Автор: slivenski
Дата: 07-02-09 23:05
В ОКОПА
Кървавият бой престана,
мракът нощни наближи.
Паднал българин в окопа
там до сърбина лежи.
Един други се убили;
куршум щику дал ответ.
Гаснат сили, скоро двама
ще оставят белий свет.
- Брачо - сърбинът изпъшка, -
гаче те познавам аз?
- Аз съм, Йово, добра среща,
Господ пак събира нас.
Жал ми е за теб, сюрмахо,
имаш дребна челяд ти!
- Фала, брачо... Памет тъмна... -
Кой си, я ме подсети,
дека с тебе се видяхме?
- Във Алексинацкий бой -
турска кръв там проливахме...
- Петко! Ти си? Брачо мой,
опрощавай... Лепо помня,
без теб тамо аз бях леш.
Майка ми за твойто здраве
често палила е свещ...
- Сполай, Йово... Няма нужда,
ти по-харно отплати!...
Ний избихме се кат псета,
Господ нека ни прости.
- Брачо! - Йово, аз умирам...
Огън, жажда! Ох, горйъ!
- На водица в манерката,
пийни, брат. И аз ще мръ.
- Сполай, Йово... па прощавай,
свърших!... Моят гроб е тук!
- Петко! И аз с тебе брачо:
ще заспим един до друг!
Мръкна. Въз полето бойно
падна нощната мъгла;
пад мъглата спят спокойно
хладни, кървави тела.
Иван Вазов
Публикацията е редактирана (07-02-09 23:06)
|
|