Автор: Lalinda
Дата: 20-01-09 23:26
Нарочно пропуснах встъпителните тези на застъпника и опонента...
И отзивите на участниците в дискусията, повечето литератори...
Оказа се, че никой не я е харесвал като малък, мнозина били стигнали само до пета-шеста страница, струвала им се скучна, нищо не ставало в нея, била много сентенциозна, ценностите, които проповядвала, били остарели или направо дребнобуржоазни или поне старомодни, авторът я бил бастисал (буквално) още на третата страница.
За съжаление, мнозина от изказалите се май помнеха само онова за лисичето (на френски лисица е в мъжки род, между другото) или пък това за розата... Май се оказва и че някои помнят сентенциите й без дори да са я чели...
Мъжете пък като деца се срамували да я четат, защото била лигава и ставало дума за принцове, пък това било женска работа...
На някои пък не им харесвало, че възрастните били описани като лоши (и то били разбрали това още като били невръстни деца).
Наистина ли сте я учили във втори клас?
Аз узнах за нея едва в гимназията - ние я изучавахме на френски, дума по дума... Всъщност, дори не съм я чела на български, но много пъти я четох на френски и всеки път откривах някакво намигване в езика...
Харесват ми огромните й пространства от тишина, пустинята, планетите, населявани от един-единствен човек, това, че в нея има само едно дете и само един възрастен, и че възрастният обръща внимание на детето...
Такива ми ти неща...
Нима никой от любителите на залези тук не помни как Малкият принц дърпаше стола си, за да наблюдава многократно залеза за една вечер?
Тази книга е и за самотници, които се наслаждават на самотата си...
***
Невероятното е, че българските преводачи са опитвали да разкрасяват текста! Научих го тази вечер... Забравяйки, някакси, че Екзюпери е бил летец и е трябвало винаги да е ясен и точен. В оригинала се използва само глаголът dire, казвам, преведен на български с до 11 синонима!
***
Това, което ми хареса в изказванията, бе, че тази книга не прилича на никоя друга...
***
Просто напишете каквото мислите, не е нужно да изпитвате непременно "силни" чувства.
Изненадах се колко силна обаче може да бъде омразата на нехаресалите я... Не си представях, че е възможно...
Все пак, това е книгата с най-голям тираж и разпространение след Библията.
Дали пък силата й не е точно в придържането към, както го каза застъпникът й, старомодните ценности?
|
|