Автор: Нели
Дата: 22-02-09 15:49
Първо бих желала да обясня защо така дълго се придържах към убеждението, че смъртното наказание (дори при убийство, умишлено или не) е твърде жестоко. Съжалявам да го кажа, но основната причина е моята лична отговорност за злополучната или незнайна съдба на множества човешки същества. Нека илюстрирам с примери
...абортите на самотните майки, направени заради липсата на средства за помощи, причината за която липса, е укриването на данъци.
...показването на не толкова приличната конфигурация от три пръста с преобладаващ среден на шофьора на съседната кола, който като се прибрал вкъщи се скарал завинаги с бременната си годеница.
...многобройните непочтителни поздрави за майката на случаен човек (очевидно глупав), изпречил се на пътя ми, който по-късно благодарение на това получил нервна криза за последен път.
...и така нататък, и така нататък (списъкът на примерите всъщност обхваща няколко тома).
От тези примери става ясно, че и добрите хора се познаваме с убийството и смъртта също както и лошите, и нито едно оправдание не смекчава този непреклонен факт, факт по отношение на морала. Но тъй като ние не говорим за морал, а за наказателна система, която за да те обвини са нужни куп неоспорими доказателства по обвинението, а нито един от примерите по-горе не може да бъде ясно проследен и доказан докрай, затова ще сдържа възмущението си от моите недоказуеми постъпки, но ще остана непримиримо възмутена от чуждите такива.
Затова се примирявам с благородна твърдост на духа, всички други да бъдат наказани според най-строгите постановления на закона.
|
|