Автор: OrLIndraGanOv
Дата: 26-02-09 16:34
Спомени от лятото
Една история за палец, шкембе и китара
Датата е двадесет и седми юли, неделя, а часът – около 7:30 сутринта. “УЖАС! Толкова рано в неделя – много гадно”, ще възкликнете и ще сгрешите. Много си е добре даже – с приятелят ми от детинството Петър бяхме решили да проверим дали на Черно море наистина много е добре. Като любители на алтернативите предпочетохме да не даваме грешни пари за да се подрусваме цял ден в автобуса или влака, затова рано в неделното утро се събрахме в състав двама души, две раници и една китара.
В осем часа бяхме на детелината на магистрала “Тракия” и Околовръстното шосе (известно също като околомръсно). Времето не беше много обещаващо – опитваше се да завали, но това не можеше да ни спре. След около половин час безплодно размахване на палец се качихме на едно Audi 80, което ни остави близо до Пловдив. Човека беше доста интересен образ – около 30-35-годишен и прекалено много се стряскаше от полицаите, кибечещи край пътя и опитващи се да изкарат някой лев над заплатата. Разказа ни, че в момента строи хотел край Чепеларе, като държеше да подчертае, че едната от стаите ще бъде за алтернативен туризъм – за стопаджии, велосипедисти и други безпарични типове, които обаче са способни по всяко едно време да вдигнат такъв купон, че чак земята да се разтвори и рогатият да се покаже за да провери кой вдига толкова джабала. Явно човекът се различава от другите хотелиери по това, че не смята парите за най-важното нещо на света – уважението и веселбата не се купуват.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/uiyx3852.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/wamb4794.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416861_lrsw9420_P1020754.JPG
Петър малко преди да се качим на Audi-то
На бензиностанцията, където ни остави, имаше от любимия ми сладолед. Подкрепени и доволни от живота застанахме на изхода ѝ. Автостопа на магистрала има една особеност: понеже там е забранено за пешеходци, се застава на изхода на някоя бензиностанция и при първия намек за ченгета се тича навътре. Освен това там можете да спрете както трафика, движещ се по магистралата (рядко спират, защото се движат с над 100 км/ч), така и колите, излизащи с пълни резервоари.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/fsij1605.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/plxv4908.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416863_nvhq2569_P1020755.JPG
Започва да се усеща влиянието на сладоледа
Едва бях успял да изпуша една цигара и спря червен Mercedes 124. Шофьорът бе много колоритен – на цвят напомняше дървени въглища, на размер ме превишаваше двойно, а музиката която слушаше не беше поп-фолк. Не бе дори турбо-фолк – това бяха брутални анадолски маанета. Казваше се Митко, идваше някъде от Гърция и не беше спал от 36 часа. Ако не бяха силната музика и сладките приказки, на които се отдадохме, вероятно нямаше да четете тези редове. Около Стара Загора Митко се обади на съпругата си, която му обеща пържена рибка като се прибере. Той се облиза и настъпи газта. В началото на Нова Загора се разделихме, Петър и аз преминахме пеша през града. Вече беше около един часа следобед и гладът се обаждаше. Хапнахме в една кръчма на пътя за Бургас и стопирахме точно пред нея. Почти веднага ни качиха двама младежи с доста нова Mazda. Караха много бързо и слушаха несмилаем хаус. Докато си приказвахме се разбра, че с Петър сме фенове на рокенрола, а нашите непознати приятели въздъхнаха с облекчение – оказа се, че са пуснали тази музика само защото е модерно. От Сливен до Бургас звучаха добрите стари класики на Deep Purple.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/xont4002.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/vapg9755.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416864_htmf8725_P1020756.JPG
В Нова Загора животът е чудесен
От Бургас стигнахме до кръчмата срещу входа на Каваците за отрицателно време – по крайбрежието колите често спират и без да вдигаш палец. Взехме си по биричка и започнахме да чакаме Сашо и очарователната му приятелка Анжелина, които вече близо седмица бяха на морето. Оттук нататък всичко бе класика – морето нежно галеше краката ни докато вървяхме към южния край на къмпинга, плажните капани се мъчеха да привлекат последните за деня гости с различна по сила и стил музика, както и с букет от аромати – комбинацията от кебапчета, цаца, мастика и ароматни пръчици е просто покъртителна.
Опънахме палатките си зад кръглия бар – спането щеше да ни е леко трудно заради силната музика, която звучи денонощно, но пък щяхме да сме близо до купона. Запознахме се с комшиите, които пък ни поканиха на текила-парти вечерта. Веселбата винаги е най-голяма на кръглия бар – независимо на кой плаж се намирате! Така беше и онази вечер – усмихнати хора навсякъде, луди танци, изглеждащи още по-луди заради пясъка под краката ти, къпане на лунна светлина (или поне така би било, ако не беше новолуние). Нощта бе толкова топла, че нямаше нужда да спим в палатките – избрахме поне 7 x 1022–звездния (ако може да се вярва на Wikipedia) комфорт на хотел “Звездоброй”. Стаята, в която спах беше над 500 милиона квадратни километра. Обзавеждането включва милиони магазини, спортни комплекси, барове и каквото още се сетите. Климатичната инсталация не е просто екологично-чиста – тя е критерий за това!
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/fbbo2463.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/wsrd9598.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416872_iqlx1423_P1020767.JPG
С комшиите си хортуваме на кръглия бар
На следващия ден рано следобяд спря тока в кръчмата. Твърдо решен да не позволявам на такава дреболия като липсата на ток да ни развили купона, взех нещата в свои ръце. Китарен купон с парчета като “Водно колело”, “Лунен лъч”, “Ракийчице” и тям подобни е нещо, което не бива да се изпуска! Сашо си донесе наргилето, заведението почерпи по бира заради живата музика (която изпълнявах просто за удоволствие! Да не мислите, че цената ми е половин литър течно злато!?), а останалите гости негодуваха, когато влизах в морето. По някое време дойде тока и аз оставих китарата да си почине.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/ykae8217.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/iqvw4133.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416873_imwq5096_P1020779.JPG
Три акорда на китара, леко дрезгав глас
Сашо се чу по телефона с негови приятели, които на следващия ден отиваха на Карадере и ние единодушно взехме решение да идем да ги видим. Междувременно Петър успя да изгори на слънцето, а аз – да се подлютя с шкембе чорба. Довършихме си плажа, после се отдадохме на купон, който продължи почти до сутринта. Събрахме си багажа и поехме към Карадере.
Мястото се намира точно до Бяла. Хапнахме в кръчмата в селото докато дойдат приятелите на Сашо и се спуснахме до Карадере. Там няма нищо – забравен от бога плаж, където хората наистина могат да си починат. Не се чуват музика, кучешки лай, ревящи деца и викащи по тях родители, да не говорим за пълното отсъствие на черни като кюмюр продавачи на царевица, които с възгласите си “Топла руса кукуруса”, “Парат, не се барат” и “кочана на Майк Тайсън, зърното на Памела Андерсън” са способни да събудят дори мъртвите! Недостатъкът на това китно местенце е, че трябва да се ходи чак до селото на пазар, но с кола това не е проблем.
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416876_gihf2631_P1020812.JP...
Сашо и Жени се наслаждават на мързела...
Оказа се, че един младеж от компанията е член на клуб по парапланеризъм Скайномад и си носеше малък кайт, с който се забавлявахме, когато не бяхме твърде заети да се наслаждаваме на пълния мързел и тоталната липса на цивилизация. На Карадере прекарахме два дни напълно откъснати от цивилизацията – не можете да си представите какво удоволствие е толкова много време да не чуете нито една аларма на кола, нито един звън на мобилен телефон и нито една ругатня!
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416874_vcls4717_P1020808.JP...
...докато аз се мъча да докарам сянката над мен
На третия ден обаче Сашо, Анжелина и Петър се прибираха в София, а аз реших да се отправя отново на юг по черноморието. Оставиха ме на изхода на село Бяла, където три коли (една от които доста наточено кабрио с две знойни красавици) спряха и предложиха да ме откарат на север, още преди да съм започнал да стопирам – първо трябваше да си организирам багажа подходящо. Целта ми обаче беше къмпинг Градина до Созопол и затова отказах.
Нещо ми липсваше. Неясен копнеж владееше сетивата ми. Някаква странна празнота тръгваше от стомаха ми и се разпростираше навсякъде по тялото ми – от обутите в сандали крака до протегнатия ми палец... В този момент спря един добре тунингован Golf 5. Разположих се удобно в коженото кресло до шофьора, а то ме обгърна страстно като любовница. “Аз съм до Бургас. Къде да те оставя?” пита ме шофьорът, който бе учудващо скромен за автомобила, който караше, младеж. Разбрахме се да ме остави в първата шкембеджийница по пътя. Тя се оказа в Обзор. Половин час след като седнах, се почувствах освежен и готов за нови приключения.
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416878_lzme4176_P1020816.JP...
Кой каза, че пълно щастие няма?
Сдобих се с шапка и отново развях палец. Качи ме една мила възрастна двойка. Оказаха се двама австралийци, които вместо да прекарат старините си в мрънкане, са поели на пътешествие. Те ме оставиха в село Баня, където почти веднага се качих на джип Opel, каран от около 25-годишен мъж. Оказа се, че е с 10 години по-възрастен, отколкото изглежда, живее в Германия със съпругата си и малкото си дете, но е решил да прекара седмица по нашенското черноморие. Заприказвахме се за музика и се оказа, че човекът е професионален музикант – първа цигулка на не-помня-кой немски симфоничен оркестър.
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416879_fezy7394_P1020821.JP...
Хола мехиканос със сомбрерос и китарес
Подминахме Слънчев бряг и той ми обърна внимание на табелката – някой е добавил ж.к. пред надписа и не е сгрешил – някогашната перла на българското черноморие прилича на гротескно окарикатурена комбинация между луна-парк, краен квартал, циганска махала и строителна площадка. След двата дена, прекарани в пълна почивка на Карадере ми се стори пълен абсурд някой да успее да се наслади на отпуската си на това място.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/oqhc4414.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/acjn8290.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416880_inty2863_P1020822.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/wspv7395.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/htny6552.JPG
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416881_tizn5735_P1020823.JPG
Ж.К. ли? По-скоро Ц.М.!
Точно пристигнах на Градина и ми се обади Пецко от Пеци Пецито Бенд – предлагаше ми да ида с групата на море – щяха да свирят в Лозенец на следващия ден. Нямах никакво намерение да пропускам невероятния купон, който момчетата правят, затова прекарах само една нощ на този къмпинг и отново развях палеца на пътя. Изпуших половин цигара и ме качи един младеж от Бургас. От дума на дума се оказа, че имаме много общи познати. На път към Лозенец минахме през летището на Приморско, където трябваше да се оставят някакви рекламни материали и където установих колко е малък светът! През 2005 г. скочих с парашут и сега благодарение на автостопа попаднах на инструктора ми, както и още парашутисти, с които се запознах тогава.
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416883_tkpr8857_P1020833.JP...
Антонов АН-2. Използва се за парашутни скокове.
Накрая се добрахме до Лозенец. Мястото много се е променило от последния път, когато бях там – много нови сгради, хотели и ресторанти. Въпреки това все още не е станало неприятно като Слънчев бряг например. Бандата щеше да свири в едно заведение в средата на плажа. Всъщност плаж е условно казано – точната противоположност на Карадере – чадъри навсякъде, пищящи деца и крещящи родители, продавачи на “млечна” царевица, оранжева почти колкото тениската ми на “Рилски Спортист”...
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235419649_aouv5660_P1020849.JP...
Така изглежда бандата ...
Вечерта беше на много високо ниво – рокенрол на живо, леденостудено пиво и много танци. Малко след полунощ силната музика трябваше да спре – гостите на новопостроените хотели не харесват китарния звук. Вероятно ако вместо рокенрол имаше чалга нямаше да се сърдят, а щяха да присъстват...
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235416889_gcin5614_P1020875.JP...
...когато не изглежда така!
Започнах да разказвам на бандата това, което сте прочели дотук, като обилно се подкрепях с доказателства с най-различен градус. Неусетно установихме, че сме единствените останали гости на заведението, а слънцето почти се е показало. Последва най-покъртителния аранжимент на July Morning, който някога съм чувал или изпълнявал – след цяла нощ разказване на чудните ми приключения по морето, свиренето и пеенето не ми се удават напълно. Някъде около 10 сутринта, когато хората се будят и отиват на плаж, ние се замъкнахме в квартирата на музикантите, където проспахме целия ден. Всъщност за пръв път от години насам спя под покрив, а не в палатка или под звездите.
http://photo-zona.net/images/user24870/album17651/large/1235420007_qsps1650_P1020911.JP...
За край - нещо пасторално, идилично и тям подобни...
Всъщност тази снимка, колкото и да е банална осмисля цялото пътешествие!
Вечерта Пеци Пецито Бенд отново свириха в същия бар, но веднага след изпълнението си, събраха апаратурата и тръгнаха към София. Аз прекарах нощта скрит от хорските погледи зад заведението и на сутринта поех по дългия път към дома.
|
|
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
https://photo-forum.net/joro/emoticons/271.gif![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
готина тема![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram