Автор: тьма
Дата: 07-02-09 14:12
От любовта съм вече излекуван:
ни твоите разплакани очи,
ни твоите усмивки ме вълнуват!
И все ми е едно дали звучи
гласът ти с вледеняващо презрение,
или със страст, изгаряща кръвта,
и все ми е едно дали си с мене,
или далеч, на края на света...
Забравих аз, захвърлих във архива
и снимките, и нежните писма...
И все ми е едно дали щастлива
си с друг сега, дали си ти сама.
От любовта съм вече излекуван!
Над моето сърце ти нямаш власт!
О, все едно, че ти не съществуваш,
че никога не съм те срещал аз!
Давид Овадия
|
|