Автор: Lalinda
Дата: 08-05-09 11:15
Когато за първи път отидох в Македония, наистина имах чувството, че там е мястото ми (родът ни е от Македония, но влашки - нито български, нито гръцки, както и да е), въпреки че до самото Крушево, откъдето са предците ни, не стигнахме...
По някакъв начин всички усещахме нещо, което не сме усещали в България (в България не усещам никакво място, напоследък още по-малко и хората й, от които се чувствам напълно отчуждена, както и да е, чувала съм същото от мнозина българи, които дори не са власи).
Не бих казала, че съм "усещала" Париж, нито пък Ница или Дрома, въпреки че съм живяла много дълго там - когато за първи път пристигнах в Париж, преди двайсетина години, мястото бе толкова познато за мен, от литературата, че наистина знаех и познавах къде ще се озова на всеки завой (нямаше изненади, нито разочарования, единствено очарование).
Разбира се, не усещам по никакъв начин дори мястото, в което живея...
Венеция - твърде кичово и туристическо, а когато отидохме на гости на един граф, в палацото му на Канале Гранде, се "изненадах", както очаквах, да видя у дома му истински "венециански" (какви други?) огледала, мозайки и дори картини от Каналето (а на лактите на графа, градски съветник - кожени кръпки, иначе имаха черна прислужница, като онази в Олимпия на Мане, абсолютно копие, вероятно съвсем неслучайно).
Неотдавна имах интересно усещане в Лисабон, където чернокожите, за пръв път, ми се сториха на мястото си, без обичайните им притеснения и комплекси на други места из Европа...
Не зная какво означава да усетиш мястото - вероятно е необходимо да се дискутира с местните духове?
Трябва да се започне, предполагам, с това дали усещаме мястото, на което сме през повечето време... Останалото би било по-скоро въображаемо...
Случвало ми се е, обаче, да чета книги за разни места, от местни автори (например, за Тбилиси), и да разпознавам усещаното от автора. Ако това е да усетиш мястото (тоест да бъдеш част от местните), да, усещала съм го.
Неотдавна в изложбата на Бенчо Обрешково видях някои негови картини от Ница и Лазурния бряг, рисувани в края на двайсетте и началото на тридесетте години, и ми се стори, че е усетил същото както и аз, макар и седемдесет години по-късно. Светлината, цветовете и някаква лека и прозрачна нега, знам ли...
В Мароко пък ми се стори, че разпознавам това, което съм чела за Османската империя, усещането бе поразително, но няма как да твърдя, че това е духът на мястото...
Вероятно си въобразяваме твърде много неща. Няма лошо, нали изобщо не сме невинни или пък девствени, стане ли дума да посетим места, вече посетени от кого ли не?
Независимо от всичко казано, като видя тук някой кадър от място, на което съм била, ми се струва, че авторът е запечатал (не казвам усетил) нещо от мястото...
Няма лошо.
Да забравиш кой си, откъде си...
Нима забравяте? За колко време?
|
|