Автор: Lalinda
Дата: 05-02-09 12:06
Слушах, докато закусвах, кмета на селото, който разказваше историята по националното радио.
Звучеше по същия начин.
Как би могла да се разкаже по друг?
По-ужасяващо бе насочващото любопитство на водещата, която се изживяваше я като разследваща, в ефир (!) журналистка, я като психиатър...
Снощи (горе-долу по времето, по което се е случило клането) наистина си мислех какво ли ново чудо ни готвят журналистките, след трите дни чудо на сиренето, дето не било сирене, че чак и някакъв батко гневно питаше "кой бил позволил да го ядем"?
Ами кой, ако сам си го купуваш, не търси вината у този, който го е произвел. Нали не ти го е турял насила в устата?
Приказката със зелника, само че обърната и с неочакван край...
Разликата ли...
Неотдавна слушах наш кинематографист да разказва, че проблемът на българския журналист (пък и не само на журналиста, усещам), е че вече не можел да говори/пише за някого, когото не харесва, БЕЗ ДА ГО УНИЖАВА.
Същата работа е и по форумите... да не се заблуждаваме.
Приятен обед.
|
|