Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
Как да рекламирам?
        
Нова тема
Всички теми
Към тема
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Забавно Четиво - ново българско
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 05:21

На 28-ти март в галерия "Актив Арт" - Варна, бяха обявени и тазгодишните победители в Шестия конкурс "Очи за себе си" на сайта за нова българска Художествена Литература - ХуЛите

Ето ги и тях във следващия пост!


П.П. А повече подробности Тук

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 05:30

Първо място - "Проза"

Рецепта за спагети
Автор: Пламен Лакеров (thebigplucky)

... Закъснява... С коя ли е... Само да знам... И двамата ще ги попилея...
Ръцете и нервно разкъсаха найлоновата опаковка.
... Косите и ще оскубя...
Част от спагетите се разтрошиха в ръцете и, цопнаха във врящата, леко подсолената с кубче бульон вода и щръкнаха предизвикателно на всички страни. След това започнаха бавно да омекват от долния край и полека-полека да потъват. Като потънаха съвсем, Дана взе дългата вилица от комплекта и ги разбърка в тенджерата.
... Ей така ще я влача, за косите... В легена ще я удавя...
В яда си тресна капака на тенджерата и я затвори съвсем. Седна на стола и подпря чело на ръцете си. Сълзите и потекоха. Водата кипна, надигна капака и засъска по нажежения котлон, разля се по печката.
... По дяволите...
Скочи, дръпна капака, разбърка спагетите, изчака водата да се поуспокои и след това отново постави капака, но внимателно, да не се затвори съвсем. Позабърса на две-на три печката около врящата тенджера.
... В казан да вриш, мръснице...
След десетина минути спагетите бяха готови. Бръкна с вилицата, нави една спагета около нея, извади я, изчака я да поизстине и я засмука – искаше да се убеди дали очевидното е вярно. Готови бяха.
... Мозъкът ти със сламка ще изсмуча...
Изми спагетите, изцеди ги, сложи ги в съд от йенско стъкло и ги пъхна във фурната, да не изстинат съвсем.
След това започна да приготвя соса. Неповторимите и сосове. Никога не ги приготвяше два пъти по един и същи начин, слагаше в тях каквото и както и дойде наум на момента.
Сипа олиото, изчака го да се сгорещи. Докато чакаше наряза две глави лук на ситно. Сълзите и отново се застичаха.
... Какво съм виновна, Господи?!? Какво съм виновна?!?... По-хубава ли е от мен?.. По-страстна ли е?.. Или му ласкае повече егото това, че именно до нея се е домогнал?...
Сгорещеното олио замириса. Изсипа вътре лука. Зацвърча, вдигна се пара. Заразбърква го насам-натам с дървената бъркалка. От Троянския манастир си я бяха купили едно позабравено вече лято. Сълзите все още се стичаха по лицето и.
... Омръзнала съм му... Не ме обича вече...
Миризмата на запържен лук постепенно изпълни кухнята.
... На тих огън да се пържиш, никаквице...
Сложи овкусената каймата. Предварително беше я объркала с пикантните подправки, които ползваше за барбекюто. Добави пет-шест малки люти чушлета. Изпаренията я накараха да се разкиха. Очите и отново се насълзиха и замъглиха погледа и.
... Магия му е направила... Няма начин да не е магия...
Посегна да ги избърше, забравила за олютените си ръце. Очите и пламнаха. Втурна се да ги измие на чешмата.
... Огън да ви гори... И двамата...
Изсипа гъбките, целички. Засъскаха из тенджерата. Бъркалката отново заигра. Сложи капака малко да се позадушат. Ухания аромат на задушените гъби се сля с този на изпържения лук и с този на почти готовата кайма.
... Иде ми с отровни гъби да ви нахраня... Да посинеете заедно...
Добави сгъстените домати от буркана. Лятото ги бяха правили. Тя въртеше машинката, той се пушеше на огъня. Съскането на врящото олио временно стихна, но след малко соса започна да ври и в кухнята замириса на село, на техните домати. Заедно ги бяха садили. Заедно ги бяха поливали...
Къкренето постепенно набираше сила. Заразбърква. Соса се сгъсти съвсем и врящите мехурчета започнаха да хвърлят горещи пръски. Една опари ръката и и остави горещо червено петно.
... С кървави сълзи да ревете...
Намали огъня. Добави набързо още шепа ароматни подправки: розмарин, бял риган, мащерка черен пипер, кимион, босилек...
Хвърли бързешком поглед към часовника. Осем.
... Сигурно е с нея... Съвсем закъсня...
Счука чесъна с особено бавни, смачкващи движения.
... С камъни да ви пребият... Нещастници...
Добави счукания чесън и отново заразбърква. Подсмърчаше. Сосът закъркори тихо. Въздъхна. Спря газта и дръпна тенджерата настрани.
Изми се. Нареди масата. Извади чаши за вино и напълни малката гарафа от тубата.
На вратата се звънна. Забърза се към нея, беше забравила да издърпа ключа.
Игнат стоеше подпрян на вратата: брадясал, уморен, с работни дрехи, премръзнал и мръсен. Обувките му – и те.
- Здравей! Авария имахме. Нямаше откъде да ти се обадя.
- Събличай си дрехите и влизай в банята. Аз ще оправя останалото.
Игнат влезе в банята. Тя взе дрехите му и ги пусна в пералнята.
... Довечера ще ги сложа на радиатора. Дано до утре да изсъхнат...
Донесе му хавлия, закачи я до вратата на банята. Приготви му бельо за преобличане.
Отиде в кухнята и наля вино в чашите.
След малко Игнат се появи обръснат, затоплен, освежен.
- М-м-м... На какво така вкусно ухае тук?
Сипа му спагети в любимата му пръстена купа, поля ги със соса, поръси с листенца пресен магданоз.

- Спагети. Специално за теб. Приготвени с много любов...

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 05:32

Второ място - "Проза"

Криминално проявена
Автор: Виолина Енева (Usmiv4ica)

- Личната карта, ако обичате!
Подавам я на униформения до скенера на входа на съда. Опитвам се да му натикам в ръцете и призовката, за да ми каже, къде да отида, но той с досада ме отпраща към гишето за информация. „А бе аз тебе мога ли да те ….!” Това последното само си го мисля, докато му отправям очарователна усмивка. Толкова мила, че ме кара да крещя вътрешно. Налага се! Напоследък се старая да се владея и да си трая. Ако бях овладяла навреме тези умения, сега можеше да съм на по-приятно място. Ама то като си навреш колата в преспите, пътища много… Или беше каруцата? Все тая!

А всичко започна с прозаична женска суета и разглеждане на дрешки в магазин. Усетих, че чантата ми олеква и тъй като не се случваше за първи път и вече бях понатрупала опит, бързо открих, че липсва портмонето ми. Кратко оглеждане и натрупания, както вече споменах, нюх ме насочиха към мургава дама, която се правеше, че разглежда оранжев костюм. Не на мен тия! Фрапантната дрешка беше няколко хикса, а дамата – доста дребничка. Сграбчих я за скритата зад дрешката-палатка ръка и измъкнах портмонето си. Тъкмо навреме. Опитваше да го скрие в гащите си, т.е. в панталоните. Прибрах си парите и документите и помолих наблюдаващия ни с интерес мъж да викне полиция. Той отказа. Нямал батерия.
Да си бях затраяла! Ама не! Инат! Магарешки! Обадих се сама.
Междувременно продължавах да държа жената, а тя нареждаше:
- Пусни ме, ма, леличко! Пусни ме, ма, бог да те поживи! И децата ти да поживи! И внуците ти!
Последното определено ми дойде в повече. Стиснах я с неподозирана сила и я погледнах така, че се отказа от всякаква съпротива.
- Ти на кого ще викаш лельо, ма! Я се виж! Не ти трябва да се обличаш в оранжево! И така от километри се забелязваш с тези червени коси! И мисли за собствените си внуци, не за моите, дето ги нямам! - Продължихме да си разменяме нецензурни любезности с шлифовано умение.
Междувременно дружката й се изниза необезпокоявана, мъжът продължаваше да гледа заинтригувано, а продавачката сръчно заключи, за да не ни избяга и заловената. Скоро размяната на псувни трябваше да приключи поради намесата на полицията, която прибра крадлата в патрулката. На мен ми прибраха само документите и ми наредиха да ги последвам. Както мога.

Почаках час-два пред входа на полицията. Пуших цигари и пих вода, докато разказвах на полицаите, как съм изпълнила гражданския си дълг. Само че, както се оказа, изобщо не си бях изпълнила добре дълга. Сгрешила бях, като си бях прибрала доказателството. Трябвало да я съборя на земята и да я задържа така - с ръка и портмоне в гащите. Само докато дойдат. Можело и просто да я снимам за доказателство. Вече съм инструктирана и винаги си нося фотоапарат, но тогава не носех. Накратко само им пропилях времето и им попречих да хванат доста други крадли по правилния начин.

Понечих да се извиня и да си тръгна, но се оказа, че не е толкова просто. Беше подала оплакване срещу мен. За средна телесна повреда. Бях й стиснала силно китката и се очакваше, че ще посинее. Освен това беше бременна, а аз й бях оказала психологически тормоз. За мое оправдание – не й личеше още. За капак беше и непълнолетна. Няма да споменавам, че и това не й личеше. Току виж ме съди и за обида!

Пристъпвам притеснено, потя се обилно, треперя леко, скубя си мислено патешката перушина и се чудя, ще успея ли да не заеквам много, докато се оправдавам. Малтретирала и наклеветила бременно дете от малцинствата! От паното на стената Темида ми намига под поставената на очите й превръзка. „А бе аз тебе мога ли….!”

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 05:39

Трето място - "Проза"

Еее, хайде сега, голяма работа
Автор: Евгения Маринчева – placebo

Новата ми работа изисква не само медицинско от всякакви доктори-специалисти, но и щателни изследвания на кръвта и урината, както и задълбочен преглед от психиатър.
Съответната сутрин ставам, вдъхновена от постъпването на новото работно място, светът ми се вижда ужасно добър и красив. Пропускам традиционното твърдо сварено яйце и кафето без захар, за да се явя на гладно в лабораторията. Там ме посреща млада, силно гримирана и начервена лаборантка, с толкова дълъг маникюр, че се учудвам как въобще държи каквото и да било в ръцете си, камо ли спринцовки и игли. Тя ме надупчва поне на три места, естествено, неуспешно, прави ръката ми на решето, като дори не ми се извинява, а напротив, обижда вените ми, че са дебели и калцирани. С разсъблечена наполовина блуза и запретнат ръкав, полугола, претичвам през двора на поликлиниката, за да се добера до другата лаборатория – на болницата. Където, се моля, да има някоя кадърна стара и опитна лаборантка, която да улучи нещастните ми вени. Слава Богу, попадам на точния човек, и всичко приклюва щастливо. “Всичко е добре, когато свършва добре”, си припомням старата английска поговорка.
И така, олекнала с известно количество живителна червена течност, влитам в кабинета на психиатъра. Посреща ме жена на доста зряла възраст, с паднали очила до края на носа си, последните модел 1953-та, с рогови рамки и дебели лупи. Няколкото брадавици на лицето й, с косъмчета, поникнали от тях, както и насеченото й като на мъж лице с конска челюст, не ми правят особено симпатично впечатление. Мислено веднага правя сравнение между нея и лаборантката, манекен на козметична фирма. Докторката ме изглежда изпитателно, и с възможно най-басовия глас, конкуриращ Борис Христов, ме пита:
- Години?
- Все още 49... – ведро отговарям.
- Ееее, хайде сега, голяма работа! Семейно положение?
“Боже, какво общо има семейното ми положение с психиатъра?!”
- Омъжена съм, но, всъщност, само по документи. Мъжът ми забягна преди три години с една любовница и аз...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – ме прекъсва докторката. – Тегли му майната!
Премигвам на преселкулки.
- Сексуален живот?
- Ами...- с неудобство отговарям – имам партньор, но той често пътува...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – ме контрира тя. – Нали го имаш, все пак?! Намери си още един! Пътуваш ли по екскурзии?
- Много обичам пътуванията, но с финансите не се оправям чак толкова добре и ...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – отново съм прекъсната. – Баба ти да не би да е пътувала чак толкова много?!
Следват още няколко въпроса, а моите отговори отново придружени с нейното “Ееее, хайде сега, голяма работа!”. Това чудо на природата се оказва Зав. Психиатричното отделение на болницата, изслушвам една тирада за живота от него и вземам най-накрая заключението, надлежно подписано и подпечатано.
Същия следобед се явявам за последно пред комисията, състояща се от петима костюмирани мъже, които са направили вече надлъж и нашир дисекция на душата ми и биографията ми, анализирали са всичките ми отговори на двеста-въпросовия тест, знаят, че обичам да ям грозде със запечен ориз, обожавам светлосиньото небе със закачливи розови облачета, че си падам по Василий Кандински и съм гледала поне два пъти порно филми в живота си.
Съмнително дълго комисията премята заключението на психиатъра. Гледат ту в мен, ту го четат. “Провалена” – плъзва навсякъде по тялото ми. Филипяни 4:13 “Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. Спокойно, ще си намеря друга работа!”
- Вижте какво пише тук! – с усмивка единият от комисията ми подава заключението на психиатъра.
Треперя. Чета.
Четири имена, аз нали съм с тире...
Възраст...
Пол: мъж на видима възраст, отговарящ на календарната.
Окосмяване: нормално до силно. Брада тип “катинар”.
Глас: басов, отговарящ на пола.
Сексуален живот: има партньор, който често пътува.
........

Поглеждам комисията, която се смее целокупно.
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – се отронва от устата ми.

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 05:46

Поощрение- "Проза"

Писмо до КЗП
Автор: Деница Дилова-Маркова (Spiegel)

Уважаема Комисия за защита на потребителите,
Обръщам се към вас за да изкажа дълбокото си притеснение за напълно увредения ми външен вид, следствие на употребата на няколко скъпи български продукта. И не става дума за това, че те не действат така както беше описано в листовките. Напротив. Двата колана за намаляване обиколката на бедрата наистина са ефективни. Въпросът е, че процедурата трябва да се прави от специалист, а аз не съм такъв и не бях предупредена, че нещата могат да излязат извън контрол. Та закупих аз два колана и ги поставих така както показваше рекламният клип. Там казаха, че може докато си четеш или почиваш коланите да си вибрират, тихо приятно без да нарушават покоя на клиента. Така и направих, обаче докато чета съм заспала и така до сутринта. Какво бе учудването ми след събуждане – очевидно едната батерия, която ми беше пробутана от завода производител не е била пълна. Беше спряла работа и то сигурно преди доста време, защото левият ми крак беше станал два пъти по-слаб от десния. Веднага размених коланите и поставих работещия върху по-слабия крак, но после ме повика шефката, бях на важно събрание и нямаше как да запрятам поли за да видя до къде е стигнало остлабването. След като се прибрах и спрях коланът, видях че сега пък десния крак беше два пъти по-слаб от другия. В момента от десетината опита да изравня двата си крайника, мога да кажа, че краката ми са тънки колкото ръцете и пак не са еднакви, все не успявам да ги докарам. Но с това не свършиха мъките. Истинското нещастие вкъщи беше мазането на гърдите ми с нов продукт, писък на науката, а именно крем за увеличаване на бюста. Както се досещате преди имах дебели крака, пък никакви цици. На листовката пишеше, да се размаже еднакво количество крем равномерно върху двете гърди. Хората са го написали, вината сигурно е изцяло моя, но очевидно съм сложила повече крем на дясната гърда. След двукратно мазане се събудих една сутрин с дясна гърда като балон, а лявата беше леко увеличена. Веднага натрупах крем на лявата, за компенсиция. На другият ден тя стърчеше с поне 5 см. пред дясната. Така докато изравнявам се оказах с две огромни топки, от които не виждам стълбищата, докато слизам. Разбира се, балконът, с който се сдобих ми помага да не виждам разликата в краката си и понякога забравям за тях, но за страничните наблюдатели сигурно изглеждам като карикатура. Гърдите започнаха да ми пречат и на работата. Когато се наведа да вдигна слушалката на телефона, по-голямата гърда опира клавиатурата и натиска клавиши безразборно, получават се ужасни недоразумения. Сега са толкова големи, че разлика от 5-10 см изобщо не се забелязва и да я има. И все пак мисля, че лявата е по-голяма, защото левият ми крак се уморява повече, но не съм сигурна дали това е от тежестта на гърдата или защото левият ми крак е по-тънкия.
Та мисълта ми е, да защитите нас потребителите от самите нас, не ни оставяйте сами да се грижим за себе си. Нека към всеки продукт да има включена и услуга – поставяне и наблюдение от специалист, за да бъдат избегнати такива неприятни случаи.
[smilie18] [smilie18] [smilie18]



Публикацията е редактирана (30-03-09 05:51)

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: sunnyshot   
Дата:   30-03-09 05:53

[cool]

прочетох първите 2:

и двете стават за филм на ужасите...

а първата даже и за психиатрично изследване...


другите ще чета по-късно. Благодаря за труда да ги публикуваш [smilie24]



Публикацията е редактирана (30-03-09 06:03)

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 06:04

Категория „Поезия”

Първа награда - Валентина Шейтанова (jantreya)

бабешки рап

тъй както си се скапвах
от тъпо настроение
обхвана ме внезапно
различно вдъхновение
и тъкмо си доплитах
поредния чорап
поисках да опитам
да пиша нещо в рап
е няма да успея
да обясня научно
но пожелах да стана
поне по-малко скучна
начупих словореда
разроших мисълта си
когато се огледах
страхотна баба -*ба си
и като застраховка
пред нечии мераци
това не е уловка
не е и провокация
нали съм поколение
от времена предишни
знам само в изречения
поезия да пиша
сега елиминирам
онези букви главни
които ме възпират
да мисля по забавно
отричам тиранията
на знаци препинателни
започвам да ги трия
редовно и съзнателно
все някога е редно
човек да се отпусне
и като за последно
различното да вкуси
започнах да рапирам
подрусвах се във ритъм
артритът ме възпира
но аз съм упорита
оказа се прекрасно
направо е наслада
дори да е опасно
да се почувстваш млада
с какво съм по различна
от днешните хлапета
нали и аз обичам
да кисна в интернета
из скайпа да сърфирам
да пиша есемеси
защо да не рапирам
докато питки меся
докато готвя вкусно
и бързо мусаката
съвсем да се отпусна
да освежа душата
и даже да доплитам
елека и чорапа
чрез рап ще се опитам
да поотложа трапа


Втора награда - Маруся Кацарова (mislitelkata)

ДанъкоплаШец

И всичко започна (и свърши) от тук :
платих данък „Сгради” и данък боклук,
платих телефона, платих си и хляба –
за к`вото поискат и колкото трябва.
Платих си и тока, платих си водата,
и ето какво ми „измъти” главата :
отидох, земята за гроба платих,
за дървено кръстче с кратичък стих..
Платих за ковчег без излишна украса,
платих си цветята, дори и райграса!
Платих на гробаря – да се престарае
и по – надълбочко да ме закопае –
че може да искат за данъци, сметки
дори да изровят и мъртвите клетки!


Трета награда Татяна Йотова (Tjotova)

Павлета на диета /поема/

Ето ме пред вас – Павлета,
дето все съм на диета!
Чуйте ме – откак се помня,
/може да звучи нескромно/
свалям, свалям килограми
и... попадам в луди драми.
Все сънувам се красива,
с талия – на самодива
и с крачета на сърничка...
Но... събуждам се! Пак всичко
се повтаря отначало –
туй дебело огледало...
Та реших: ще се променям,
визията си ще сменям.

Влизам при диетолога –
готин пич с осанка строга.
Поизгледа ме съчувствен
и с размаха си изкусен
покачи ме на кантара:
да избягам ... не ще сваря...
“Страшно, рече ми, Павлета,
ето ти една диета:
осем дена – на салати!
Никакви въглехидрати,
мазнини и тям подобни,
тук – там – мляко и лимони!
Как изтичат осем дена,
че и нощи – гладна сцена!
Ден, и два, и три - държах се,
но на третия възпрях се.
То, Павлетке, тъй не става,
нищичко не се стопява
с мъченически похвати.
Яж си торти, не салати
и кюфтенца свински, топли,
стига гладни нощни вопли!
Тъй диетолога печен
пратих във архива вечен.

После... чух от две колежки,
че олекват дами тежки,
ако лунната диета
спазват стриктно. А, Павлето,
ето ти оферта лесна -
в месеца веднъж! Чудесна!
Щом окото на луната
се оцъкли над земята
пълно, кръгло като тебе
и критично те погледне,
ще устискаш, щеш, не щеш -
нищо няма да ядеш!
Месец - два окото лунно
гледа ме критично-умно,
няма как да се покрия,
та от глад под него вия...
В жълтината му ефирна
виждам сладолед фламбиран,
Друг път формичката лунна
тутманик пече на фурна,
с масълце, с тесто на баба...
сиренце... яйца добавя...
Ох! Окапах се! И вие!
Кой луната ще изтрие?!...

... Вярно сте ме преценили:
да гладувам нямам сили!
Пратих лунната диета
през безброй реки – в десета!
Пак вината си отчетох
и в обяви се зачетох.
Хоп! Не щеш ли – фитнес-център
смъква цели пет процента
за предколедна промоция
с най-изгодна супер опция!
С тичане и упражнения
ставате от стрък по-нежни.
Хукнах аз – току родена,
виждам се почти спасена!
Важно, с грижа ме поема
фитнес-мачо – от Виена,
с трицепси, с глава олово,
почвай, вика, по-сурово!
... Европейската му зала
просто ми размаза хала.
Там висях по час, по два
върху шведската стена.
Тройка де да бе, пък то:
счупих не едно ребро.
После бягаща пътека
спря дъха ми без утеха.
Щанги, гири и педали
врътках с веломагистрали,
А след сто коремни преси
пет дни ходех по компреси.
Мислех... тия гимнастички
как са като глисти всички:
леки, гъвкави, хвъркати,
а пък аз... не мърдам, брате!...
И без огън, и без дим -
шатнах чичко Протеин!

Чух съседката че плува
и се поинтересувах
как е, що е... Викам, може
той, басейнът, да предложи
разни смели варианти
за отслабващи таланти.
Е, опитах и водата...
та подсилих патилата...
Явно, в детството далечно
или пък в живот-предтеча
преживяла съм си нещо
не забавно и не смешно,
че щом тръгна към водата,
страх забулва ми главата.
Психоложката тъй каза:
от водата да се пазя!
Не е слух, добре я чух –
имала съм “дежа ву”.
Тъй и плувната диета
провали се при Павлета.

Помощ търсех от другарки,
конкурентки и снобарки,
те слабеят, аз оставам
все … такава, онакава!
После пробвах разни мантри,
енергийни транквиланти.
И с молитви се подхванах,
накупувах талисмани,
чак магиите изчистих,
томове рецепти бистрех...

Не и не! Павлето драга,
щастието все ти бяга!

Тъкмо вече се отказах
и диетите зарязах,
то не щеш ли – чудо стана,
смъкнах двайсет килограма!
Ще попитате: Павлета,
как тъй, по каква диета?
Ще ви споделя! Как няма –
нея в книгите я няма,
тя в теория не струва,
само си се практикува.
Ни луна, ни фитнес-майстор,
ни диетолог, ни пастор,
просто – случих на ерген
с романтичен арт-терен.
Знам, де, знам какво ви чопли:
имаше ли гладни вопли?
Имашеее, но не и гладни,
а от пладне чак до пладне –
кекс! Разбира се, познахте,
хубавичко ме разбрахте.
Таз диета е блестяща –
всички методи обхваща!
Аеробика изрядна!
Но най-важно – не си гладна!
Просто нямаш апетит, а
цялата си препресита.
Сутрин, вечер – бъркаш кекса
и от жаба – си принцеса.
Ала трябва да сте двама,
па и трима – лошо няма!
Ах, проклетите калории
позасрамиха се голи,
та стопиха се от мене...
Ами тъй е в днешно време...

Миии, да бързам, че ме чака
кексова бъркалка яка,
ако днеска я изпусна,
току-виж, че се отпусна
и, о, сбогом деколтета
по красивата Павлета,
сбогом, рокли елегантни
и чорапки най-фрапантни,
сбогом, токчета, ергенче...
Тръгвам. Всичко казах вече!

Ако искате диета –
хайде с кака ви Павлета!!!!



Поощрителна награда Албена Соколова (Trite_gaidi)

Де мий сутиеня

Ут участъка звъняха
ощи тъс ниделя
дали мога там да ида
нещу да си зема.

И си думам на акъла
нам зако ма викат,
ас такава нипурочна
ф грехове ма тикат.

Апа ич ни са угаждам
ут няколку деня
/дето одя и ги друсам/,
де мий сутиеня?!?

Си гу купиф ноф -
у селу, магазин уттори
за тантели и шивици
и за гащи нови,
ма докат съм са прибрала
съм са изумила
и из дракити пу пътя
съм гу търкулила,
чи май мернал пулицая
ма ни май догонил
и са чудя два, три деня
що муй криф пагоня,
ма пуглежда, ми насмига,
гачи нещу знае,
начи гняф ми са надига,
ши испусна края.

Ма утидуф росна прясна,
ич ни ми придращи,
ма ни зная ко ши стани
ку загубя гащи!

Отговори на това съобщение
 Re: Четиво - ново българско
Автор: мара   
Дата:   30-03-09 07:39

бабешкото рапиране е върхът [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: Lalinda   
Дата:   30-03-09 10:53

Отдалеч си личи, че четивото е българско.
[smilie23]

Пощада!

Стига с тия чалги, престанете.
[smilie23]

Престанете де.

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: rumiana   
Дата:   30-03-09 11:58

Благодаря, Птицо.

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: Shtrak   
Дата:   30-03-09 12:16

мн зле всички наградени [smilie23] но е нормално, по такива графитарски сайтове-такива текстове [smilie23]

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: tnt   
Дата:   30-03-09 12:26

Птицо [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: kaiser.soze   
Дата:   30-03-09 12:32

ха, туй за спагетите прочетох засега.не знам колко високохудожествено е произведението, но ми е интерсно че е писано от мъж.

я, жените да кажат дали е така, както е описано [smilie5] [smilie11] [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: tnt   
Дата:   30-03-09 12:34

на мен ми беше интересно да ги прочета. Не мисля, че са някаква велика литература, но все пак не съжалявам, че им отделих време [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: DeePPaSSioN   
Дата:   30-03-09 12:42

Слав [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: ejko   
Дата:   30-03-09 13:21

проетох първите два разказа и първото стихче...., мисля си....
нека пишат хората- всеки има нужда да се разтовари, да се разведри малко...

Отговори на това съобщение
 Re: ====== Четиво - ново българско ======
Автор: BirdOfPray   
Дата:   30-03-09 15:49

@Лалка и @Щрак - ТОВА е конкурс за забавни хумористични текстове.... [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Забавно Четиво - ново българско
Автор: explorer   
Дата:   30-03-09 17:09

Кой знае сред ненаградените какви бисери има...
[smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Забавно Четиво - ново българско
Автор: Shtrak   
Дата:   30-03-09 17:17

бе за квото да е конкурс са си бозици[smilie23] нямането на стойностни текстове е голям и наградените са само потвърждение на това [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Забавно Четиво - ново българско
Автор: seymour_sz   
Дата:   30-03-09 17:44

Хехе, последното е най-доброто... по своему... [smilie18]

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна
Нова тема
Всички теми
Дървовиден изглед
Нагоре

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.