Автор: джъмбо
Дата: 24-02-09 22:06
До каква степен е приспособим човека?
Свободен ли е?
Помага или му вреди техниката и прогреса?
Какво се нарича религия и дали това е вяра в Бог, или вяра в друго?
Дали електронните медии променят човека?
Думата философ днес се употребява в две леко различаващи се оценки. Под философ разбираме човек който се опитва да открие свои собстевени отговори на философски въпроси. Но философът може да бъде специалист по история на философията без непременно да създава своя собствена философия.
До каква степен философията може да раглежда постмодерният човек? Дали съвременният човек се различава от гражданина на древна Атина? И тогава и сега е имало форми на републиканско управление и изградена демокрация. И тогава и сега грамотния човек е имал познания необходими за своето време. В древна Атина философите (мислителите) са търсили отговори свързани с живота, Бог и това което ни заобикаля. Сега също се търсят тези отговори. Постмодерните фолософи според мен са учените, било то физици, биолози или работещи в друга сфера. В древността се използвал разума. Сега освен разума имаме и техника създадена с цел да подпомогне разума. По мое мнение един от съвременните филосовски въпроси е: помага или пречи техниката на съвременния творец. В една от лекциите по философия се спомена мнението, че при появата на пишещата машина се е смятало, че така ще се появят много нови писатели. Уви оказало се, че предположението не е вярно. Но аз смятам, че това е било в ерата на модерния човек, предшествала появата на супер човека ( това което сме днес). Лично аз не вярвам в супер човека днес. Живеейки днес не намирам с какво съм по-различен от моите предци, освен с познанията които имам по история и с техниката с която разполагам. Ако бяхме супер хора то тогава логично би било да имаме всички мъдроста на философите преди нас и да живеем в един различен свят, коренно различен от днешния който с почти нищо не се различава от древния (войни, локални конфликти, глад, робство). Постмодерния (съвремения) човек не е свръх човек, той просто има някои умения и познания в повече.
Да се върнем на съвременния човек и техниката. Ще се спра на въпроса за твореца защото смятам, че самият аз малко или много съм творец. Според мен техниката е създала много нови творци. Ще изредя някоилко примера: ето аз не мога да рисувам, даже не мога и да скицирам, но фотоапаратът, ето моята четка а филма в него моята палитра, готовата снимка е моето платно. Ако живеех 2 века по-рано аз нямаше да мога да рисувам а сега мога. Сега хората виждат моите идеи и рисунки (образно казано снимки). Но така не съм само аз като мен има хиляди професионални и любителски снимащи хора. В момента всеки десети човек разполага с фотоапарат и го използва активно. Дали преди 2, 10 или 30 века 10% от хората са били художници? Да ще кажете, но колко от тях са истински творци? Ето един философски въпрос.
Нека си представим две снимки едната е на репортер от Ройтерс и представлява заложник на колене в момент на екзекутирането му, другата я е снимал господин Иванов и на нея има момченце и момиченце които си играят на пясъчника в кварталната градинка. Не предизвикват ли и двете снимки някакви чувства в нас? Може би снимката с разстрела ще ни шокира? Да ще ни шокира защото не сме свикнали с тази гледка защото имаме страх от смъртта, докато снимката на децата... тя е толкова тривиална всеки ден виждаме такива деца. По отношение на тази гледка нашите възприятия са затъпени. Ще си позволя да използвам думи на известен автор създател на романа “Светът на Софи”: когато се родим сме по връхчетата на козината на белият заек и колкото повече порастваме, толкова повече се скриваме навътре в козината и преставаме да възприемаме реално света около нас. Тоест заживяваме в стереотипи. Но да се върнем на снимакта на г-н Иванов. За него и за близките му тази снимка ще е един скъп спомен от живота на децата му и тази снимка винаги ще предизвиква чувства в него и близките му. А щом тя предизвиква чувства и емоции значи тя е творение пък и било то със сантиментален заряд само. Предполагам в Лувъра е пълно с картини изобразяващи портрети на хора живели години преди нас. Минаваме покрай тях и се възхищаваме от майсторството на художника. В една галерия попадаме на снимки от които ни гледат портретите на различни хора също така както и от стените на Лувъра и също така се възхищаваме от майсторството на фотографа избрал точния момент и светлина. Добре но този фотограф не може да рисува. Значи преди 2 века той щеше да е загубен за света творец. Мисля, че това бе един добър пример за това как тахниката е създала много нови творци.
Разбира се могат да се дадат примери и за други области като писането и киното и те могат да се докажат със същата лекота както и предишното твърдение.
Свободен ли е съвременният човек? На този въпрос всеки може да даде различен отговор и да е прав за себе си. Спомням си както обсъждахме темата за свободата тогава сравнявахме един свободен но икономически обвързан човек с един затворник излежаващ присъда в затвор. И двамата са затворници единят в преносен а другият в буквален смисъл. Единят не може да излезе на екскурзия в чужбина другият не може да излезе да се разходи по улицата. Колкото до първият, свободният човек, то не мисля че е затворник, той все пак има свободата да работи и с работата си да се с снабди с така нужните му средства за пътуване също както се отнася и за истинският затворник способен да избяга от затвора и да е свободен. Тук според мен става въпрос за друга свобода. Теоритично цивилизовиният модерен човек има доста свободи като например свобода на придвижване на големи разстояния за малко време. Свобода на общуване поради налагането на няколко световни езика (достатъчно е да знаеш например англисйки език и това да ти помогне да общуваш с много хора в различни страни). Свобода на морала. Съвременният човек е доста по разкрепостен от предшествениците си. Една от големите свободи на днешният човек е интернет. Това е една глобална съвкупност от общества. Там си дават среща всякакви индивиди. Същесвува въпроса дали интернет ни дава свобода или пък ни заробва и манипулира по някакъв начи. В някои случаи той е просто една електронна дрога под чиято зависимост са изпаднали милиони. В друг случай е удобен справочник или пък дори място където да се срещеш с приятели които са далеч от теб и с които да си поговориш. Като не са редки и случаите на много нови запознанства, приятелства и дори семейства. Тогава питам се не е ли той едно чудесно средство за пътуване макар и виртуално? Не ни ли носи също така емоции и спомени? Може би инертента е израз на нашите мечти да сме някъде другаде защото човек е истински свободен само в мечтите си и ако там не е свободен то той е затворник на самия себе си, а не на обстоятелствата било то икономически, политически или пък най-обиконвени – криминални. Свободата на съвременният човек се базира и на неговите познания тук може да се намеси и религията която според мен грешно се отъждествява с вярата. Да вярваш не значи да си религиозен както и да си религиозен не значи че си вярващ. Моят пример е религията и една тоталитарна държава. И двете имам своя пропаганда насаждана от най-ранно детсво когато едвали не възприема света истински без да е пречупен през морала, нормите и задръжките които ни насаждат. Това е едно може би промиване на мозъците с цел подчинение на самите нас и диктатурата (било то фашиска или комунистическа) и религията ни втълпяват свои измислени идеали с цел подчинение и целокупност на стадото и хранещи нечии индивидуални интереси. В съвременният сват човек може да избере сам религията си ако иска и то без заплаха за своя живот. Може да избере своя собствена религия която да изповяда и може би тук е момента за вярата. Вярата е съществото, да вярваш в нещо е много по ценно от това да казваш аз съм християнин, евреин, комунист, фанатик или други. Вярваш в утрешният ден – оптимист. Вярваш в миналото – песимист. Вярваш в предопределеноста на живота – мислител и много други вярвания. Но това не са примери всеки може да ги тълкува различно. Някой ще заявят че клишето вяра, надежда, любов е безсмислено но за мен те са именно нещото което е крепяло човека до сега.
За съжаление постмодерният човек е много по-лесно манипулируем. Причината е в електронните мeдии които поднасят готова информация във визуален и говорим формат, разбираем за всеки бил той грамотен или не. Пристрастяването към това е до такава степен, че се е получил стереотип вечер в къщи - микровълнова вечеря без разговори около масата с погледи вперени в светещият в синьо сандък който ни поднася поредната порция добре обработена “интелектуална” храна. И ето това е противоречие на тезата за свободата на съвременния човек. Свободен е а всъщност не е.
Постмодерният човек е подложен на изпитание. На поредното изпитание: дали ще оцелее. Светът около него става все по-динамичен и забързан. Не се ли нагодиш биваш смачкан и изхвърлен от пътя. Техниката се развива с часове и поколенията които не се справят с нея са обречени на изгнание. В момента разликата между 3 поколения е както между триста. Дали ще има постмодерен човек и след.... или ще се появи вече свръх човека мутирал и способен за пореден път да се нагоди към света?
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
Я се включи и в тази тема ![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram