Автор: Acnapyxcku
Дата: 11-05-09 21:48
Компрометирането на изборите е единственият шанс на статуквото
доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог
Дневник
В началото на предизборната кампания за европейските избори България вече не отговаря на копенхагенските критерии за членство в Европейския съюз.
Управляващата коалиция се опитва да компрометира изборите, които предстои да изгуби. За първи път след 1990 г. съществува организирана кампания за подмяна на вота на българските избиратели.
Движещите сили на този сценарий са същите, както и тогава. Средствата на психологическата война и пропагандата са се усъвършенствали, но характерът на внушенията се е запазил. Общи са цинизмът, омразата и страхът пред свободната воля на българските граждани.
Политическото представителство на тоталитарния репресивен апарат е мобилизирано за компрометиране на демократичния изборен процес. Посттоталитарната олигархия доказа, че е готова да използва всички средства, за да задържи България в ролята на азиатска периферия на Европа.
СДС бе превърнат в бойно поле за компрометиране на политическата алтернатива. За първи път след 1990 г. абревиатурата СДС няма да присъства в официалните изборни документи. Това бе отговор на непредвидената готовност за сътрудничество в дясното политическо пространство, която намери своя израз в проекта на "Синята коалиция".
Драматичният спад в подкрепата за БСП, практическото дистанциране от управляващото мнозинство на НДСВ в опит за оцеляване и перспективата ДПС да остане в опозиция предизвикаха опит за тотален натиск върху институциите на демокрацията и правовата държава.
Този сценарий разчита на гражданската пасивност и последователно култивираното недоверие в институциите. Но другият неотклонно формиран ресурс за подмяна е свързан със самата представа за дясната политика като механично продължение на антикомунистическата демократична опозиция.
Кризата на нормализация в дясното политическо пространство
започна с превръщането на СДС от широка антикомунистическа коалиция в политическа партия. Съпротивата срещу изграждането на нормална европейска десница в България бе водена еднакво яростно както от мутиращата комунистическа номенклатура, така и отвътре през лицата и авторитета на фигури, които бяха свързвани в различен период от време със синята идея.
Енергията на тази съпротива се генерираше чрез отказа от свободна конкуренция на идеи и проекти. Оказа се твърде лесно (и много удобно!) да бъдат насърчавани болните амбиции за собственост върху историята и миналото на СДС като средство за блокиране на неговото модерно развитие.
Така, макар и парадоксално, в българското общество все по-отчетливо доминират десни политически идеи и ценности, които продължават да търсят свое автентично политическо представителство.
Блокирането на политическата нормализация позволи "преходът" на България от тоталитаризъм към демокрация да завърши в олигархия. Политическата система на олигархията бе трайно установена в периода на съвместно управление на НДСВ, ДПС и БСП.
През изминалите осем години олигархичният политически режим консолидира своите институции и постепенно наложи представата за "безпомощен плурализъм", при който вън и независимо от волята на избирателите управлява един и същ властови картел. Демотивирането на избирателите е ключово условие за съхранението на олигархията.
Затова през всички тези години един от основните мотиви в пропагандата на статуквото бе липсата на алтернатива. Затова българското обществено мнение възприема изборния процес както руския анархизъм от началото на ХХ век чрез фразата: "Изборите не променят нищо. Ако променяха, щяха да ги забранят."
Другият основен инструмент на установилата се олигархична политическа система са дублирането и мултиплицирането на всяка политическа платформа, която би могла да застраши статуквото. Тази стратегия съпътства целия посттоталитарен период от т.нар. СДС с тирета до днешните фалшиви "алтернативи" на алтернативата на статуквото. Целта е една и съща - отклоняване на гласове и
поддържане на мита за "разцепленията в СДС"
като резултат от междуличностни боричкания. Поне засега този сценарий се оказа изключително ефективен и успя да осигури на мутиращия тоталитарен елит безпроблемно разпореждане със съдбата на България.
Олигархията може успешно да симулира прилагане на демократични процедури, но винаги подменя техния смисъл. Както и досега, усилията на управляващите са насочени към прогонването на избирателите, които не биха гласували за днешното мнозинство и неговите сателити.
Олигархията се нуждае от ниска избирателна активност, за да гарантира възпроизвеждането си във властта. Това е основният залог и на предстоящите избори. Затова безогледно и демонстративно в последния възможен момент бяха променени изборните правила. Затова политическата корупция остава демонстративно недосегаема за закона. За постигането на отказ от участие в избори работи цялата пропагандна машина на властта.
Затова политическият конфликт в България непрекъснато бива скандализиран, за да не бъде решен. Няма никакво значение дали политическите наемници, ангажирани в този сценарий, разбират замисъла му или не. Огромното мнозинство от българските граждани знаят, че не са равни пред закона.
Българският политически живот продължава да се лута в кошмарите на марксизма, според който управляващата класа създава закони, с които обслужва само собствените си интереси. Затова неспазването на законите изглежда като някаква перверзна форма на класова борба.
Резултатите от предизборните изследвания на общественото мнение изглеждат достатъчно категорични. Предстои смяна на управлението. Въпросът е доколко това ще бъде и начало на нова политическа промяна.
Поне засега най-вероятно изглежда създаването на стабилно дясноцентристко управляващо мнозинство между ГЕРБ и "Синята коалиция". Затова атаката бе съсредоточена върху СДС. Затова под маската на някакъв нов "консерватизъм" РЗС се самообяви за новото СДС.
Лансирането на РЗС като алтернатива на "Синята коалиция" при създаването на възможно управляващо мнозинство с ГЕРБ е политическата цел на днешните управляващи. Затова на мястото на НДСВ в последните седмици от управлението като част от новото мнозинство се оказаха включени РЗС и "Атака".
Това не е ново "преструктуриране на политическото пространство", според определението на Ахмед Доган, а ясно осветяване на границите на влияние на посттоталитарната олигархия в България.
За пореден път посттоталитарната олигархия компрометира съда
За първи път това се случи през 2001 г., когато отказът за регистрация на НДСВ бе употребен като средство в пропагандната война срещу ОДС. НДСВ и "Атака" подмениха статута си, влизайки в Народното събрание като коалиции и регистрирайки се като партии със същото име.
През фалшиви и дублиращи регистрации съществено бе ощетено земеделското движение в България. Под уличен натиск бяха снети обвиненията срещу Волен Сидеров. Но евентуалната регистрация на СДС като фалшива патица на управляващото мнозинство изглежда (поне засега!) като своеобразен рекорд.
Политическото послание на олигархията към съда е повече от очевидно. Многократно отбелязваната от европейските институции неспособност на съдебната система да се противопостави на организираната престъпност и корупцията не е проблем на потенциал, а на политически натиск върху съда.
Следващият мандат ще завърши кризата на нормализация в дясното политическо пространство. Консолидирането на европейска десница в България ще бъде ускорено под натиска на необходимостта от антикризисно управление на страната. Но изграждането и консолидирането на либералната демокрация все още предстои.
В ход е дълга и разрушителна криза вляво, която вече не може да бъде отлагана или блокирана чрез инструментите на властта. Тя ще увеличи политическото напрежение и конфликтния потенциал на политическия процес. Изминалите години отдалечиха във времето изграждането на модерна европейска левица в България.
Затова през следващите седмици предстои тотална пропагандна война, която ще трябва да разколебае и разочарова онези, които биха подкрепили политическата промяна. Но изборните резултати ще поставят началото на нов период на модернизационни реформи, чийто залог е формулирането и отстояването на българските национални интереси в процеса на евроатлантическа интеграция.
ПП Да допълня само, че понятието "олигархия" иде да замаскира Имперската Руска политика, както в Русия, така и в България, която впрочем не се различава по облик от Великата Братска Русь. С други думи - олигарх е човек, натоварен от службите да управлява големите парични потоци на самите служби, доста висше чиновничество, но все пак чиновничество. Реалната политика се крои на тъмно от никога неназовавани и никому неизвестни люде. Всичко видимо от там нататък са пионки. За справка - арестите и убийствата на олигарси в Русия и... ако бяха доживели до сега Емил Кюлев и Илия Павлов също щяха да са олигарси.
|
|