Автор: exo99
Дата: 17-02-09 00:57
Превод: Виолета Маркова
http://vilford.wordpress.com/
1 очет за тва куето се случва – 5 март 1956
Доктор Штраус казва че отднес трябва да записвам сичко куето мисля и куето мисе случва. Незнам за кво е нужно но той казва че туй е много важно зада видят дали ще ме исползват илине. Надявам се че ще ме исползват. Мис Киниен казва че може даме направят умен. Ас искам да съм умен. Казвам се Чарли Гордън. На 37 години съм и преди две седмици имах ружден ден.
2 очет за тва куето се случва – 6 март
Днес имах нешто като испит. Май несе справих и ми се струва че сега няма да ме исползват. А стана така във стаята стуеше един добър млад човек и държеше някакви бели кртончета и всички бяха исцапани с мастило. Той каза Чарли какво виждаш на туй картонче.
Ас казах виждам петно од мастило. Той каза правилно. Помислих че туй е сичко и станах да си ходя но той ме спря. Каза седни Чарли още не сме свършили. Не помня много добре как беше после ама той каточели поиска да му кажа каво виждам във петното. Ас ништо не видях но той каза че там има картинки че другите хора виждат някви картинки. А ас ништо не можах да видя. Ама наистина се старах да ги видя. Държах картончтата близо до очите си после далеко. Казах ако имах очила штях да виждам подобре слагам си очилата като гледам тиливизор но са в шкафа във куридора. Донесох ги. После казах дайте пак да погледам туй картонче и вече непремено ще намеря картинката.
Много се старах обаче пак не можах да намеря картинката. Виждах само масилено петно. Казах може дами трябват нови очила. Той написа нешто на листа и ас се исплаших че несъм издържал испита. Казах му туй е много красиво петно с малки точици наоколо. Той много се натъжи значи съм збъркал.
3 очет за тва куето се случва – 7 март
Доктор Штраус и доктор Немюр казват че мастилените петна това ништо не значи. Казах им ас несъм разливал мастилото на картончетата и ништо не можах да видя във петната. Те казха че можеби все пак ште ме исползват. Казах мис Киниен никога не ми е правила таквиз испити само провряваше четенето и писането. Те казаха мис Киниен казала че съм найдобрия й ученик във вечерното учлиште за възрасни понеже се старая повече от другите и много искам да уча. Те ме попитаха как стана така Чарли че сам си отишъл във вечерното училиште. Как го намери. Казах им че питах хората и някой ми каза къде да отида зада се науча да чета и пиша добре. Те попитаха а защо ти се искаше. Казах цял живот съм искал да бъда умен а не глупак. Обаче да си умен е много трудно. Те попитаха а знаеш ли че може да е времено. Казах да. Мис Киниен ми каза. Няма значение дали ще боли.
Днес покъсно имах още някакъв шантав испит. Стори ми се по-лесен, щото можех да видя картиките. Обаче тоя път милата дама дет се занимаваше със мене не искаше да й расказвам за картинките. Обърках се. Казах, че вчерашния мъж искаше да кажа какво виждам във петната тя каза че това ништо незначи. Каза ми измисли раскази за хората на картинките. Казах й как може да се разказва за хора дето никога не си виждал. Защо трябва да измислям лъжи. Ас вече не лъжа щото винаги ме хваштат.
После едни хора с бели престилки ме поведоха в друга част на болницата и ми дадоха игра. Нешто като състезание със бяла мишка. Наричаха мишката Елджернон. Елджернон стоеше в кутия със страшно много завои от всякакви стени вътре и ми дадоха молив и лист със чертички и квадратчета. От едната страна пишеше СТАРТ а от другата пишеше ФИНАЛ. Казаха че туй е л а б е р и н т и ние с Елджернон трябва да направим един и съшт лаберинт. Не разбрах как може да е един и съш като ас имам лист а Елджерон кутия ама ништо не казах. А и нямаше време щото състезанието започна.
Единия мъж държеше часовник които се опитваше да скрие от мене затуй се стараех да не гледам натам и започнах да се валнувам.
От тоя испит ми стана още позле от колкото от другите щото го повтаряха десет пъти с различни лаберинти и Елджернон винаги побеждаваше. Незнаех че мишките са толкоз умни. Може да е щото Елджернон е бял. Може пък белите мишки да са поумни от другите.
4 очет за тва куето се случва – 8 март
Ще ме исползват. Толкоз се валнувам че почти немога да пиша. Първо доктор Штраус и доктор Немюр поспориха. Доктор Немюр беше в кабинета когат доктор Штраус ме заведе там. Доктор Немюр се чудеше да ме исползват ли илине но доктор Штраус му каза че мис Киниен ме е препръчала като най добрия от сички дето ги учи. Харесвам мис Киниен щото тя е много умна учителка. И ми каза Чарли ще имаш още един шанс. Ако доброволно се съгласиш на тоз експеримент може да станеш умен. Несе знае дали ще е завинаги или не но има шанс. Затуй ас казах добре макар че много ме е страх щото каза че ще ми правят опирация. Тя ми каза несе страхувай Чарли ти постигна таквиз големи успехи с толкоз малки способности че мисля че си го заслужил повече од сички.
Затуй се исплаших когат доктор Немюр и доктор Штраус спориха за туй. Доктор Штраус каза че имам нешто много хубаво.
Той каза доктор Немюр Чарли не е такъв къвто сте си представяли първия от ваште нови интелек… (не разбрах думата) сюпермени. Но повечето хора със толкоз ниско ниво на интеле… са вражд… и необшти… те обикновено са тъпо апатич… и с тях е трудно да се занимаваш. Той е добър по харакер заинтресован е и сготовност се отзовава.
Доктор Немюр каза не забравяйте че той ще бъде първото чувешко съшество чиито интелек ще се утрои чрез хиргическа намеса.
Доктор Штраус каза правилно. Погледнете колко добре се е научил да чете и пише за своето ниско умствено ниво това е толкоз голямо достиж… колкото ние с вас без всякаква помош да изучим теорията за …носта на Анштайн.
Не разбрах сички думи те говореха много бързо но каточели доктор Штраус беше за мене а другия не.
После доктор Немюр кимна каза добре можеби сте прав. Ще исползваме Чарли. Като каза туй ас много се развалнувах скочих и му стиснах ръката затуй че е толкоз добър с мене. Казах му благодарско док няма да съжалявате че сте ми дали още един шанс. И го казах чесно. След опирацията непремено ще се старая да стана умен. Тъй ще се старая направо ужас.
5 очет за тва куето се случва – 10 март
Страх ме е. Многото хора дето таботят тука и сестрите и тия дето ме испитваха ми донесоха бомбони и ми пожелаха успех. Надявам се да ми провърви.
Попитах доктор Штраус ще мога ли след опирацията да победя Елджернон и той каза можеби. Ако операцията стане ще й докажа на тая мишка че мога да съм и ас толкоз умен. А даже може и поумен. Ще мога да чета подобре и да пиша правилно думите ще зная много различни работи и ще съм като останалите хора. Искам да съм умен като другите. Ако остана умен завинаги ще направят умни всички по света.
част)
6 отчет за тва което се случва – 15 март
Опирацията не болеше. Направиха ми я докато съм спял. Днеска снеха от главата и очитеми бинта и мога да пиша отчети за тва което се случва. Доктор Немюр като видя другите ми отчети каза че пиша думата о т ч е т неправилно и ми показа как трява да я пиша думата к о е т о също. Трява да опитам да го запомня.
Трудно мие да запомням как е правилно да се пише. Доктор Щраус казва че трява да пиша сичко което ми се случва но повече трябва да расказвам какво мисля и чуствам. Когато му казах ас не умея да мисля той каза опитай. Прес цялото време докато имах бинт на очите се опитвах да мисля. Ништо не стана. Незнам за кво да мисля. Може би ако го питам той ще ми каже как да го правя нали сега трява да стана умен. За какво мислят умните. Сигурно измислят нешто. Искам вече да мога да измислям.
7 отчет за тва което се случва – 19 март
Все съштото. Минах много испити и състезания с Елджернон. Мразя я тая мишка. Винаги ме бие. Доктор Щраус каза че трява да ги играя тез игри. И още каза че скоро пак ще трява да преминавам през съшите испити. Ония шантави мастилени петна. И ония шантави картинки. Обичам да рисувам мъж и жена но няма да тръгна да лъжа за хората.
Толкоз много се опитвам да мисля че ме заболя главата. Мислех че доктор Щраус ми е приятел но той неми помага. Неми казва за кво да мисля или кога ще стана умен.
8 отчет за тва което се случва – 23 март
Връщам се на работа във фабриката. Казаха че е подобре пак да почна работа но не бива да казвам на никой закакво са ми правили опирация и трява всяка вечер след работа да ходя във болницата за час. Смятат да ми плащат пари всеки месец зада се уча да стана умен.
Радвам се чесе връщам във фабриката защото ми липсва работата и приятелите и наште развлечения.
Доктор Щраус каза че трява да продължавам да записвам разни неща но няма нужда всеки ден а само когат мисля за нещо или ми се случи нещо особено. каза ми не падай духом щото за туй е нужно време и става бавно. Той каза че минало много време докат Елджерон станал 3 пъти поумен от преди. Значи Елджернон винаги ме побеждава щото са му направили същата опирация като на мене. Стана ми полеко. Може би ще успея да го направя тоя лаберинт побързо от обикновена мишка. Може някой път да победя и Елджернон. Ето туй ще е страхотно. Засега изглежда че Елджернон ще остане умен завинаги.
25 март (няма нужда вече да пиша одгоре “отчет за тва което се случва” само когато го давам веднъж в седмицата на доктор Немюр да го прчете. Трява само да пиша датата. Това пести време.)
Днес във фабриката беше много весело. Джо Керп каза я дай да видим къде е тая опирация на Чарли дето са му я правили да му добавят мозък. Щях да му раскажа обаче се сетих че доктор Щраус каза небива. После Франк Райли каза какво си правил Чарли хайде напъни се и снасяй.
Понякога някой ще каже ей вижте Джо или Франк или Джорж как се прави на Чарли Гордън. Не зная защо говорят тъй обаче винаги се смеят. Таз сутрин Емос Борг казваше името ми като крещеше на разсилния Ърни. Ърни бил изгубил някъв пакет. Той каза дяволите даго вземат Ърни превръщаш се в Чарли Гордън. Не зная защо каза тъй. Ас никога не съм губил никви пакети.
28 март. Днеска вечерта при мене дойде доктор Щраус зада разбере защо не съм отишъл както тряваше. Казах му че вече не ми харесва да играя с Елджернон. Той каза че засега туй не е нужно но трява да ходя. Донесе ми подарък самоче не е точно подарък а назаем. Помислих че малък тиливизор но не било. Той каза че трява да го включвам като си лягам да спя. Казах му шегувате ли се защо трява да го включвам като спя. Къде се е чуло и видяло. Но той каза че ако искам да стана умен трява да го слушам. Казах му не мисля че ставам умен а той сложи ръка на рамото ми и рече Чарли ти още не го знаеш но вече ставаш поумен. Засега няма да го забелязваш. Мисля че той просто беше добър с мене зада ме успокои щото изобщо не изглеждам поумен.
А, за малко да забравя. Попитах кога мога да се върна в училище при мис Киниен. Той каза че повече няма да ходя там. Каза че скоро мис Киниен ще идва във болницата да ме учи оделно. Много й бях сърдит че не дойде да ме види във болницата когат ми направиха опирацията но я обичам и можеби пак ще станем приятели.
29 март. Цяла нощ не можах да мигна заради тоя шантав тиливизор. Как да заспя като цяла нощ ми викат в ушите някви чалнати думи. И тия глупави картинки. Ужас. Аз не ги разбирам какво там приказват като съм буден камоли като спя.
Доктор Щраус казва сичко е наред. Казва че мозъка ми се учи докато спя и туй ще ми помогне когат със мис Киниен започнем уроците в болницата (само че сега знам че туй не е болница а лаборатория). Мисля си че туй са измишльотини. Ако може да се поумнява насън защо хората ходят на училище. Не мисля че от туй ще излезе нещо. Винаги гледам късната и найкъсната програма на тиливизията ама туй изобщо не ме е направило умен. Може пък да трява да спиш като я гледаш.
9 отчет за тва което се случва – 3 април
Доктор Щраус ми показа как да намаля звука на тиливизора и сега мога да спя. Нищо не чувам. Аз и досега не помня какво приказват там. Понявга сутрин го включвам пак за да видя дали съм научил нещо през ноща и мисля че е нищо. Мис Киниен казва че може да е на друг език или нещо друго. Обаче почти винаги прилича на амирикански. Тиливизора приказва толкоз бързо побързо даже и от мис Голд дето ми беше учителка в шести клас а си спомням че тя приказваше толкоз бързо че не можех нищо да разбера.
Казах на доктор Щраус не е лошо да станеш умен насън. Но аз искам да съм умен като съм буден. Той каза че то е едно и също.
Боли ме главата от вечеринката. Приятелите ми от фабриката Джо Керп и Франк Райли ме викнаха да ида с тях в салон Макси да пийнем. Не обичам да пия но те казаха че ще е много весело. Хубаво си изкарах.
Джо Керп каза че трява да покажа на момичетата как мия пода във фабриката и ми донесе парцал. Показах им и всички се смяха като казах че мистър Донеган казва че съм най добрия чистач от сички които е имал през цялото време щот си обичам работата и се справям добре и никога не закъснявам и не съм отсъствал нито един ден само когато ми правиха опирацията.
Казах им че мис Киниен винаги казва Чарли гордей се с работата си щото добре се справяш с нея.
Сички се смяха и ни беше весело и ми дадоха да пия много а Джо каза ама че образ е тоя Чарли като се натаралянка. Не зная какво значи туй но те всички ме обичат и ни е весело. Направо не мога да чакам кога ще стана толкоз умен като най добрите ми приятели Джо Керп и Франк Райли.
Не помня как свърши вечеринката но май отидох за цигари и весник за Джо и Франк и като се върнах тях ги нямаше. Никой нямаше. Търсих ги на всякъде до късно. Понататък не помня добре но май ми се доспа или се разболях. Някакъв добър полицай ме завел в къщи. Тъй рече хазайката мисиз Флин.
Но ме боли главата и имам цицина и синки. Мисля че може да съм паднал но Джо каза че туй е работа на полицая те понякога биели пияните. Аз не мисля тъй. Мис Киниен казва че полицаите трява да помагат на хората. Все пак много ме боли главата цялото тяло и ми се гади. Повече никога няма да пия.
Победих Елджернон. Даже не знаех че съм го победил докато Бърт лаборанта не ми каза. Втория път загубих щото ама толкоз се валнувах че паднах от стола преди да свърши играта. Обаче го бих още осем пъти. Може пък и да ставам умен щом победих такваз умна мишка като Елджернон. Но не се чуствам поумен.
Исках още да се състезавам със Елджернон но Бърт каза за един ден стига. Разрешиха ми да го подържа за минутка. Той не толкоз лош. Мекичък е като топчица памук. Примигва и като си отвори очите те са черни покрая с розовичко.
Казах че може да го нахраня защото ми стана неприятно че го победих а аз искам да съм добър и да дружа със сички. Но Бърт каза небива. Елджернон е много особена мишка със същата опирация като мойта и той първи от сички животни е останал умен толкоз дълго. Той каза че Елджернон е толкоз умен че трява секи ден да решава задача зада получи ядене. Туй е нещо като ключалка на врата коят сменят секи път когат влиза вътре да яде затуй секи ден той трява да научава нещо ново зада си получи яденето. Стана ми жал за него щото ако не може да научи нещо ще остане гладен.
Не е правилно да караш някого да минава испитания за храна. Ще му хареса ли на доктор Немюр ако трява да минава испитания секи път кат огладнее. Мисля че с Елджерон ще станем приятели.
9 април. Днес след работа в лабораторията беше мис Киниен. Тя уж се радваше да ме види но каточели се страхуваше от нещо. Казах й ей мис Киниен не се притеснявайте още не съм станал умен и тя се разсмя. Тя ми каза вярвам в теб Чарли ти със сички сили се стараеше да четеш и пишеш подобре од другите. Отначало ще се занимаваме по малко и ще направиш нещо за науката.
Четем една много трудна книшка. Казва се Робинсон Крузо и е за един човек дето попада на неубитаем Остров. Той е умен и измисля найразлични работи зада си има дом и храна и плува добре. Само че ми е мъчно за него щото е съвсем сам и си няма приятели. Но май на острова живее още някой щото има картинка как той със смешния си чадър гледи следи от крак. Надявам се ще си намери приятел и няма да е самотен.
10 април. Мис Киниен ме учи да пиша подобре. Казва ми погледни думата затвори очи и я повтаряй много пъти докат не я запомниш. Много ми е трудна думата т р я б в а която се изговаря т р я в а и думата ч у в с т в а м която се изговаря ч у с т в а м.
14 април. Прочетох Робинзон Крузо. Ще ми се да разбера какво е станало с него след това но мис Киниен каза че това е всичко. Защо.
15 април. Мис Киниен каза че се уча бързо. Тя прочете някои от отчетите ми и ме погледна някак страно. Каза че съм добър човек и ще им го докажа на всички. Попитах я защо. Тя каза че няма значение но небива да се огорчавам ако разбера че не всички са толкова добри колкото си мисля аз. Тя каза човек като теб на когото Бог е дал толкова малко си направил повече от много умни които не исползват ума си. Казах й че всичките ми приятели са умни но са добри. Те ме обичат и никога нищо лошо не са направили. В този момент нещо й влезна в окото и тя изтича в туалетната.
16 април. Днес, научих з а п и т а й к а т а, ето каква е (,) точка с опашчица, Мис Киниен, казва че е важна, защото, запитайката, прави, написаното, по добро,
17 април. Сложил съм запетаите неправилно. Те са препинателни знаци. Мис Киниен ме кара да гледам дългите думи в речника за да се науча да ги пиша. Попитах я защо щом могат да се четат. Тя каза това е включено в обучението ти затова вече ще гледам всички думи за които не съм сигурен как се пишат. Заради това писането се забавя но мисля че запомням. Трябва да погледна думата само веднъж и вече знам как да я пиша. Затова написах правилно препинателен знак. (Така е написано в речника.) Мис Киниен казва че точката също е препинателен знак и че има още много други знаци които трябва да науча.
Всички знаци трябва, да се употребяват “заедно тя, ми показа как, да го правя; и сега мога! да слагам препинателните, знаци заедно. когато! пиша? Има много! правила? които трябва? да науча; но те са ми в гла’вата.
Харесвам Уважаемата мис Киниен (така се пише в делови писма, ако някога стана делови човек) защото тя’ винаги всичко ми обяснява” когато – питам. Тя е ге’ний! Искам! да съм, умен” като нея;
(препинателните знаци са смешни)
18 април. Колко съм глупав! Изобщо не съм разбрал за какво е говорила. Снощи прочетох учебника и загрях, че мис Киниен се е опитвала да ми обясни същото, но тогава не съм го разбрал. Станах посред нощ и в главата ми всичко се проясни.
Мис Киниен каза, че ми е помогнал телевизора, който работи докато спя.
20 април. Зле ми е. Не като да ми трябва доктор, а сякаш в гърдите ми е празно, като че ли са ми извадили вътрешностите и освен това имам киселини.
Не мислех да пиша за това, но мисля, че все пак трябва да го направя, защото е важно. Днес за първи път не отидох на работа и останах у дома.
Снощи Джо Керп и Франк Райли ме поканиха на вечеринка. Имаше момичета и няколко човека от фабриката. Спомних си колко зле ми беше предния път, когато пих твърде много, затова казах на Джо, че не искам да пия. Вместо алкохол той ми даде чиста кока-кола. Имаше странен вкус, но помислих, че просто имам неприятен вкус в устата.
Отначало беше много весело. Джо каза, че трябва да танцувам с Елин и тя ще ме научи на разни “па”. Няколко пъти паднах и въобще не разбрах защо, след като освен нас с Елин, никой друг не танцуваше. И все се спъвах, защото през цялото време някой ми подлагаше крак.
Ставайки, видях на лицето на Джо такова изражение, че почувствах нещо странно в стомаха.
- С него направо можеш да си умреш – каза едно от момичетата.
Всички се разхилиха.
- Не съм се смял так от онази вечер в Макси, когато го пратихме за вестник и се ометохме – каза Франк.
- Не, просто го погледнете. Колко е почервенял.
- Той се изчервява. Чарли се изчервява!
- Хей, Елин, какво направи на Чарли? Никога не съм го виждал такъв.
Не знаех какво да правя, къде да се скрия. Всички ме гледаха и се смееха и се почувствах сякаш стоя там чисто гол. Искаше ми се да се скрия някъде. Избягах на улицата и повърнах. После тръгнах към къщи. Странно как никога не съм забелязвал, че на Джо, Франк и другите им харесва да ме мъкнат със себе си, за да ми се подиграват. Сега разбирам какво имат предвид под “да се правиш на Чарли Гордън”!
Срамувам се.
10 отчет за тoва, което се случва
21 април. Още не съм тръгнал на работа. Помолих мисиз Флин, хазайката, да се обади във фабриката и да каже на м-р Донеган, че съм болен. Напоследък мисиз Флин ме гледа много странно, сякаш се страхува.
Мисля, че е добре, че разбрах как всички ми се присмиват. Много мислих. Това е така, защото съм толкова смотан и даже не забелязвам, кога върша глупости. Хората си мислят, че е смешно, когато глупавия човек не може да прави всичко като тях.
Във всеки случай вече разбирам, че с всеки ден ставам по-умен. Знам препинателните знаци и мога да пиша правилно. Харесва ми да търся в речника трудни думи и успявам да ги запомня. Сега чета много и мис Киниен казва, че чета много бързо. Понякога дори разбирам за какво става въпрос и го запомням.
Мис Киниен казва, че освен история, география и математика, ще уча и чужди езици. Доктор Щраус ми даде няколко нови ролки с ленти, за да ги зареждам, когато си лягам.
Днес съм доста по-добре, но струва ми се, все още малко се сърдя на хората за това, че винаги са ми се присмивали и ме правеха за посмешище, защото бях глупав. Когато, както казва д-р Щраус, поумнея и моя IQ 68 се утрои, може би ще стана като останалите и хората ще ме обичат и ще се отнасят приятелски.
Не съм много наясно какво е IQ. Д-р Немюр казва, че IQ измерва степента на умствени възможности на човека – като везните в аптеката. Но д-р Щраус не беше съгласен и каза, че IQ не е мярка за интелекта. Каза, че IQ показва нивото на интелекта като цифри на мензурка. По тях се разбира още колко течност трябва да се добави, за да се напълни.
А когато попитах Бърт, който проверява интелигентността ми и се грижи за Елджернон, той каза, че и двамата не са прави (но трябваше да обещая, че пред тях – нито дума). Бърт казва, че IQ измерва различни неща, в това число и нещо от това, което човек е успял да изучи и че честно казано този IQ е глупост.
И до днес не зная, какво точно е IQ, с изключение на това, че моят скоро ще надмине 200. Замълчах си, но все пак не ми е ясно, как ще разберат колко е нечий IQ, като си нямат представа какво е той или къде се намира.
Д-р Немюр каза, че утре трябва да мина теста на Роршах. Интересно това какво е.
22 април. Разбрах какво е Роршах. Това е теста, който правих преди операцията – онзи същият с петната на картончетата. И го провеждаше същият човек.
- И така, Чарли - каза той, - веднъж вече си виждал тези карти, помниш ли?
- Разбира се, че помня.
По тона ми той разбра, че се засегнах и това явно го изненада.
- Да, наистина. А сега искам да погледнеш ето тази карта. Какво може да е това? Какво виждаш на нея? Хората виждат в тези петна най-различни неща. Кажи на какво ти напомня, за какво те кара да мислиш?
Бях потресен. Думите му бяха напълно неочаквани за мен.
- Искате да кажете, че в тези петна няма никакви картинки?
Той се намръщи и свали очилата си.
- Не разбрах?
- Картинки. Скрити в петната. Предният път ми казахте, че всички ги виждат и искахте и аз да ги намеря, като останалите.
Той каза, че предишния път ми е казал почти същото. Не му повярвах и все още подозирам, че нарочно ме пързаля, за да се позабавлява. Или… вече в нищо не съм сигурен… Нима е възможно да съм бил т о л к о в а слабоумен?
Бавно разгледахме картите. На една от тях петното приличаше на двойка прилепи, които носят нещо. На друга приличаше на мъже, биещи се с шпаги. Измислях всевъзможни неща. Мисля, че се увлякох. Но вече не му се доверявах и през цялото време въртях картите ту така, ту иначе и даже ги оглеждах от обратната страна, за да проверя дали там няма нещо, което е трябвало да забележа.
И до сега не виждам смисъл в този тест. Всеки може да излъже, измисляйки си неща, които всъщност не вижда. Той откъде може да знае, дали не го водя за носа и не разказвам за неща, които изобщо не възникват във въображението ми? Може би ще разбера, когато д-р Щраус ми разреши да чета психология.
25 април. Измислих как да се разместят машините във фабриката и м-р Донеган казва, че това ще му спести 10 000 долара годишно за работна сила и увеличаване на продукцията. Даде ми 25 долара премия.
Поканих Джо Керп и Франк Райли да закусим заедно, за да отбележим събитието, но Джо каза, че трябва да купува нещо за жена си, а Франк каза, че ще закусва с братовчедка си. Мисля, че трябва да мине известно време, за да свикнат с промените в мен. Всички като че ли се страхуват. Когато се доближих до Емос Борг и го потупах по рамото, той направо подскочи.
Хората почти не разговарят с мен и не се шегуват както преди. Затова и на работа ми е някак самотно.
27 април. Престраших се и поканих мис Киниен да хапне с мен утре вечер и да отпразнуваме премията ми.
Отначало тя се колебаеше дали е редно, но аз попитах д-р Щраус и той каза, че всичко е нормално. Д-р Щраус и д-р Немюр очевидно не се разбират добре. Постоянно спорят. Снощи, когато влязох в кабинета, за да питам за обяда с мис Киниен, чух как си крещяха. Д-р Немюр твърдеше, че това е неговият експеримент и неговите изследвания, а д-р Щраус крещеше в отговор, че е вложил в работата им не по-малко от д-р Немюр, тъй като той ме е намерил чрез мис Киниен и че той е направил операцията. Някой ден, заяви той, хиляди хирурзи по целия свят ще използват на практика разработения от тях метод.
Д-р Немюр иска в края на месеца да публикува резултатите от експеримента. Д-р Щраус смята, че за по-голяма сигурност е редно да изчакат още малко. Той заяви, че д-р Немюр се интересува повече от катедрата по психология в Принстън, отколкото от самия експеримент. Д-р Немюр каза, че д-р Щраус не е нищо повече от опортюнист, който в преследване на славата се опитва да лежи на чужди лаври и той (д-р Немюр) няма да го носи на гърба си.
След като излязох усетих, че ме побиват тръпки. Не знам защо, но като че ли за първи път видях и двамата в истинската им светлина. Помня Бърт казваше, че жената на д-р Немюр е същинска вещица и през цялото време го тормози. Бърт каза, че мечтата на живота й е да има известен съпруг.
Наистина ли д-р Щраус се опитва да се издигне на чужд гръб?
28 април. Не разбирам, как не съм забелязал колко красива е мис Киниен. И е само на 34 години. Има кафяви очи и пухкава кестенява коса, събрана на кок на тила.
Вероятно, защото още от самото начало тя ми изглеждаше недостижимо гениална – и много, много стара. А сега, с всяка наша среща тя става все по-млада и по-привлекателна.
Хапнахме и дълго си говорихме. Разсмях се, когато ми каза, че напредвам много бързо и скоро ще я оставя зад себе си.
- Истина е, Чарли. Вече четеш по-добре от мен. С един поглед прочиташ цяла страница, а за същото време аз схващам едва няколко реда. И четейки, запомняш и най-малките подробности. А аз, в най-добрия случай, си спомням само общия случай на прочетеното.
- Аз не се чувствам умен.Има толкова много неща, които не разбирам.
Тя извади цигара и аз й подадох огънче.
- Трябва да бъдеш малко по-търпелив. За нещата, които на теб ти отнемат някакви си дни и седмици, при нормалните хора е нужен половин живот. Ти попиваш знания като огромна гъба. Факти, цифри, всевъзможна информация. И скоро ще започнеш да съпоставяш всичко това. Ще осъзнаеш взаимодействието между отделните области на знанието. Съществуват много нива, Чарли – това са стъпала на огромна стълба, които водят все по-високо и ти все по-добре ще опознаваш обкръжаващия те свят.
Тя помръкна.
- Само се надявам…
- Какво има?
- Няма значение, Чарли. Просто се надявам, че съветвайки те да се решиш на това, не съм направила грешка.
Аз се разсмях.
- Как може да говорите така? Всичко се развива както трябва. Дори Елджернон е все още умен.
Известно време седяхме мълчаливо и аз разбрах какво има предвид. Мислеше ми се за тази възможност, колкото на старец за смъртта. Знаех, че това е само началото. И разбирах какво има предвид под стъпала, защото вече преодолях някои от тях. При мисълта, че ще я надмина, ми стана тъжно.
Влюбен съм в мис Киниен.
11 отчет за тoва, което се случва
30 април. Вече не работя в “Компания за производство на пластмасови кутии - Донеган”. М-р Донеган заяви, че за всички ще е по-добре, ако се махна. Заради какво ме намразиха?
За първи път разбрах, когатo м-р Донеган ми показа подписката. 840 подписа – всички, които имат някакво отношение към фабриката…
Отново изгарям от срам. Този мой нов интелект издигна стена между мен и всички, които познавах и обичах. Преди ми се присмиваха и ме презираха заради глупостта и невежеството ми; сега ме мразят заради знанията и съобразителността ми. Господи, какво всъщност искат от мен?
Изхвърлиха ме от фабриката. Сега съм по-самотен от когато и да било…
15 май. Д-р Щраус ми е страшно ядосан, че две седмици не съм писал отчетите си. По своему е прав, сега лабораторията редовно ми изплаща обезщетение. Обясних му, че бях твърде зает – четох и мислих много. Когато споменах, че мудността на процеса на писане ме изважда от търпение, той ме посъветва да се науча да печатам на машина. Сега писането е значително по-леко – печатам 75 думи в минута. Д-р Щраус непрекъснато ми напомня за необходимостта да пиша и говоря по-просто, за да могат да ме разберат останалите.
Миналия вторник двамата с Елджерон се явихме като демонстрация на заседание на Конгреса на Американската асоциация на психолозите. Предизвикахме бурна сензация. Д-р Немюр и д-р Щраус са много горди с нас.
Подозирам, че д-р Немюр, който е на 60 (10 години е по-стар от д-р Щраус), счита, че трябва веднага да пожъне плодовете на труда си. Това несъмнено е в резултат от натиска от страна на мисиз Немюр.
Въпреки първоначалното ми впечатление, осъзнавам, че д-р Немюр съвсем не е гений. Има голям потециал, но му пречи липсата на увереност в собствените му възможности. Той иска хората да го смятат за гений. Затова за него е важно работата му да получава признание. Според мен д-р Немюр не желае да отлага именно, защото се бои, че някой друг може да направи аналогично откритие и да го лиши от честта да бъде пръв.
Затова пък д-р Щраус може да бъде наречен гений, въпреки усещането ми, че знанията му са твърде ограничени. Обучавали са го в традициите на тясната специализация.
Бях потресен, когато разбрах, че от всички древни езици владее само латински, гръцки и древноеврейски и че почти не познава висшата математика извън границите на елементарните вариационни изчисления. Когато ми го сподели, почувствах някакво раздразнение. Имах чувството, че ме е заблуждавал, криейки от мен тази страна на личността си, за да ме накара да го мисля не за такъв какъвто е (което, както открих, е присъщо за много хора).
Явно карам д-р Немюр да се чувства неловко. Понякога, като опитам да го заговоря, той само странно ме гледа и се извръща. Дори отначало се сърдех, докато д-р Щраус не ми обясни, че заради мен д-р Немюр е получил комплекс за малоценност. Аз мислех, че ми се подиграва, а реагирам много остро, когато ми се присмиват.
Как да предположа, че толкова уважаван психолог-експериментатор като д-р Немюр не знае нито хинди, нито китайски? Та това е нелепо, като се има предвид, че изследванията, провеждани сега в Индия и Китай, са точно в неговата област.
Попитах д-р Щраус, как Немюр ще опровергае Рахаджамати, който критикува неговия метод и резултатите от изследванията му, ако не може да прочете трудовете му. Странното изражение на лицето на д-р Щраус можеше да означава, че или не иска да каже на Немюр, какво пишат в Индия, или – и това много ме обезпокои - че сам не знае за това.
18 май. Развълнуван съм. Вчера вечерта срещнах мис Киниен – не я бях виждал повече от седмица. Стараех се да не засягам високоинтелектуални въпроси и говорех на прости всекидневни теми, но тя обезпокоено ме погледна и попита, какво разбирам под изменение на математическия еквивалент в Петия концерт на Доберман.
Когато се опитах да й обясня, тя ме спря и се разсмя. Подозирам, че не разговарям на подходящо ниво. Каквато и тема да засегнех, не можех да намеря общ език с нея. Виждам, че вече почти не мога да общувам с хората. Добре, че на света има книги, музика и проблеми, за които мога да мисля.
20 май. Без инцидента с разбитите чинии, така и нямаше да забележа 16-годишния младеж, мияч на чинии, в закусвалнята, където вечерям.
Чиниите с грохот се разсипаха на пода, пръснаха се на парчета и на всички страни под масите полетя разбит бял порцелан. Объркан и стреснат, младежът замръзна, здраво стискайки празния поднос. Свиркането и подвикванията на посетителите (викове: “Лелее, язък за чиниите!”, “Честито!”, “Няма да изкара дълго тук…”, които неизменно се надигат в ресторантите, при такива случаи), като че ли още повече го смутиха.
Когато, привлечен от шума, се появи собственика, момчето се сви от страх, сякаш очакваше да го бият и вдигна ръце напред, за да се предпази от евентуален удар.
- Добре, добре, глупако,- завика собственикът – не стой като истукан! Вземай метлата и премети тази кочина. Метлата… метлата, идиот такъв! В кухнята е. И да не остане и прашинка.
Момчето разбра, че не възнамеряват да го наказват. Изплашеното му изражение се стопи и връщайки се с метлата, за да измете, той вече се усмихваше и нещо си мърмореше. Някои от най-заядливите посетители се забавляваха, да пускат забележки по негов адрес.
- Я виж, синко, там отзад има голямо парче…
- Хайде още веднъж…
- Ааа, хич не е глупав той. Да ги строши е по-лесно, отколкото да ги мие…
Празният му поглед се местеше от един забавляващ се зрител на друг и лицето му малко по малко попиваше техните усмивки, докато накрая сам неуверено се ухили на шегите, които вероятно дори не беше разбрал.
При вида на тази тъпа неизразителна усмивка, широко отворените детински очи, в които неувереността се съчетаваше с горещо желание да угоди, сърцето ми бе пронизано от остра болка. Те му се присмиваха, защото беше умствено изостанал.
Аз също му се смеех
Изведнъж ме обхвана ярост. Скочих и закрещях:
- Млъкнете! Оставете го на мира! Той не е виновен, че нищо не разбира! Не е по силите му да бъде друг! За бога… та той е човек!
В помещението се възцари тишина. Проклинах се за това, че избухнах и направих сцена. Стараейки се да не гледам към момчето, платих сметката си и излязох от закусвалнята без да съм докоснал храната. Срамувах се заради двама ни.
Странно как хората с нормална психика, които никога не биха закачили сакатия, родил се без ръка, крак или око, същите тези хора с лекота оскърбяват човек с вродена умствена изостаналост. Побеснявах от мисълта, че не толкова отдавна, аз, съвсем като това момче, от глупост се правех на клоун. И почти бях забравил за това.
Скрих предишния Чарли Гордън от самия себе си. Но днес, виждайки това ощетено момче, за пръв път разбрах какъв съм бил преди. Бил съм съвсем същият!
Често препрочитам отчетите си и виждам неграмотност, детинска наивност, нищожен сякаш затворен в тъмна стая интелект, който жадно се взира през ключалката в сияещата наоколо ослепителна светлина. Виждам, че въпреки цялата си ограниченост, съм осъзнавал собствената си непълноценност, разбирал съм, че останалите притежават нещо, което ми липсва, което съдбата ми е отнела.
Дори слабоумният иска да прилича на останалите хора. Детето може и да не знае как или с какво да се нахрани, но му е познато чувството на глад.
В крайна сметка този ден бе полезен за мен. Виждайки по-ясно своето минало, реших да посветя своите знания и способности за изследвания в областта на повишаването интелектуалното ниво на човека. Кой е по-подготвен от мен за тази работа? Кой друг е живял и в двата свята? Дайте ми възможност да приложа дарбата си и да сторя нещо за своите братя.
Утре ще обсъдя с д-р Щраус въпроса за методите на моята работа. Може би ще ми се отдаде да му помогна да реши проблема с широкото прилагане на тези операции първата, от които бе направена на мен. Имам някои идеи в тази насока.
Колко много може да се направи! Щом успяха от мен да направят гений, то такива има хиляди! А каква фантастична степен на интелиген
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram