Автор: Lalinda
Дата: 04-03-09 21:03
А, да, малко личен опит: преди двайсетина години заминах за Франция (вече бях доктор по физика и математика на няколко години), със стипендия на Френското външно министерство, и се срещам с ръководителя на лабораторията, в която трябваше да работя, и му разказвам половин час какво мога, пък той внимателно ме изслуша, и каза: Е, при нас остана несвършена една работа, понеже колегата почина скоропостижно от рак на кръвта, а останалите колеги си имат техни проекти... И аз взе да се опъвам нещо, но след седмица подхванах работата... Две години по-късно се върнах отново, със стипендия, този път, от Европейската общност, а те ми викат: Просто продължаваш работата си оттам, докъдето стигна... Няма не искам... Работата си стои.
Не бе кой знае какво, вероятно всеки новодошъл със същия ценз щеше да я свърши... Беше по обработка на огромни масиви данни от подспътникови експерименти... Не бих казала, че реализирах нещо от себе си (преди изобщо не се бях занимавала с обработки, най-малкото и на Mac), но като се върнах тук, шефът ми реши да изпробваме нещо подобно и тук... само че по-засукано... поради липса на средства... Тъй че май се реализирах (поне временно) тук... не и без това, което научих там... Там пък - с това, което бях научила тук...
|
|