия.
Някои твърдят, че трябва да си мериш думите. Не е вярно. Трябва да си мериш децибелите. За някои разговори например се препоръчват пет децибела. Така шепти трепетликата при лек полъх на вятъра. Доказано е, че когато приказваш по този начин, трепериш като гореспоменатия дървесен вид. Това се нарича единство между форма и съдържание. Ако превишиш децибелите, очаква те среща с неприятен субект. В него също има единства. Между униформа и съдържание.
Важно е и с кого говориш. Избирай грижливо събеседниците си. Големите компании не са за препоръчване. Средните - също. Какво по-хубаво от една малка задушевна компания? От един човек. Когато си сам, можеш да плещиш каквото си поискаш. Наум. При достатъчно развития социализъм и стените са събеседници. Мълчаливи. Не говорят, но внимателно слушат. Телефоните - също.
Особено внимание се обръща на чистия български език. Някои грешки се прощават, но има и такива, които са недопустими. Трябва да се помни, че винителният падеж е като родителния - само за неодушевени предмети е като именителния. Груб пропуск е писането на "ы" сред шипящи съгласни.
Вместо да говориш, можеш да пееш. Нашите певци разнасят славата на страната ни по целия свят. Ти можеш да не разнасяш, а да донасяш. И не по целия свят, а там, където трябва. Отиваш и изпяваш всичко, което си чул. Пеенето помага на кариерата. Ако не пееш, пак можеш да попаднеш в кариерата. Обаче в каменната.
Как да обичаме при социализма
При социализма любовта не е забранена. Даже е задължителна. Трябва пламенно да обичаме Партията и правителството. Също така и великия Съветски съюз. Ако случайно е изчезнал, можем да обичаме Корея. Северна. Винаги и при всички обстоятелства.
Не е достатъчно само ти да обичаш Партията. По-важно е тя да те обикне. Какво ли не правиш, за да заслужиш благосклонността й! И пролетни цветя й носиш на първи май, и на манифестации ходиш, и скандираш името й, песни й пееш, стихотворения й посвещаваш. Ако не те бива в поезията, можеш да минеш с декламиране на стихове на любимите й поети. Пролетарски, разбира се.
Пази се от съперници. Те са много. И коварни. Преструват се, че обичат Партията повече от тебе. Тръбят, че са готови да умрат за нея. Но не умират. Живеят си живота. И ти казвай същото. Няма нужда наистина да умираш. Освен в краен случай.
Ако Партията престане да те обича, лошо. Цяла нощ не спиш, мислиш с какво си се провинил пред нея. Няма нищо по-мъчително от несподелената любов. Пушкин май го е казал. Абе за по-сигурно - Маяковски. Имаш чувството, че си пропаднал човек. Чувството не те лъже. Пропаднал си. Нямаш никакво желание за работа. Пък и да имаш - все тая. Няма кой да те назначи.
Позволено е и да обикнеш някоя жена. Умерено. Не повече, отколкото Партията. Ако забележиш, че има опасност да изневериш на Партията, откажи се от жената. Смени я с някоя здрава партийна другарка. Най-добре такава, каквато лично е виждала Ленин. Или още по-добре - Маркс.
Жените при социализма са равноправни. Те също могат да обичат. Труда.
Как да пътуваме при социализма
При социализма може да пътуваш свободно по целия свят. Има само една формалност. Дребна. Трябва да изчакаш да победи световната пролетарска революция. Ако се отложи, налага се и ти да отложиш пътуването си. Или да промениш дестинацията. Вместо за Рим, Италия, можеш да заминеш на бригада в Рилци, Благоевградско. Да прекопаваш цвекло. Дори е по-интересно. Никоя туристическа агенция не предлага копаене на цвекло в Колизеума.
Как да пазаруваме при социализма
При социализма има изобилие от всякакви стоки. За широко потребление. Някои са качествени, други не. Качествените ги има в специални магазини. Те са за тясно потребление. В тях могат да пазаруват само видни комунисти. Защото са наследници на тесните социалисти.
Но важното е не качеството, а количеството. Защото количеството прераства в качество. Това е принцип на научния комунизъм. Казал го е Маркс. Впрочем, пръв го е казал Хегел, а Маркс след него. Много важно. Важното е, че все пак го е казал.Затова се придържай към принципа на научния комунизъм и гледай да купиш колкото можете по-голямо количество. Например тоалетна хартия. Купи не четири, а сто ролки. Защото утре може да няма. Ако нямаш достатъчно пари, не купувай сто. Задоволи се с петдесет.
Много съществено е да се знае, че при социализма в магазините не продават, а пускат. Кой пуска - не казват. Все пак някой се намира да пусне. Например банани. Преди всяка Нова година онези, дето пускат, си гледат работата. Тогава хората трескаво обикалят улиците и питат къде са пуснали банани. Защото пускат не навсякъде. Ако ги има по всички магазини, изчезва тръпката. Празничното настроение, така да се каже. Най-весело си прекарва човек по опашката за банани. Три-четири часа непосредствено общуване. Студ, мраз, но лицата греят от благодарност. Всички благославят оня, който е пуснал.
Децата не питат кога е Нова година, а кога ще пуснат банани. За Коледа не пускат. Децата не знаят какво е Коледа, защото са атеистчета.
Освен банани, пускат и автомобили. Леки. Богат асортимент: лада 1200, лада 1300 и лада 1600. Има и шкоди, дори вартбурги. За тях обаче се чака по-дълго. За ладите се чака малко, не повече от петнайсет години. Внасяш половината сума и чакаш. Така няма опасност да я изхарчиш за глупости. Например за тоалетна хартия. Или да си поръчаш нови дрехи в модната къща. Най-добрата. Защото е единствена. Също "Лада".
Чакането не притеснява хората, които живеят при социализма. Свикали са. Чакат комунизма. Когато всеки ще работи според способностите си, а ще получава според потребностите му. Искам да кажа, ще му пускат.
|
|
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram