Автор: ike.a
Дата: 13-03-09 16:26
Снощи към 8 часа се прибирам и що да видя-входната ни врата зее разбита. Още в антрето погрома беше пълен.Сърцето ми се сви- къде ми е кучето? Ни лаене се чува, ни стон. Ха, случили сме на хуманни крадци- затворили го в банята, да не им пречи. Горкото пале ( на 3м) се беше оповръщало от страх. Парите( заплатката от вчера) липсва. Кредитна карта също. Всичко беше нагоре с краката- че даже и фризера изтърбушен. В хаоса от бельо,тенджери книги и тн хич не се сетих, че може да са още вътре и да ме тряснат като едното нищо по главата. Но какво се оказа? Екшъна тепърва започваше- звъня на чичко полицай. "Добър вечер обраха ни.."......" Ми седнете кротко на фотьолчето и си пуснете телевизорчето, защото преди вас имаме други 2 огледа и не знаем кога ще дойдем"... идеше ми истерично да се смея,но хайде, седнах да чакам. След три часа се дотъртиха двама неебателни с една кака, дето освен да ни се изпика в разбишканата тоалетна и да почне да пуши в нас, друго не прави. Ааа,да обясняваше ми как досега били на оглед в Младост, и да сме били доволни,защото там крадците спукали от бой кучето. Ебаси тактиката,няма що.Направиха 3 снимки,търсиха отпечатъци само на 1! място и си тръгнаха след 10 мин.
Днес за капак застрахователя ми каза,че покривал щети само над 500 лв,а разбитата ни врата нямала толкова, да сме се оправяли сами.
Равносметка- следващ месец само на картофи , ако имаме късмет и малко салам кучешка радост;врата която сами трябва да плащаме,и разбити нерви и сън за много време напред.
Нямам думи....... седя, пуша и си мисля на що място живеем и що за озлобени животни сме. Ще минем и от парите, ще си подредим всичко, обаче едно няма да е същото- чувството, че това си е твоето място, твоят дом. Мисълта, че чужди хора са ти влизали и ровили е побъркваща.Надявам се само Господ да има и всичко да им се върне един ден.
Това е. Приятен ви ден. Моя не е
|
|