Автор: mladenov
Дата: 01-04-09 22:13
Аз и съпругата ми бяхме като загубени когато дойдохме в САЩ.Колега на жена ми и неговата съпруга ни помогнаха за всичко в началото.Сега те са сред най-добрите ни приятели.Заразени от техният пример ,ние след години помогнахме на 5 различни семейства да започнат живота си отново тук.Първото семейство даже не познавахме,обади ми се приятел от България и ме попита можем ли да направим нещо за тях.Съгласихме се и не съжаляваме.И до днес тези хора са благодарни за това и ни го казват всеки път когато се чуем или видим.
Последните хора на които помогнахме ,беше най-добрият ми приятел от България с неговите съпруга и деца.На първата седмица от идването си,започна да ми дава акъл как се забогатявало в Америка,и ми каза ,че след 5 години престой ,аз не съм бил направил нищо ,след като още съм живеел в апартамент.Той явно не искаше да види фактите: съпругата ми беше завършила едно от най-добрите училища в САЩ ,University of PENN,беше взела разрешително и практикуваше като стоматолог,а аз работх като менаджер в една лаборатория и изкарвах $5000 на месец.Неговият критерии беше ,"щом нямате къща,нищо не сте направили"
Мисълта ми беше,че за някои хора едно подаване на ръка може да означава много,а за други,подаряването на кола,може да не значи нищо.
Така ,че които иска,може и трябва да дава,без да чака одобрение или благодарност
|
|