Автор: Lalinda
Дата: 03-04-09 23:32
Мда, този път съм на едно мнение с Хюлет Пакардчо.
Сещам се как когато завършвахме гимназия, си пишехме разни мъдри мисли с флумастер по фирмените ризи и униформи, и един от съучениците ми, впоследствие дипломат, ми написа: "Пешко, най-голямото щастие в живота на човека е да бъде разбран!"
А друга моя съученичка, впоследствие художничка и поетеса, ми написа: "Не ти пожелавам да бъдеш щастлива, а да си на път към щастието!"
Иначе, аз самата се придържам към максимите на френските моралисти:
Човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен КОЛКОТО СИ ВЪОБРАЗЯВА!"
и
Краят на всяко щастие се нарича нещастие, а на всяко нещастие - щастие!"
На Шит-зуйо или както там се произнася (имам един приятел японец на име Мицуо, но то означава мъж от светлина, ейц) пожелавам да бъде много внимателна, понеже френската ми шефка, която правеше подобни неща, веднъж се върна с две счупени стъпала и три месеца бе в гипс и с две патерици... Казваше, че била bisemipede, който знае френски, ще се сети какво е... Та, внимавай като ти се обърне лодката на какво стъпваш и си пази стъпалата... От друга страна, ако пазиш стъпалата, може да счупиш и нещо друго... Тъй че, умната.
|
|