Автор: Lalinda
Дата: 21-01-09 17:15
Данби,
Разминава й се просто защото няма родители: майка й е ангел, а баща й - негърски цар, който изобщо не припарва във вила "Вилекула"...
А за едно обикновено дете е трудно, струва ми се, да се идентифицира с героиня без родители... Същата е и съдбата на Том Сойер, да не говорим пък за Хък Фин.
Предполагам, че за сегашните деца е още по-трудно, тъй като са строго охранявани от родителите си, поне до тийнейджърска възраст... Просто и времената са други... Нас поне ни оставяха и сами, а и да си правим каквото си искаме...
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
***
Ето нещо от Лундквист, понеже стана дума за него, което също ми е любимо, но не е за деца, а по-скоро за... пейзажистите и любителите на обработки?
КАК ВИЖДА ЕСКИМОСЪТ?
Някой ми казва, че ескимосът не различава цветовете: тъй както мнозина не сънуват цветно, така и той не ги вижда наяве – светът му е издържан в бяло или в междинна сива тоналност:
бял сняг, черни скали, бял лед, черно море, бяло слънце, черно небе и дъга като пояс със седем безцветни ивици, разположени по дължина; снегът край убитите тюлени почернява от мастилена кръв, а черна е и кръвта, рукнала от носа на самия ескимос....
дългата ледена шушулка, която ескимосчето отчупва (за да си играе с нея като с копие или за да я смуче като бонбон), има и бяла, и черна страна, а подир черния каяк във водата остава бяла ивица, подобна на дълго птиче перо;
пламъците на огъня са плетеници от бяло и черно, жените, голи в иглуто, са почти сиви, с тела, набраздени в по-светло, а отвътре са черни, знойно черни като нощ, разхлаждана обаче от бялата светлина на Северното сияние.
Но ако реалността на ескимоса е само чернобяла, сънищата му (както ми казват) са многоцветни и подобни на току-що нарисувани картини:
в тях небето често е кървавочервено, а слънцето – яркожълто (или обратното), морето прилича на зелена морава, зъберите – на прясно заклани меса, облаците напомнят пламнали житни ниви или пък са виолетови като тинести брегове –
такива багри той въобще не е виждал наяве, но такива му ги поднася неговата изгладняла за цветове същност, която хем изразява копнежа му по тях, хем се гаври с него.
Ескимосът се буди уморен и преситен от всички тези цветове, толкова натрапчиви и категорични, че с облекчение отваря очи за своя свят, в който има само бяло и черно.
Замъкът на Въображението и камъните на делника, Артур Лундквист
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
грижата за розата и моята планета...и други хора които палят и гасят осветлението ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
на Астрид Линдгрен
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram